TEC

daromi написа:Вили, ако си решила, че искаш да намериш отговор на някакъв проблем и се усъмниш, че някой може да има дори само идея по въпроса - нима няма да го разпитваш и преследваш даже, докато не ти каже всичко, което знае или предполага, че знае?

Ще го побъркам, докато разбера всичко, обаче преди това все трябва да имам някакъв сигнал от негова страна, че знае нещичко полезно, което аз не знам. Както и да погледнем нещата са двустранни. Мисля, че всички тук знаем какво да правим и нека не разводняваме темата.

Basted написа:Дароми,не смяташ ли ,че хората твърде дълго време са лъгани и облъчвани от лекарите,че има нелечими болести???Не забравяй ,че психологическата атака,която се упражнява от ортодоксалната медицина върху хората е много силна!

Basted, дотук съм абсолютно съгласна.
Аз бих сложила акцента върху възпитанието, което не е показало на тези хора, че могат да използват главата си и за да мислят с нея. Че могат да бъдат по-уверени в собствените си сили. Че единствено те самите могат да защитят собствения си здравен (а и не само) интерес.
От друга страна, няма как да не призная, че е страшно трудно да преодоляваш непрекъснато психологическая тормоз, който се прилага върху хората (не само в БГ).
И все пак, който иска да се бори, го прави. Когато преди години аз търсех инфо, се налагаше непрекъснато да преснимам разни книжки, за да стигна до знанието, което носят. Освен, че и те трудно се намираха, обикновено бяха на руски, но тогава този език се знаеше

Точно това исках да ти кажа,че по соца такава литература липсваше в България.Сега тепърва проглеждаме за тези работи.Ето аз от 10 и повече години чета такива книги по ''себепознание'',обаче едва сега започнах да виждам на практика,че всичко в моя живот зависи от мен..И все още позволявам на някои ''демони'' да ме обсебват от време на време и да търся решението извън мен.Така че това пагубно мислене в нас , все пак години наред е набирало енерция и не може човек да се пренастрои изведнъж.

Когато не знаеш какво е да си уверен в себе си, когато нямаш спокойствие на духа, когато не познаваш получаването на опора - много време отнема да се научиш на всичко това.
Но вярвам, че преди да се роди, всеки сам е избрал типа трудности, през които трябва да мине, за да получи дара на знанието, който те биха му дали.
Смятам, че е ценно не кой колко добър е бил в началото, а кой най-много е постигнал, работейки със себе си.

Ааа,разбирасе,спор няма тук,та за някои хора е нужно просто да им покажеш пътя,а те сами ще го следват,както се казва''незнанието не е порок''...

Според някои религии, невежеството е порок.
Като се замислиш, съвсем е в тон с разговора ни

Незнам на коя религия се уповаваш ти или други хора,най-вероятно на християнската,незнам,но която и да е тя,ако ти вменява чувство за вина,значи не там е истината Харесва ли ти тази философия:''Няма добро или зло,няма виновни,няма прави и криви,грешни и праведни,всички са просто на определено еволюционно стъпало''?

Ами то е като в оня виц, дето сапьорът случайно се взривил с мина и изводът е: "Който търси, намира"
В която и посока да избереш да тръгнеш, винаги може да попаднеш на мина. Дали ще я обезвредиш, взривиш или просто ще имаш късмет да я подминеш (до следващата) - това зависи от опита, който си натрупал до момента.

daromi написа: В която и посока да избереш да тръгнеш, винаги може да попаднеш на мина. Дали ще я обезвредиш, взривиш или просто ще имаш късмет да я подминеш (до следващата) - това зависи от опита, който си натрупал до момента.

Или от уроците които си избрал да научиш.
Няма проблем, който не носи и някакъв дар със себе си. Ти търсиш проблемите защото се нуждаеш от даровете им.

Именно!
И след всяка среща (проблем) опитът (умението да се справяш успешно) се увеличава.
Самоувереността също!

здравейте отново .ще ви разкажа за моята одисея наречена мс.през 1999година след като изведнъж загубих зрението на лявото си око ми поставиха диагноза мс.бях само на 19 год.уплаших се страшно много .лекарите бяха така добри да ми кажат истината в очите и да ми помогнат да разбера че живота ми от тук нататък няма да е същия тогава бях и бременна.шока който последва няма да го описвам.след три години изтръпна лицето ми ,после ръката и крака.бях абсолютно зависима от съпруга ми ,който милия трябваше да ми бъде придружител,да ходи на работа и да се грижи за малкото ни дете.до един хубав ден в който аз реших че неможе така.на 23 години аз се бях предала.бях допуснала лекарите да ми повлияят и да ме сринат психически.казах КРАЙ АЗ ЩЕ ЖИВЕЯ НОРМАЛНО И ЩЕ ПОКАЖА НА ЛЕКАРИТЕ ЧЕ С МС ХОРАТА НЕ СА ОБРЕЧЕНИ .започнах да правя курсове на гладолечение.всеки ден си повтарях че не съм болна и че заслужавам да живея пълноценно.смених коренно начина си на хранене започнах да се смея повече и дори да се шегувам с болестта.изследванията си показват че мс има ,но какво от това.това е само лист хартия.преди един месец отново допуснах да повярвам на нашите медици ,които бяха изключително "притеснени"за моето състояние и това се отрази отново на здравето ми.не бях правила кризи от 6 години и хоп айде -старата песен на нов глас.пак изтръпвания ,трудна координация на лявата ръка и крак и айде пак в къщи.е взех се пак в ръце ама доста се поуплаших.не съм болна не съм болна и това е.сега пак се оправих ама с лекарите вече приключих -КРАЙ.тия хора не ни лекуват ами ни разболяват още повече.е може би не всички и от тях има свестни ама май са много малко.поздрави и кураж на всички.хора вярвайте в себе си вие сте си най добрите лекари просто повярвайте в себе си и бъдете здрави.

Супер си много се радвам , че се запознахме и затова , че си много силна и знам -ние ще се справи със себе си/ говоря ние не защото и аз има МС ,а и не знаем какво имаме нали?/ , защото проблема е в нас, трябва да искаме да го изчистим , да премахне това което ни въздъжа да бъде ние самите.Браво продължавй в същия дух.Тук бих искала да благодаря на Иван, много неща ми се изясниха на семинара в Бургас, но има още какво да се научи човек , друг е въпроса какво правим.

ТАКА Е.права си според мен,ние всички имаме способности ,които по една или друга причина сме подтиснали и притъпили.затова всеки според мен трябва да погледне в себе си и да попита (себе си)какво иска от живота си и да се бори за това.аз много бих искала понякога да се срещаме и да обменяме опит защото огъня гори тогава ,когато се поддържа.така че ако има и други отворени към идеята нека да пишат и примерно веднъж в месеца да си правим срещи.за мен семинара в бургас също беше много ползотворен и мисля че с тес и позитивно мислене ще оправим нещата.поздрави

Аз отдавна я дадох тази идея ,но явно няма желаещи.Много хубаво да има с кого да споделиш на живо,а и да се опознаем .Няма с кого да споделям в офиса ,нито в къщи.Трябва да измислим някое място,на което да се събираме .Аз бих предложила у дома,но живея далеко,извън града и бих казала не е удобно.Хайде моля,дайте предложения.Понапрегнете се!
Не би било уместно в заведение,защото си мисля,че там няма да ни е удобно.Но зависи,ако някой знае някъде тихо кътче...

съгласна са с теб наистиантрябва да се споделя и да не задържаме в себе си , и да си помагаме с идеи , покрепа защато става ясно , че човек не може да се справи сам както си мислим/ поне аз така си мислих/ когато ппопадне в така наречена дупка чакам предложения