TEC

Споделям последните си впечатления от практиката на ЕТ и ТЕС. При поява на емоция усещам много ясно нейната енергия, дори я визуализирам. Имам възможността да я наблюдавам, влияе ми разбира се, та понякога и "негативно", но я наблюдавам. Не винаги на момента мога да я изкарам , но усещам емоцията, като енергия, която си се вихри някак си. Това ме кара често да не се индентифицирам с нея и да мисля, че това е моето състояние, т.е. тя да определя моето състояние.Според моите усещания да виждаш нейното проявление (на емоцията) дава възможност да избираш в ситуациите, а не да не можеш да видиш алтернативата, която е някъде около теб. За сега го казвам само, като идея и ако някой усеща нещо такова да добави нещо !

Иване, преди няколко дни направих ТЕС , някяк си нямах усещане за ЕТ , като ТКФ за смъртта на баща ми. Не съм изчистил целия филм. Но за определени моменти от филма изпадам в пристъпи на плач и там напомняща фраза е почти немислимо да кажеш. Но все пак се тупах по точките, смятам че и това върви. Вярно е, че имам какво да изчистя там. Това което разбрах е, че не съм искал да престана да тъгувам и че съм искал да поема цялата отговорност за живота на баща ми в ръцете си. Фактът че е починал без да съм могъл да му помогна ме е карало да чувствам някаква липса! Не съм убеден, че съм го изчистил напълно, но пак ще чистя. Аз по принцип май съм се страхувал за неговия живот, още когато сме били заедно!!! Искал съм да го закрилям!
На следващия ден обаче, след като правих ТЕС за ТКФ, за който пиша по-горе, дъщеря ми се удари доста сериозно във врата. Нощта тя не спа, какато и ние. На следващия ден преди да отидем в Пирогов се отбих при една приятелка , която има по-силно енергийно поле, за да я види преди всякаква интервенция от медицинско лице. Оказа се, че оттокът във врата е бил доста сериозен, та даже и пукнат прешлен. Нощта докато не спахме й правих прокси и моето внимание индикираше за кръвоизлива във врата. Състоянието на Маги (дъщеря ми) притесни много моята приятелка, която смятам че й оказа първа помощ. След два часа ми каза че е имало опасност за мозъка й и поради това са били нейните притеснения. Тъй като жената, която ни помогна живее в Ботевград, аз трябваше да карам директно към Пирогов. Малката се поуспокои от намесата, но тогава почнаха и моите страхове. През целия път съм ТЕС-ал, себе си и малката. ТЕС-ах , повече себе си за моите страхове, защото осъзнавах, че именно той пречи. За ЕТ изобщо не можеше и да стане дума. Страхът ми беше 8 -9-10. Нахлуха страшните картините в главата ми. В Пирогов страхът ми беше някъде към 3.5-4. След като й направихме снимка, вратлето беше вече залепено (но не от мен или поне не знам, но е по-вероятно да не е от мен) и се видя само оттока във врата. Смятам, че тя вече се възстновява, но и мисълта за реалната опастност ,тогава, още ме плаши. Пак ще я ТЕС-на.Два дена вече съм като пребит, въпреки че не спирам ТЕС и ЕТ, като сега ЕТ ми се отдава по-трудно. Усещах застояване на енергия в корем и гърди и днес тя излезе под формата на пристъп, като сърдечна невроза, която съща третирах. Може би съм я подтикнал, защото сутринта почнах с ЕТ, правих цял час и после трябваше да излизам. Изморен съм доста и вниманието ми трудно се концентрираше върху нея докато бях активен. Но като ме хвана по-сериозно (неврозата) към 14-15 часа направих безмълвен ТЕС и тя се поукроти. Принципно посоката ми е преглъщането, но такива моменти с прояви на такива неща (неврозата имам предвид или хронични проблеми) ме отклоняват и смятам, че третирането им може да ме вкара пак по пътя на другата по-принципна посока, за която считам че е причина за хроничните ми проблеми.
След ТКФ за смъртта на баща ми се чувствам хем като "откривател", но и по-нараним. Усещам позиви за плач спонтанно,предвид и случаката с Маги. Днес някак си се гледах, като на филм режисиран от друг. Виждам реакциите си и от емоционална гледна точка и виждам всъщност страха, който ме подмята, като акула тюленче, по-образно казано. Да зад страха ми има някакви действия, но аз не се чувствах в собствени води, бях на терена на страха и той беше домакин. Сякаш иска да ме върне там , където той смята, че ми е мястото!!!! ???? Реално той определяше правилата. Това е накратко, това което е в моята градина от тези дни. . Да знаеш е сила казват някои хора, а аз тези дни все се питам , не е ли по-добре да не знаеш. Може би точно знанието ни кара да интрепретираме. Мозъкът си прави сам други работи. Направи ми впечатление, че Маги беше най-спокойна. А дали защото не разбира , примерно !!!!!? Или защото е малко под 3 годишна и естественото у нея работи? Още не интерпретира добро, зло, опасно , неопасно???? Реално спокойствието може би възстановява, по-бързо! А ние с майка й трябваше да се притесняваме ! Да предположим, че до тук може би в суматохата сме взели правилни решения, свързани с огромно напрежение и страх, но те влияят и на нейното състояние,защото си въздействаме един на друг!!! И като си помисля, че всичко все от едно място идва

nikimm написа:Това ме кара често да не се индентифицирам с нея и да мисля, че това е моето състояние, т.е. тя да определя моето състояние.Според моите усещания да виждаш нейното проявление (на емоцията) дава възможност да избираш в ситуациите, а не да не можеш да видиш алтернативата, която е някъде около теб.

Точно това е идеята на ЕТ.

А за дъщеря ти - нищо не е случайно. Винаги като тръгнем сериозно да се променяме подсъзнанието ни се стреми да ни саботира и има един труден период, който трябва да се преодолее с усилие на волята.
Тръгнал си да махаш негативните емоции свързани със смъртта на баща ти и ето че подсъзнанието ти докарва подобна ситуация.
Близко същество, заплаха от смърт - ти се чувстваш както и в случая с баща ти - а имено уплашен, безпомощен и т.н.
Хубавото в този случай е че си имал ТЕС и ЕТ и също, че си ги прилагал.
Продължавай да го правиш, на прав път си.
Знанието, в смисъл информацията, е сила само ако има приложение, иначе е затормозяващ фактор. Без знанието и приложението на ТЕС не би се справил толкова добре в тази критична ситуация.

Тези дни наред с нещата, които се опитвам да чистя по време на активния ден , правя и ТЕС със "заклинанието" за страха в различни нюанси. Както беше писал Кастанеда това е първия ни враг. Има още три врага след това, а аз още с първия имам проблеми )))))).
Понеже обаче все още си мисля, че съм пълен с ПО, ти беше написал някакво мнение за ТЕС на ПО около 10 дни в тема, която и с търсачката не намерих.
Въпрос: По 10 пъти на ПО на ден или както дойде ???

Както дойде. Колкото по-често толкова по-добре.

Ок и това се приема !!!

Моят опит в ЕТ и ТЕС продължава, но искам да ви кажа, че през последната седмица нещата стоятт някак си по различен начин! Нещо иска да ме върне към онзи сън, сънят който чистя! Не мога да се концентрирам, все едно нещо ми казва "няма смисъл, карай си я някак си". Почвам да правя ЕТ и просто се унасям и така пак почвам отначало. Правя ТЕС и все едно нещо ми казва:" айде сега ТЕС ли , не можеш ли малко да го отложиш! " Ама така много приятелски са ми тези "нашепвания", та даже ми казват, "хайде почини си, не прави сега това, гледай мач или си поспи, защо ти е това", абе все едно ми помага едва ли не. Нещо като сън и през деня! В ситуации,в които усещам емоции , ме кара даже да забравя за тях и да им вярвам на 100 %. Онова дето писах по-горе, че чрез ЕТ има усещане на неприсъстване в емоционалната ситуация, сякаш иска да се замаже и да нещо да ме върне в онзи "красив сън". Не ми е много приятно това , защото сякаш не усещам толкова осезаемо резултатите у себе си и имам усещането за себе си като вода, която се бие в брега ! Също така и съзнателното ми отпускане става по-трудно, а понякога и не става ! Нещо ме съботира май, но нека да видим! Ако някой има подобни усещания да сподели !

Верещагин добре е обяснил какво ти нашепва така "приятелски". Аз само ще кажа, дяволчето в теб. Просто го игнорирай и в никакъв случай не го слушай, продължавай.

nikimm, иска ми се, специално заради теб и твоята болка, да споделя едно мое прозрение дошло от опита ми с ТЕС. ТЕСам се за "яд" и " викане" и след няколко кръгчета и развитие на емоцията, ми изскача: " Как можахте, да не ме подготвите , как можахте да не ми кажете нищо, защо трябваше да науча така?!" (сега вече не викам и не се ядосвам за глупости )...НО, кое е това за което не ме бяха подготвили?! Един ден връщайки се от училище, виждам капак на ковчег до входа на блока. Качвам се на етажа ни-ковчег.Да не ти казвам, как ми се подкосиха краката! Беше починала баба, след период на боледуване, старателно потулван и държан настрани от мен, като нещо адски грозно, нечисто и срамно, едва ли не. Бях само на 10... В процеса на ТЕСане след проблясъка на тази случка като първопричина, веднага ми дойде и следната мисъл:" Какво толкова страшно, грозно или лошо има в смъртта, че да трябва да я криете от мен?! Какво ненормално или неестествено има в умирането?! Няма нищо по-естествено от смъртта! Смъртта е нещо много по-хубаво , за човека, от раждането.Смъртта е свобода, освобождение на духа, възможност най-накрая, душата да се освободи от тялото и земната си тежест и чиста и свободна, да се върне там от където е дошла-в СВОЯ дом. Какво по-хубаво от това, човек да е направил всичко, на което е бил способен в живота си и да си отиде в къщи с чиста съвест! Раждането е това, което наистина е трудното, страшното и мъчното! Душата трябва изведнъж, да започне всичко отначало в ограничено, ново, непознато и непонятно пространство, без да може да бъде разбрана, проумята, без адекватна комуникация още от самото начало!..Трябва всичко отново да се научи, разбере, да се изстрада , осмисли и т.н. и т.н.....
Всичко това, изригна от мен като вулкан и настъпи истинси катарзис и облекчение, пречистване и свобода, сила, енергия и жива и пълна радост.
Дано това някак ти помогне в твоята битка! Успех!

Любител , благодаря ти за историята с твоя опит в ТЕС. Това което прочетох от теб определям като прозрезние. Това е чудесно. Проблемът обаче не е свързан с единично такова и това да разреши всичките ни проблеми. Понякога , както Иван казва, проблемите имат различни аспекти, т.е. чакат ни още кой знае колко прозрения .Идеята на моето изказване беше, че след период , в който поглеждаш нещата от ежедневието (или живота) от крайно различен "нов" ъгъл, механичността на действията се завръща. Старата програма или иначе казано старият навик на тялото отново иска да си седне на мястото! Надявам се, че сега може да си сме разбрала по-пълно .

Да, nikimm, минах и през това "притегляне" към познатото, навика да си седим на "неудобното място" и продължавам да боря. Това е един от многото ми вече проблясъци, но те са от друго естество...И при мен текат вътрешни диалози, но по малко по-различен начин. При ТЕСане, ако започне някакво усешане за вътрешна съпротива, аз се питам,: " Това защо е? Какво става? Защо не ти харесва?" и т.н. въпросчета към мен самата. И ми излиза и отговор, според който намествам ТЕСането...ако пак се появи спънка и там питам... Така стигам много навътре в себе си в едно ТЕСане и обикновенно и до ПО преврат . Понякога по време точно на такъв ТЕС се случва нещо като успиване (може би това е изпадането в Алфа или Бета сън, незнам томно), но продължавам с ТЕСа и нещата се случват! Може да е нещо като автохипноза, може да е мой начин за вадене по-от дълбоко от подсъзнанието ми...не съм сигурна. Важното е, че работи за мен и целите ми. Когато се получи най-големият ми до сега отпор на промяната, потърсих друга вратичка към себе си и я намерих в КД( Виж ТКФ ) и нещата продължиха. Даже самото питане на друг, вече ми помогна да намеря сама начина да си помогна( това също го ТЕСам ). А понякога просто организмът и съзнанието ми сякаш имат нужда от почивка, за да асимилират и се нагласят на новата вълна на съществуване и аз им я давам...
Дерзай! Всичко е в нас и дай Боже, повече такива полезни изобретения като ТЕС и сие техники!

Любопител, прочетох поста ти и в ТАТ. При теб явно нещата вървят доста интуитивно,може би и преди това си правила нещо , което ти е тренирало интуицията. При мен интуицията напоследък е по-успешна за външни обекти , отколкото при мен самия. Истина е че на напоследък не мога и да почивам пълноценно, натрупвам умора. Това ме разконцентрира и затова ТЕС и ЕТ може би ми се оттдават по-трудно. Това което виждам напоследък са местата, които акумулират енергията от емоции. Интересно е че различните емоции си имат приоритетни места. Просто ги усещам , как засядат там и се складират. Имам пред вид разбира се за нежеланите/неположителните емоции. Вадя тази енергия по-трудно от преди или поне така си мисля. Преди усещах по-осезаемо как енергиите излизат, докато сега не е така. Може би пък да съм свикнал с това усещане и не го отчитам. Правя ТЕС и ЕТ в зависимост от моите усещания, но все пак си мисля, че имам едно увъртане и тъпкане на едно място , като че ли ! Може би е дошло време да направя завой от досегашната си практика, нещо може би трябва да се промени, като начин на работа! Правя промени в ТЕС , работя с повече положителни утвърждавания и има някакви резултати, но след практика нямам онова усещане на промяната, така осезаемо, както съм я разбирал преди ! Това ми задава въпроси вървя ли в правилната посока ! Може би и Иван може да вземе отношение по въпроса! Преди време имам спомени от тренировките ми по бойни изкуства, че в определен етап от развитието, човек усеща себе си, като че ли стои и тъпче на дно място ,а тренира, като един малък луд ! Спомням си че треньорът ми тогава ми беше казал, че и той е имал такива моменти, но те не означават "назадък" - беше го изпитал и по себе си! В тази връзка искам да попитам Иван и за намерението на човек, свързано с желанието разбира се. Има ли според теб упражнения за засилване на намерение, защото като отслабне то , рефлектира върху всичко? Или просто практиката на ТЕС или ЕТ или ТАТ го засилват!

Аз вярвам, че всичко в природата е циклично. Има периоди на възход, периоди на спад и периоди на застой. Най-важното според мен в периодите на застой и на спад е да държим целта във фокуса на съзнанието си и да си повтаряме, че това е само период който ще отмине.

Всяко разконцентриране и трудности подлежат на ТЕСане. Като ти е трудно да усещаш енергията- ТЕСай го. Трудно ти е да си почиваш - ТЕСай го, трудно ти е да се концентрираш върху нещо - ТЕСай го.

Човек вижда препятствията по пътя към целта само когато отмести погледа си от целта.

Всички го правим, номерът е да осъзнаем, че го правим, да ТЕСнем склонността си да го правим и да си връщаме постоянно концентрацията върху целта.

Ок , Иване разбирам това което казваш , а ТЕС-ането или ЕТ тогава би трабвало да променят както спадовете, така и подемите ! Както тяхната продължителност, така и начина, по който преминават! Може би това да е идеята!

TEСането и ЕТ няма да променят спадовете и подемите, а отношението ти към спадовете, подемите и застоя.
Когато промениш отношението си по друг начин ще виждаш тези спадове и подеми, т.е. те ще ти се струват различни, но всъщност пак ще са си спадове и подеми. За някой друг същите тези спадове и подеми ще имат друго значение, защото той/тя ще има друго отношение към тях.
За трети това което ти наричаш спад ще е подем и това което ти наричаш подем ще е спад.

Само по себе си всяко нещо е неутрално. Ние сме тези които му придават значение и които го категоризират, оценяват, съдят, и т.н.