TEC

Ние винаги искаме това което нямаме. Перфектен пример си за двойнствеността на нещата и как полюсите си менят заряда. На това се набляга в ПЕАТ процесите. Постигнала си равновесие и сега искаш неравновесие. Имаш спокойствие, но искаш силни емоции. А преди е било точно обратното. Ми няма проблем, прави нещо, което смяташ че ще ти донесе силни емоции. по-лесно ще ти е с негативните, като страх и гняв, според мен. като ги изпиташ тях природата ще се стреми да ги балансира някак си и ще ти предостви възможност да изпиташ и техните противоположности и ще се върнеш в шарения свят на силните усещания.

А може би хем го искаш, хем не.

Мери, издържала си много в това състояние според мен. Аз бях в подобно на твоето състояние около 1 месец и половина. В един момент обаче ми писна , нещо което преди не вярвах , че ще стане, но за мен факт. И така реших да сменя и да отида на по-емоционалния кон. Не виждам нищо лошо в това. Просто нужда от разнообразие, на какво друго да го отдам , а и какво значение има толкова от какво е !

Да, може да се каже, че съм стигнала до едно плато и хем ми е добре и спокойно, хем пък си казвам - жива ли съм? Иване, както писах това желание нещо да се случи при мен е някакво смътно, неосъзнато, глухо... не искам да си връщам страховете и гадните мисли и емоции в никакъв случай!!!!! Ще взема да го тесна това за всеки случай....

nikimm написа:Мери, издържала си много в това състояние според мен. Аз бях в подобно на твоето състояние около 1 месец и половина. !

Сигурно за всеки е различно:))) Моисей например се е скитал из пустинята 40 години Е, аз се надявам при мен да не са толкова в мойта пустиня.... в един момент очаквам да ме огрее някакво прозрение и да разбера накъде да тръгна )

mary089 написа:

nikimm написа:Мери, издържала си много в това състояние според мен. Аз бях в подобно на твоето състояние около 1 месец и половина. !

Сигурно за всеки е различно:))) Моисей например се е скитал из пустинята 40 години Е, аз се надявам при мен да не са толкова в мойта пустиня.... в един момент очаквам да ме огрее някакво прозрение и да разбера накъде да тръгна )

Попадна ми нещо интересно наскоро,което ми се струва, че описва доста точно това състояние на "емоционална кухина". Копирам го без превод, че ме мързи...
"Это прекрасное испытание — неуютное время, когда старый мир еще разрушился не до конца и в то же время ты еще не в полной мере осознал свою любовь к безмятежности. Может возникнуть ощущение, что ты оказался один в пустыне. Кажется, никто не понимает, что с тобой происходит, — тебе даже поговорить не с кем. Так и должно быть, ибо это путешествие — только твое. Ты учишься самодостаточности.
Такой период «одиночества» описан и в Евангелии — сорок дней, проведенные Иисусом в пустыне. Мы помним, как дьявол искушал Христа, чтобы он отвернулся от своего Истинного Я. Но что здесь символизирует дьявол? Что символизируют искушения? Дьявол — это твое эго, а искушения — все, что уводит тебя от чистого осознания.
Когда внутри загорается огонь безмятежности, больше нельзя прятаться за своими мечтами и надеждами. Они превращаются в призраков, лишенных всякой вещественности."