Гена, упорит, последователен, искрен и директен човек си. Не съм чула да мрънкаш и да се оплакваш, че това или онова не ти се получава, бориш се и си вярваш – точно такива хора успяват с ТЕС. Но няма начин винаги да знаеш какво е в главите на хората, какво ги движи и мотивира – можеш да знаеш само за себе си. Ще ти разкажа моята история за да видиш, че не всичко е такова, каквото изглежда.
На
15 май 2009 си ровех в интернет за нещо свързано със здравословното хранене и случайно попаднах в този форум. Към този ден от всичко, което се обсъжда тук бях чувала само думата „алтернативна медицина”, но дори нямах идея какво освен здравословно хранене стои зад нея. А с болестта си (както става ясно и от поста ми) си бях в перфектна хармония, защото тя никога не ми е причинявала нищо неприятно. Никога не съм усещала никаква разлика с нея и без нея – дори и сега. Сега разликата е само в това, че не пия лекарството.
Поразгледах форума и разбрах, че става въпрос за техника, която има претенция за лекуване на нелечими заболявания, което предизвика в мен нещо такова „Магьоснически работи, спер интересно за изпробване” (аз по магиите, в смисъл свръхестественото, винаги съм си падала).
На
16 май 2009 си купих книгата и я прочетох. През нощтта се чудих доста върху какво да направя експеримента и понеже си нямах друго, освен Хашимотото, то се оказа обекта.
На
17 май 2009 сутринта започнах предизвикателството (всеки ден точно по 10 теса, точно по две визуализации, точно по 10 зрънца сол). За мен точно в тези бройки тогава беше тайната на магията, защото както ти казах идея от алтернативна философия си нямах. Сега чак се чудя как съм се оказала толкова съвестна и трудолюбива, но спомена ми от този месец е толкова хубав ....няма точна дума, с която да го опиша, може би забавление, адреналин, някакво очакване, че нещо свръхестествено може да се случи, което пък да ми отвори някакви непознати/свръхестествени възможности, макар и да не бях мислила още точно какви и за какво ще ги използвам. В едно бях сигурна – ако това нещо изобщо работи, аз със сигурност ще успея да го докажа. Идеята ми (най- искрено) беше чрез това предизвикателство да докажа, че работи, а после ще видя за какво мога да ползвам техниката (после щях да прочета форума), но никога до този момент, а пък и после, не съм целяла да се излекувам, защото имам болест, която ми пречи и т.н.
На
17 юни 2009 вечерта приключих предизвикателството.
На
18 юни 2009 си направих изследвания и писах тук. Писах защото не се получи съвсем магийката. От друга страна, ако съвсем нямах подобрение в параметрите нямаше да пиша, защото тогава щях да съм приела, че това нещо не работи.
Кажи ми сега, къде тук виждаш изстрадване на истини, мъки, осъзнаване и разни такива неща? Това беше просто любопитство, вродено влечение към емпиричното, късмет, стечение на събития, попадане на правилното място в правилния момент, ако щеш намеса на природата го наречи ... аз го наричам забавление, защото обичам да ми е пълно, да изпробвам, да ми е интересно ...
Ако Иван не ми беше отговорил може би щях да приключа с ТЕС и може би някой ден щях да попадна на слънцеядството и щях да изпробвам него ... пак забавлявайки се и само докато огладнея достатъчно.
Ако те интересува точно защо писах на Вяра два дни – защото някакси усещам, че снаха и е късметлийка, че има Вяра за роднина, и това може да и отвори много възможности, първо защото познавам Вяра отдавна, и второ защото вярвам в късмета и стечението на случайности. Вяра обикновено тръгва във всяко нещо много объркана, но е човек, който умее да си го признае, не се притеснява от това, умее да слуша, да си взема това, което и трябва и е много всеотдайна, което ме кара да чувствам, че тя е подходящия човек и ако съм права, че снаха и е късметлийка (нещо като мен на онзи ден, 15 май 2009), Вяра е точния проводник на информация, ако не съм права – просто не съм. При всички положения разговора ни ще е полезен на самата Вяра, а защо не и на други.
Вече не споделям тук, защото няма какво ново да споделя – тук съм изписала хиляди страници (в моите теми, в темите на другите). Затова и не си отварям тема. Сега живота ми си тече спокойно и нормално, няма екстремности, ако се появят, че спроделя.
Относно късмета, вървенето в живота и т.н. – писала съм тук много, че аз се осъзнавам като голям късметлия в живота и че живота ми е прекрасен (още от преди да се запозная с ТЕС). Имах проблем с това, че го виждах, че е прекрасен, но не го усещах, но това беше защото до някакъв момент очаквах, че ТЕС ще заясили сетивността ми към хубавото драматично много и по цял ден ще ми е адреналинено и страхотно. После на някакъв етап осъзнах, че това са глупости и сега съм си ОК, спокойна и наслаждаваща се на тишината и липсата на еуфория, на многото хора около мен които ме обичат и аз обичам, на липсата на емоционални и други катаклизми, на безоблачния си на този етап живот. Усмихвам се когато ми се усмихва, когато не ми се усмихва – не се усмихвам, а си стоя в кротко очакване на следващия повод за щастие, който знам, че живота ще ми подари всеки момент, и така ...

.