Гената,
Аз забелязвам,че има хора които търсят коя е по-добрата енергийна техника и наскоро имах въпрос от една жена по този повод.Хората търсят максимално бърз ефект и резултат,а не си дават сметка,че тези неща които си ги носят толкова години в тях и са се трупали,не могат с магическа пръчка изведнъж да изчезнат и се махнат.Така се започва едно лутане и губене на време,а не да се стреми и насочи вниманието към нещо по съществено и да се започне работа с една определена техника която е избрал човек.При подобна схема на разпръсване и опитване от тук малко,от там малко не мисля,че може да се очаква успех.При мен лично информацията в началото за ТЕС я усетих вътрешно като нещо в което видях смисъл и си казах,това ще работи и от мен зависи дали ще постигна нещо.Следвах интуицията си и не съжалявам когато се вслушвам за каквото и да било в нея! Wink
гената
Някъде написах,че за един пътя е дълъг,за други е къс.Нека гледаме себе си преди всичко,аз избрах себе си и се чувствам перфектно.Всеки има право на избор и може да бъде щастлив,стига да го пожелае!Е,смело мога да кажа,че се случват и чудеса! Wink
Всичко за мен е до осъзнаване и до това да променим начина по който възприемаме това което ни се случва и заобикаля,аз това установих за себе си и виждам промяната какви резултати дава.В момента живея в една приказка,просто всичко което искам го намирам и получавам.Не мисля,че пътят ми е бил кратък,но за сметка на това съдържателен и поучителен. Very Happy
Значи...хората не могат, само ти можеш, така ли да разбирам?!
Не мисля,че пътят ми е бил кратък,но за сметка на това съдържателен и поучителен.
Смяташ, че си приключил и вече всичко си си оправил, ли, не разбирам?
И последно питане: от както те чета, все остава у мен впечатлението, че пишейки колко си щастлив, колко ти е супер, колко работиш и колко напредваш, сякаш по-скоро се опитваш да се самоубедиш, че е така, и че търсиш потвърждение извън себе си под формата на наши реакции и поощрения, на декларациите ти за щастливост и напредък или самопорицание (вижте колко хубаво се самокритикувам), отколкото наистина, да си в състоянията които посочваш, така ли е? Допускам, че изживяваш всичко което описваш, хубаво, приемам го, минала съм през това, но мисълта ми е, че това сякаш е маска пред самия теб, под която кипи нещо с което те е страх, да се срещнеш очи в очи, да се заемеш сериозно и да бръкнеш дълбоко в своя подсъзнателен свят.
Моят личен опит и това, което наблюдавам в по-напредналите е, че когато се решат повечко проблеми, няма еуфория, а уравновесяване на емоциите. Т.Е. няма ги крайностите в плюс или минус насока, а душевно равновесие. Като следствие от това, сякаш отпада необходимостта от споделяне на "вижте колко съм щастлив/а". Душевното равновесие сякаш поставя в позиция "приемане" на нещата (успешното случване на живота), като нещо естествено, нормално и "логично" и не прави бомбастични изявления, а гледа по-трезво и по-осъзнато на себе си, случването, света...
P.S. Оставете пуканките на страна, нещата са сериозни!
