TEC

Да, възможно е, но мисля, че в случая не е така, защото тая жажда продължава от доста повече време, отколкото една лунна фаза.

Снощи ми се случи нещо интересно (не е нищо осбено де, но ми беше интересно).

Цял ден изпитвах някаква неимоверна горещина. Непрекъснато ми беше топло, направо изгарях. А в къщи по принцип държим хладно, рядко температурата стига 20 градуса, а аз се чувствах все едно е поне 30.
Започнах да ТЕС-ам тази горещина. Много бързо усетих промяна (още по време на настройката). От корема ми към краката тръгна хлад, все едно дрехите ми бяха студени. Стигна някъде до коленете, тогава промених напомнящата фраза на нещо от рода, че изпитвам жега в горната част на тялото, в раменете и главата. Тогава хладното тръгна нагоре. По темето ми плъзна едно много приятно изтръпване, по-скоро от лявата част на главата, над ухото и към средата (ама и аз го обясних ).

Хлада в корема ми стана доста силен (имах чувството, че е обгърнала матката ми). Реших да го тесам, да видя какво ще стане. На настройката още главата ми отново пламна и се върнах към предната напомняща фраза, за да оправя отново тая жега. Още на първото кръгче вече усещах истинската температура в стаята. Не продължих, защото синковеца ми ме занима с разни неща. Продължих с едно йогийско дишане през зъби за охлаждане за да задържа резултата.

Днес отново се чувствам много гореща, но вече не ми е неприятно. Имам усещането, че метаболизма ми се е забързал нещо, имам чувството, че тялото ми работи усилено! Много интересно и приятно усещане!

Тия дни нещо ми се завърнаха някои от тревожните неща свързани с раждането и по-конкретно със самата операция. Разказвах раждането си и се почувствах много гадно. После всеки път когато прочета за някоя мама родила чрез секцио (особено пък по желание) и ме обхваща някакъв страхотен гняв! Тесах това. Тази вечер докато тесах пак това със секциото усетих как все едно щитовидната ми жлеза се сви и все още усещам някакво пристягане и дискомфорт в тази област. Ще продължа да го тесам след малко.
Въпроса ми е щитовидната жлеза с какви емоции е свързана?

Според ГНМ щитовидната жлеза е свързана с чувството на безпомощност. Връзва се с цялостната картинка. А чувството на вина, дали е свързано пак с щитовидната жлеза или с друго?

Какво значение има? Никой не знае със сигурност. ТЕСай всичко което ти дойде наум, т.е. което ти подсказва интуицията!

Търся нишките за да сглобя пъзела, любопитно ми е. Разбира се тесам и без да знам кое накъде води!

Снощи забелязах нещо любопитно. Колкото пъти започна да работя за очите започват да изникват съвсем други неща, които ми "пречат" да работя по този проблем.
Мисля за момента да не си давам повече зор с Предизвикателството. Не върви някак си, ще се заема с другите неща, които са ми доста по-напиращи в душата. Може и ПО да е това, не знам, но мисля да му се поддам за момента, дори да е такова! Съмнявам се обаче, че е ПО, по-скоро имам усещането, че подсъзнанието ми вади по-наложителните неща за чистене! Проблемът със зрението много отдавна не е активен конфликт, за разлика от другите неща.

Хъх! Доста оплетен пост, ама нищо!

Ще ви държа в течение!

Влизам да проследя как върви изчистването на тема раждане и секцио. Виждам, че работиш. Направи ли кръгове по точките, докато четеш разказа си?
Сега ми хрумава - може да си направиш прокси за себе си в минало време. За деня на раждането.

mayadob написа: Сега ми хрумава - може да си направиш прокси за себе си в минало време. За деня на раждането.

Това е интересна идея

mayadob написа:Влизам да проследя как върви изчистването на тема раждане и секцио. Виждам, че работиш. Направи ли кръгове по точките, докато четеш разказа си?
Сега ми хрумава - може да си направиш прокси за себе си в минало време. За деня на раждането.

Работя по разказа все още и по всички разкази, които са ме разтроили. Доста обемна работа, но се справям.

Това за проксито е много идейно! Да видим кога ще се "престраша" да го направя!

Забравих да спомена, че откакто работих с ТЕС да се накарам да уча за държавния включих и точката на тила. Много добре ми се отразява.

Включи ми се интересно ПО - от време на време имам усещането, че ТЕС не работи. Обикновено бързо го изпъждам и винаги тесам. Надявам се скоро време да престане да се появява това ПО, доста е обезкуражаващо понякога!

О, ако знаеш колко пъти съм мислила, че не работи
И след време ми се стоварва резултатът.

Точките на тила и на мен са ми любими. Когато бързам, искам да ги пропусна, но не мога.

Как ти звучи "Въпреки, че не искам да се отърся от травмата от раждането и искам да си страдам..."? Пробвай го, дори и да ти се струва нелепо.

mayadob написа:Как ти звучи "Въпреки, че не искам да се отърся от травмата от раждането и искам да си страдам..."? Пробвай го, дори и да ти се струва нелепо.

Ааааа, никак не е нелепо! Звучи много на място! Ще го изпробвам още днес! Тенк ю, Майче!

Лейди, щом ти е много на място, ето ти още една порция. Направо си тупай точките, докато четеш.

Включи като напомнящи фрази или като декларации това, което звучи най-вярно от тук:
- не искам да забравя тези спомени
- ако се отърся от тях, ще спра да се съжалявам
- няма да получавам съжалението на другите
- няма да съм жертва
- не съм готова да съм силна и отговорна за действията си
- ще ми бъде пусто, ако се излекувам от спомените
- искам да има интрига
- скучно е нищо да ти няма
- не мога да съм безучастна към това, което се случи
- не трябва да съм безучастна към това, което се случи
- ядът, който изпитвам, ми помага
- мога да се отърся от спомена, но не искам
- така ми харесва
- така съм интересна
- така получавам внимание (ето, виж колко време ти отделям )

Здравeйте и двете,

Сигурно въпроса ми ще ви прозвучи страшно тъпо (може би затова не съм го задала до сега). Приемам за даденост, че ви измъчва това, че сте родили със секцио и абсолютно уважавам чувствата ви, наистина, но никога не успях да разбера истинската причина за тъгата ви. Имах приятелка, която почина само защото не плати за да и направят секцио и я пуснаха да ражда нормално, както и близка, чието детенце е с ДЦП поради същата причина. Освен това имам достатъчно познати, които преживяха достатъчно мъки и последващи проблеми от нормални раждания. Всички знаем, че нормалното раждане не винаги е нормално. Самата аз преди първото раждане бях съветвана да родя със секцио, тъй като съм от изключително рядка кръвна група и ако беше се случило нещо непредвидено по време на раждането можеше да има проблеми с намирането на голямо количество кръв (преди 14 години трагедията с кръвта беше пълна). Обисляла съм го доста пъти, но нито за миг не съм чувствала, че ще постъпя неправилно, ако се съглася.

Уважавам чувствата ви и знам, че щом ви боли, значи ви боли, но защо? Не намирайки отговора се чувствам като емоционален инвалид.

Ния, ако секциото ми беше нужно, надали щях да се чувствам така. Но то не беше!

Стигна се до него от лекарска некадърност и собствената ми неподготвеност и предоверяване на лекарите.

За мен беше ужасно изживяване, всеки миг помня. Помня как ме измъчиха с вагинални прегледи, с пукане на околоплодния мехур, със слагане на система с окситоцин... Всичко това ненужно стресиращо и травмиращо, бавещо раждането; непрекъсанто ми се повтаряше, че раждането не върви, че нищо не се получава, едва ли не, че съм негодна... Помня как вече не издържах на всичко това и започнах да плача и да искам операцията... само и само да свърши всичкия този кошмар! Помня как изгониха мъжа ми и как ме целуна с отчаян поглед! Почувствах се толкова отвратително, все едно съм попаднала в плен!
Помня как ме заведоха в операционната, как ме съблякоха, колко беше студено, как анестезиолога не успя да ми сложи упойката от първия път и се държаше лошо с мен, защото аз се прегъвах от контракции и ме болеше, а той искаше да му правя акробатични номера. Помня сърдитата операционна сестра, която са измъкнали от вкъщи, защото трябва да работи извънредно през нощта и как грубо ме сви на кълбо, направо исках да пищя в този момент, но и за това нямах сили... Съжалявам, че не си поисках пълна упойка... Да не чувам и да не усещам нищо, упойката ме хвана, но усещах как ме режат, как ме натискат и дърпат, как изваждат сина ми по... гаден начин, защото той миличкия не беше още готов да излезе... Не помня дали е изплакал, не ми го показаха (или поне не го помня този момент)...

Прекарах една кошмарна нощ в полусъзнание... Надрусаха ме с лекарства, които само ми разбъркаха главата, но не ме приспаха... Не искам да си спомням какви кошмарни неща ме преследваха тогава! Мисли и образи, които на никого не пожелавам и дори не можех да се събудя истински за да ги прогоня! Стаята ми беше точно срещу стаята, където са бебетата, чувах ги как жално плачат исках и аз с тях да завия, но и това ми беше отнето... Нямам думи за да опиша състоянието си и чувствата, които изпитвах!

Поне сестрата, която се грижеше за мен тази нощ беше мила. Говореше ми внимателно и мило, даваше ми да пия вода (изгарях от жажда заради упойката и лекарствата). Обясняваше ми какво ми прави... Имах чувството, че ако не беше тя, щях наистина да се побъркам. Тя беше нишката, която ме свързваше с реалността и слава богу....

Надали съм имала по-кошмарна нощ в живота си и надали е имало друга сутрин на която толкова да се радвам!

За щастие се възстанових бързо, бързо се раздвижих, когато ни изписваха бях почти като... счупена и залепена на ново чаша. Белезите не личат, но знаеш, че е счупена... Всички, които дойдоха да ни посрещнат ми обясняваха колко добре изглеждам и т.н., направо нож ми забиваха в сърцето... Физически бях добре, но душата ми беше на парчета... Събитията бяха страхотен удар върху самооценката ми...

В последствие това доведе до много тежка следродилна депресия, доведе до невероятни проблеми с кърменето, буквално отхвърлях детето си... Бях стигнала до там, че обвинявах единствено себе си и едва ли не благодарях на докторите, че са ме "спасили"... За щастие се осъзнах и започнах да се боря с това. Четири месеца след раждането започнах да се срещам с психотерапевт и започна моето пътешествие към мен самата...

Ния, надявам се да съм отговорила на въпроса ти!

Майче, благодаря за идеите, работа и ще работя по тях. Тесам и това, което току-що написах. Мисля, че ми подейства много терапевтично написаното... яко си поревах, яко си потесах!

Мисля, че вече виждам края на тази одисея. Дано да е така!