TEC

Малко изместен ми се струва центърът. Поне от моя гледна точка.
С тебе много си приличаме като характери. Ако пиша, ще се изразявам също толкова неясно за всички останали. А това ми се случва и в ежедневието (неразбирането, де). Особено когато говоря за сериозни неща. Или никой не го интересува, или никой не ми вярва (смятат, че се майтапя), или никой не ме разбира (моите разбирания са доста по-различни от масово възприетите по много въпроси). Може би е и по-добре, че да не се захласна да ги заливам с проблеми и самосъжаление. Но това означава и че трябва сама да се справям.
Сега, когато не пия лекарството, мога да си позволя и да не закусвам (което си беше обичайно за мен). Когато взимам хапчетата, след половин час трябва да ям (то си и пише на листовката), за да не ми става лошо.
Предполагам, че за кафето е въпрос на свикване (по-точно отвикване), но ще видим.
Пиша тук, но премълчавайки повече, отколкото казвам, ползата ми не е голяма. Едва ли е много полезно и за някой друг - нищо, което вече не е споделено преди мен.
Приемам се каквато съм. Проблемът ми е друг.

daromi написа: Днес на работа почувствах, че онова мое неприятно състояние от онази вечер, се кани да ме връхлети. Добре, че се случи в края на работния ден. Овладях го, но за сметка на силно главоболие, което обаче ми даваше необходимата ми отсрочка.

Как го овладя? Тук ми мирише яко на подтискане на причината за симптома. И на як ПО. А симптома в случая е - неприятното състояние.

Отмених планираните за вечерта ангажименти и се прибрах. У дома веднага сложих кристалче сол в устата и ТЕС-нах главоболието и причината (симптома) за него.

Симптома е главоболието в случая. Причината е нещо съвсем друго. Ако визираш неприятното състояние което си "овладяла", т.е. подтиснала с усилие на волята, като причина за главоболието грешиш. Причината за главоболието и за неприятното състояние е една и съща. Тя не е назована тук и тя е имено това което си подтиснала.
В случая причина за главоболието (симптом) е подтискането на причината, а не неприятното състояние (друг симптом).

(Това е същият симптом, който Иван ме кара да ТЕС-вам. Фактът, че отшумя още при първото ТЕС-ване, ми посочва, че усещането ми, че не това е главното, с което трябва да работя, е било правилно. Така, де - все пак аз си знам цялата история ) Симптомът е следствие, а аз знам причината (дали?:roll:).

Усещането ти изобщо не е правилно и предвид на горенаписаното аз се съмнявам, че знаеш причината, (а и не е нужно да я знаеш). И ти самата се съмняваш, както се вижда.
Ще те перефразирам от моя гледна точка:
Фактът, че този симптом продължава да се проявява показва, че не е изчистен и докато не знам истинската причина, трябва да ТЕСам имено него. В момента в който открия вероятна причина трябва да ТЕСам нея и ако я изчистя и симптома спре да се появява, значи съм ударила джакпота. Ако не, продължавам със симптомите докато открия друга вероятна причина и т.н. Правя всичко това докато нямам никакви неприятни симптоми повече.

После си направих Предизвикателството и сега съм ОК!

Как си го направи, по-точно?
Да бъдеш ОК е ОК, но ти можеш много повече. Стреми се да се чувстваш супер.

Имам едни проблем. Не мога да се лиша от кафето. Иначе сутрин до около обяд съм почти неадекватна или най-малкото много бавна (спокойна?) в мисли и действия. А имам много работа, която изисква да се разсъждава и да се взимат решения, които бързо да се осъществят (пак от мене). Звучи като кой знае какво, а си е просто голямо натоварване, изискващо концентрация.

Всичко това ТЕСано ли е? Ако не, защо? Ако да, значи не е ТЕСано достатъчно.

Според мен проблемът ти, както и на всички с хронични заболявания е едно голямо и няколко по-малки ПО.
Те те саботират, като те карат на съзнателно ниво да си намираш причини и извинения да не ТЕСаш имено това което трябва да ТЕСаш.

Моят съвет - ТЕСай всичко което ти дойде наум и е свързано с проблемите ти, независимо дали мислиш, че трябва или не и дали мислиш, че е причина, следствие или "незначителен" симптом.

Да, знам, че сме еднакви, не знам дали е характера, по скоро вглъбеността, не знам ... , сега вече дори не знам дали е добре да си еднаква с мен (Иван тук ме уби), макар че аз до сега се радвах на тази еднаквост. Съжалявам, в такъв момент ме хвана.

Но все едно, само не забравяй, че симптома (това, че ти става толкова зле, че предизвиква плач) е вик на организма ти (по-точно на душата ти) за помощ, и то най-силния на който е способна към момента. Намери начин да помогнеш. Не я карай да спре да вика, защото така нищо няма да решиш. По-скоро приеми вика и тогава ще можеш да променяш.

И още нещо, което исках да ти кажа, но пропуснах - как и Иван не го хвана не занам да видиш тогава . Та: Хората, които изпитват самосъжаление не приемат себе си - нама как.

Все пак се надявам, че това самосъжаление си го вметнала просто така, но ако не си ... песента или формулировките, ти избираш.

Иване, тъкмо реших, че не ме забелязваш и ти ме съсече на малки парченца!
А сега сериозно.
Точно така. Подтискайки симптома, подтиснах и причината, което предизвика главоболието. Засега не бих започнала да ТЕС-вам на работа. И без това съм им странна в очите. Знам, че и това имам нужда да ТЕС-на - както си признах (без бой), имам още много работа.

Фактът, че този симптом продължава да се проявява показва, че не е изчистен и докато не знам истинската причина, трябва да ТЕСам имено него. В момента в който открия вероятна причина трябва да ТЕСам нея и ако я изчистя и симптома спре да се появява, значи съм ударила джакпота. Ако не, продължавам със симптомите докато открия друга вероятна причина и т.н. Правя всичко това докато нямам никакви неприятни симптоми повече.

Има ли някаква вероятност да говорим за паричния джакпот?
Майтапче, майтапче - вече съм сериозна.
Все още не съм готова да кажа какво точно се случи. Поканила съм тук доста хора, които знаят как се логвам. Може би на ЛС. А може би да опитам да ТЕС-вам с това? Да атакувам симптомите един по един?

Да бъдеш ОК е ОК, но ти можеш много повече. Стреми се да се чувстваш супер.

Това се опитвам да правя. Малко бавничко ми се получава, но ще стане - особено с ваша помощ!
В интерес на истината, в началото се чувствах по-добре. Но знаейки, че има възход и спад, очаквам следващия си възход.

Моят съвет - ТЕСай всичко което ти дойде наум и е свързано с проблемите ти, независимо дали мислиш, че трябва или не и дали мислиш, че е причина, следствие или "незначителен" симптом.

Добре. Благодаря!

Ния, лаская се от мисълта, че сега не се самосъжалявам. Но тогава си беше точно това.
Склонността ми към самоанализ ми е докарала много проблеми. Но от един момент нататък ми е помагала да се измъквам от тях (хващам се за косата и дърпам нагоре )

Daromi, миличко,

понеже знам какво ти причинява това, не мисля, че изобщо се налага да казваш на някого какво се е случило - това също е насилие докато на теб не ти се поиска сама да го направиш и дори само в случй, че ти се поиска. Дали ще успеем да ти помогнем по никакъв начин не зависи от това дали ще знаем какво се е случило, а от това дали ще успееш да ни покажеш къде са криволиченията ти за да ти помогнем да ги изправиш. Става въпрос за технологията, самия факт (случката) няма значение. Аз споделях, защото усещах, че това ме разтоварва, че "тесам" по този начин, нищо повече.

При мен става така:
Тесам симптома. Бърборя си там настройката, каквато си е, но не и обръщам никакво внимание и същевременно мисля (в бета, алфа ... каша, не знам) за причини, следствия, правя връзки, идват ми идеи, понякога картинки ... трудно е да се обясни и е различно всеки път, но пък ти дадох пример в моята тема. От всичките тези неща, които течат в главата ми изпъква едно и разбираш (няма да употребявам усещаш), че то е ТО.

Продължаваш с него.

Или се връщаш обратно на първото, ако нищо не си разбрала или ако продължаваш да чувстваш нещо неприятно, или ако в това, което си разбрала се съдържат думи от сорта на "ужас" например.

Сигурно само те обърках, но се опитвам да напипам кое те притеснява та слагагаш тези питанки (не ми се вадят цитати сега, за да ти ги показвам ).

И няма да "атакуваш", "унищожаваш", "изправяш се срещу" симптоми, а ще приемаш себе си с тях, т.е. разбирам защо тялото ми (душата ми) вика така и знам, че го прави за да ме предупреди, че трябва да предприема нещо или за да ме защити от по-лошо, защото то ще стане по-лошо ако се направя, че не я чувам сега, камо ли пък ако и кажа да млъква и да си гледа работата, защото аз съм заета в момента .

Днес за първи път не ми беше скучно докато ТЕС-вам!
А това означава, че повече време мога да го правя.

Което означава, че за пръв път нямаш належаща причина да пишеш тук, но го направи, което до сега не ти се беше случвало - браво, радвам се за теб .

А, не е точно така, но няма да си признавам от първия път!

Казвай, че трети път няма да питам .

Ако запазиш ум, щом полудяват
околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш и
на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превръщаш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяш
еднакво ведър и еднакво смел:
и казаното чуеш изкривено
от зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
ако сърце и мускули, и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
да наредиш: "Преследвайте целта!"
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те
и ако с мяра всички те ценят:
ако секунда ти не пропилееш
в мига безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече, ще си Човек!

Ридиър Киплинг (1865г - 1936г)

ТЕС-вам си аз. Но изглежда има доста положения (проблеми), с които вече така съм свикнала, че чак не ми и хрумва да ги ТЕС-на.
Резултатите ми от ТЕС не са еднакви. Резултат винаги има и е в положителна посока. Но силата му е различна.
А, да се похваля! Преди шест дена проведох разговор, който обикновено е ... труден за мен. С изненада се усетих колко спокойно приемам изказвания, които преди биха ме изстреляли поне с първа космическа към емоциите ми. Дори ми беше приятно да водя този иначе разтърсващ ме разговор. Дотолкова спокойно съм приела всичко, че дори не си и помислих да се похваля тук (или пък съм си скромничка... )