Публикувано на: 15 Сеп 2009 15:23
Това е страхотно, Arethuse!
Със сигурност ще го пробвам и ще докладвам!
Със сигурност ще го пробвам и ще докладвам!
Страница 4 от 11
Публикувано на: 15 Сеп 2009 16:35
Да, и на мен ми стана интересно как се прави това нещо.
Публикувано на: 15 Сеп 2009 21:08
Чудесно е!
Публикувано на: 15 Сеп 2009 22:34
Препоръчвам на който иска да пробва да прочете в emofree как се прави, не съм описала подробно техниката,
Публикувано на: 15 Сеп 2009 23:46
И аз харесвам пълни къщи... Но такива, в които сме желани!Дени написа:а може би ще е полезно и забавно за сина ти да общува с повече хора;да наблюдава ТВОИТЕ взаимоотношения с тях,да има нови начала.
аз харесвам пълни къщи.за мен общуването е полето ,в което Растем всъщност.
И всеки да има достатъчно лично пространство. Неща, което не мога да кажа, че са така за настоящата ситуация!
Днес се бяхме там цял ден, мъжа ми стяга нашата стая, а с малкия излязохме навън. Обиколихме околните площадки... Беше ми доста гадно, при мисълта, че за неопределено време за напред това ще са местата на които ще пребиваваме. Просто ми е ужасно неприятно - сиво, грозно, мръсно, никаква зеленина, разпадащи се блокове...
Не че цял живот съм живяла в царски палати, но дори в общежитието, където живеех, докато следвах, беше по-уютно!Много за тесане имам.
Публикувано на: 16 Сеп 2009 07:13
Когато не можеш да имаш това, което харесваш, най-добре харесай това, което имаш. И бъди щастлива с него.
Публикувано на: 16 Сеп 2009 08:25
Не мисля, че има смисъл да "харесваш това, което имаш", ако не го харесваш 
Как тогава ще израстваме и ще вървим напред?! По-скоро изчисти негативите, реши какво искаш и ще видиш как ще си "привлечеш" и създадеш" различна реалност.
Как тогава ще израстваме и ще вървим напред?! По-скоро изчисти негативите, реши какво искаш и ще видиш как ще си "привлечеш" и създадеш" различна реалност.Публикувано на: 16 Сеп 2009 08:52
Arethuse, къде точно се намира в emofree? Може ли по-конкретно, за да не се лутам из сайта. Благодаря ти предварително.
Публикувано на: 16 Сеп 2009 11:36
Здравей Arethuse,
Значи, първо, и аз се нареждам на опашката от чакащи за линк към imagineering technique (дори не ми остана време да го потърся и прочета в оригинал – признавам си).
Но това изобщо не ми попречи да го пробвам, защото не знам доколко техниката е допаднала на рационално настроената ти майка (повечето майки май са такива), но за моето развинтено въображение се оказа страшно подходяща!
Аз не правих „суха тренировка”, защото и без това, както може да се прочете в темата ми, аз ежедневно си визам и се разхождам в уж здравата ми глава (каква ирония ) и там няма какво ново да открия освен големия компютър с безброй лампички (съзнанието) - сега усъвършенстван, малкото дете (подсъзнанието), което със всеки изминал ден става все по-уверено и доволно и вече все повече се сриятелява с компютъра и „границата между двете” (там където се помещавам аз – обзавела съм се с едно диванче, един лаптоп и огромно шише с минерална вода ).
Та влязох директно в жлезата. Първата ми асоциация беше свързана с Малкия Принц и неговата малка планета. Жлезата беше моята малка планета, която преди време е била райска градина и е задоволявала всичките ми нужди от храна и т.н., но по-късно беше започнала да търпи ежедневни атаки отвън и за тази цел аз с времето бях изработила бял щит от всички страни за да я защитя. Само че този щит почти не позволяваше на слънчевите лъчи да проникват на планетата и тя вече не можеше да ме изхранва (или поне храната съвсем не беше достатъчно). Дори в следствие на това вече се беше получил един напълно мъртъв участък (възела, както вероятно става ясно). Това, с което се хранех беше някаква изкуствена космическа храна на таблетки, която получавах отвън като хуманитарна помощ, но тъй като тя изобщо не беше предназначена за моите нужди ... доста бях излиняла (не само физически).
Тесах
това, че „бях станала жертва на космически пирати, които бях привлякла с плодородието си”,
това, че ”за сега ми се налага да използвам щита за да оцелевам”, това че „щита спира слънчевите лъчи и не мога да почувствам топлата им милувка”,
това, че „за сега трябва да се задоволявам с гадните таблетки за да оцелее планетата, докато намеря начин да се справя с пиратите”, както и „мъртвия участък, където почвата се беше превърнала в пясък, защото бях подценила ситуацията и не бях взела мерки навреме”
След това обаче реших, че не може да приключа всичко просто така, защото от друга страна в алфа по два пъти на ден си повтаряме, че тази планета е напълно здрава и изобщо райско място за живеене. Затова влязох там и хвърлих доста труд по това да направя щита пропусклив на светлина (стана малко като парник, но това е само за сега), да рекултивирам почвата и т.н., и т.н. И това са само временни мерки, защото основните сили ще бъдат насочени срещу пиратите утре.
Значи, първо, и аз се нареждам на опашката от чакащи за линк към imagineering technique (дори не ми остана време да го потърся и прочета в оригинал – признавам си).
Но това изобщо не ми попречи да го пробвам, защото не знам доколко техниката е допаднала на рационално настроената ти майка (повечето майки май са такива), но за моето развинтено въображение се оказа страшно подходяща!
Аз не правих „суха тренировка”, защото и без това, както може да се прочете в темата ми, аз ежедневно си визам и се разхождам в уж здравата ми глава (каква ирония
) и там няма какво ново да открия освен големия компютър с безброй лампички (съзнанието) - сега усъвършенстван, малкото дете (подсъзнанието), което със всеки изминал ден става все по-уверено и доволно и вече все повече се сриятелява с компютъра и „границата между двете” (там където се помещавам аз – обзавела съм се с едно диванче, един лаптоп и огромно шише с минерална вода ).Та влязох директно в жлезата. Първата ми асоциация беше свързана с Малкия Принц и неговата малка планета. Жлезата беше моята малка планета, която преди време е била райска градина и е задоволявала всичките ми нужди от храна и т.н., но по-късно беше започнала да търпи ежедневни атаки отвън и за тази цел аз с времето бях изработила бял щит от всички страни за да я защитя. Само че този щит почти не позволяваше на слънчевите лъчи да проникват на планетата и тя вече не можеше да ме изхранва (или поне храната съвсем не беше достатъчно). Дори в следствие на това вече се беше получил един напълно мъртъв участък (възела, както вероятно става ясно). Това, с което се хранех беше някаква изкуствена космическа храна на таблетки, която получавах отвън като хуманитарна помощ, но тъй като тя изобщо не беше предназначена за моите нужди ... доста бях излиняла (не само физически).
Тесах
това, че „бях станала жертва на космически пирати, които бях привлякла с плодородието си”,
това, че ”за сега ми се налага да използвам щита за да оцелевам”, това че „щита спира слънчевите лъчи и не мога да почувствам топлата им милувка”,
това, че „за сега трябва да се задоволявам с гадните таблетки за да оцелее планетата, докато намеря начин да се справя с пиратите”, както и „мъртвия участък, където почвата се беше превърнала в пясък, защото бях подценила ситуацията и не бях взела мерки навреме”
След това обаче реших, че не може да приключа всичко просто така, защото от друга страна в алфа по два пъти на ден си повтаряме, че тази планета е напълно здрава и изобщо райско място за живеене. Затова влязох там и хвърлих доста труд по това да направя щита пропусклив на светлина (стана малко като парник, но това е само за сега), да рекултивирам почвата и т.н., и т.н. И това са само временни мерки, защото основните сили ще бъдат насочени срещу пиратите утре.
Публикувано на: 16 Сеп 2009 11:56
Двама затворници гледали през решетките на килията си. Единият виждал кал и мръсотия в затворниеския двор, а другият небе обсипано със звезди.Lady Frost написа:Просто ми е ужасно неприятно - сиво, грозно, мръсно, никаква зеленина, разпадащи се блокове...
Много за тесане имам.
Всико което трябва да направиш е да вдигнеш глава, т.е. да промениш гледната си точка. Или по-точно това на къде гледаш.
"Калта и мръсотията" винаги ще са там, както и "небето обсипано със звезди".
Публикувано на: 16 Сеп 2009 12:31
Публикувано на: 16 Сеп 2009 18:01
Както обикновено, Иван изказа мислите ми простичко и ясно
Публикувано на: 16 Сеп 2009 22:08
Мили мои, напълно осъзнавам какво имам и го оценявам, знам какво искам, на къде се стремя, знам колко голяма стъпка е това което правим сега и въпреки, че изглежда, че е стъпка назад, са по-скоро две напред.
Има неща с които съм ОК, има и такива, които не обичам и не харесвам. Не смятам, че трябва да започна да ги обичам и харесвам или пък да се примирявам с тях, мога да ги понасям и търпя до степен да не ми причиняват емоционален дискомфорт. Именно това ми е целта и ТЕС-ам с тази цел.
Пък ако на някой му харесва да живее в блок, който ще се срути всеки момент и детето му да играе на площадка, зарината от фасове и семки - негова си работа. За мен това не е нормална обстановка и не смятам да започне да ми харесва!
А относно другото... Мисля, че съм от хората, които едновременно виждат и калта и звездите. Доста е неудобно понякога да ви кажа, но на мен ми харесва!
Има неща с които съм ОК, има и такива, които не обичам и не харесвам. Не смятам, че трябва да започна да ги обичам и харесвам или пък да се примирявам с тях, мога да ги понасям и търпя до степен да не ми причиняват емоционален дискомфорт. Именно това ми е целта и ТЕС-ам с тази цел.
Пък ако на някой му харесва да живее в блок, който ще се срути всеки момент и детето му да играе на площадка, зарината от фасове и семки - негова си работа. За мен това не е нормална обстановка и не смятам да започне да ми харесва!
А относно другото... Мисля, че съм от хората, които едновременно виждат и калта и звездите. Доста е неудобно понякога да ви кажа, но на мен ми харесва!
Публикувано на: 17 Сеп 2009 09:22
Ако се интересуваш от моето мнение - ти вече си разбрала защо се налага промяната, която ти престои, за какво я правите и какво ще ви донесе тя един ден (не знам историята, но вероятно това за вас е по-краткия път към собствен, нов прекрасен дом в чудесен квартал с чисти слънчеви детски площадки), и имаш правилния подход, и ако беше тесала пак щеше да стигнеш до това.
Ако бях на твое място, в случайте, когато изпитам тъга или съжаление играейки с детето си на площадката с фасове, бих спряла и бих визуализирала новия дом и новата площадка и това е - какво му трябва на човек, както Иван казва - просто усещане за щастие и е щастлив. А един ден няма да ти се налага да го визуализираш, защото ще е реалност, която само по този начин може да бъде постигната сега.
Ти обаче прекалено добре го разбираш и нямаш нужда от помощ. Няма нужда да се насилваш да виждаш само звезди, това постепенно ще стане от самосебе си.
Успех , макар че знам, че ще преминеш през това с вдигната глава, защото ти вече го правиш!
Ако бях на твое място, в случайте, когато изпитам тъга или съжаление играейки с детето си на площадката с фасове, бих спряла и бих визуализирала новия дом и новата площадка и това е - какво му трябва на човек, както Иван казва - просто усещане за щастие и е щастлив. А един ден няма да ти се налага да го визуализираш, защото ще е реалност, която само по този начин може да бъде постигната сега.
Ти обаче прекалено добре го разбираш и нямаш нужда от помощ. Няма нужда да се насилваш да виждаш само звезди, това постепенно ще стане от самосебе си.
Успех
, макар че знам, че ще преминеш през това с вдигната глава, защото ти вече го правиш!Публикувано на: 17 Сеп 2009 11:01
Какво ти харесва?Да изгаряш от омраза към околната си среда ли?Да се чувстваш зле,мразейки активно една представа?Lady Frost написа:Мили мои, напълно осъзнавам какво имам и го оценявам, знам какво искам, на къде се стремя, знам колко голяма стъпка е това което правим сега и въпреки, че изглежда, че е стъпка назад, са по-скоро две напред.
Има неща с които съм ОК, има и такива, които не обичам и не харесвам. Не смятам, че трябва да започна да ги обичам и харесвам или пък да се примирявам с тях, мога да ги понасям и търпя до степен да не ми причиняват емоционален дискомфорт. Именно това ми е целта и ТЕС-ам с тази цел.
Пък ако на някой му харесва да живее в блок, който ще се срути всеки момент и детето му да играе на площадка, зарината от фасове и семки - негова си работа. За мен това не е нормална обстановка и не смятам да започне да ми харесва!
А относно другото... Мисля, че съм от хората, които едновременно виждат и калта и звездите. Доста е неудобно понякога да ви кажа, но на мен ми харесва!
За мен Понасям и Търпя не се връзват с емоционален комфорт.
ТЕСът би ми помогнал да изляза от "понасям,търпя" към Чувствам се добре,и търся активно това ,което искам.например,друга градинка за детето,да си наредя красиво стаята,да се чувствам добре и да се държа добре с близките и роднините,с които ще живея.
Въпрос на една крачка е да излезеш от гадното-гледай само звездите.