TEC

Знам, Ния, знам!
И какво още може да се прави там... !
Затова толкова ми липсва.

Предала си се, Daromi. Пробвай да го теснеш, пробвай да тренираш умението от нула или нещо друго, каквото и да е. Просто си си внушила, че концентрацията ти е слаба и не можеш сега. Само че докато продължаваш да вярваш в това, ти продължаваш да вярваш и в нещо още по-важно и по-лошо - че жлезата ти все още не е заработила с нормалния си капацитет, което вече не е добре. Приеми от тази вечер (представи си го във визуализация да речем), че жлезата ти е напълно ОК, концентрацията ти е напълно ОК и влизането в алфа си е детска игра.

Между другото никога не си разказвала нищо за визуализациите си - би ми било супер интересно, ако ти се разказва де.

Daromi, сетила съм се за поста ти, който изтри от "Осъзнати и отговорни родители" за възпитанието на децата - кой родителски подход какво формира в детето. Дай линк към него ако пазиш такъв, защото ще ми отнеме цял век да го търся в Спиралата.

Скоро и аз си мислех за този материал и си го четох отново.
Ето го:

Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

Дороти Л. Нолт
източник: Спиралата

Ния, жлезата вече съм я отметнала и забравила (иначе ще трябва да правя още ТЕС за нея )
Но има още толкова много затлачени емоции при мен, че много работа ме чака още.
Визуализациите? Бих се похвалила (упс, споделила), но внимавам да не прекалявам с разказите за себе си А и те (разказите) вече не ми се получават така увлекателни като твоите.

Ето това, обаче:

концентрацията ти е напълно ОК и влизането в алфа си е детска игра

ще получи специалното ми внимание.
Благодаря, Ния!

Много хора обвързват пряко концентрацията с работата на жлезата, мислех си, че и ти го правиш, но се радвам, че не е така. Забрави го.

Много благодаря за текста! Ако знаеш колко много пъти съм се сещала за него, но като го няма под ръка ... и после забравям да ти го поискам. Освен за децата ми, ще послужи и на мен самата за да разбера по-добре родителите си, а и себе си.

Точно така, Ния!
"Великите умове, мислят еднакво!"

Daromi, къде се притаи пак?

Тук съм, Ния!
Просто давам възможност и някой друг да вземе думата (какво великодушие, а!).

Довършвам си Предизвикателството като същевременно препрочитам някои темички във форума. Много е полезно. Когато променяш гледната точка, променят се и приоритетите ти. Търсиш нови отговори и ги намираш в стари ситуации. (Поради същата причина четох толкова много пъти Илюзии. По същата причина книгата за ТЕС може да се чете отново от време на време.)

И ти позачезна. Какво се случва с тебе?

Какво да ти кажа?
Нищо особено около мен. Работя си както обикновено - по нищо конкретно, по прочистване на живота ми. Предизвикателствата някакси нямам търпение да ги изпълнявам до край, след като ги започна винаги ми се появява нещо по-спешно за чистене и ги прекъсвам. Опитвах много пъти, но лишена от свобода не се чувствам добре. А и сега като нямам някакъв сериозен здравословен проблем, който да ме притиска не ми се отделя цял месец за едно и също нещо - все се надявам то да "падне" в процеса на общата работа.

Насрочих си час за преглед на жлезата за 2-ри декември. Искам да приключа с това и тогава ще помисля по-сериозно за бъдеща работа, имам безброй идеи, но за сега не ми се мисли сериозно, не знам.

Трябва и аз да си препрочета книжката - отдавна не съм го правила. Дала съм я на майка ми, и тя поработва, но нямам представа до къде го е докарала. Което ме подсеща, че трябва да и обърна малко внимание, все си го повтарям и все забравям.

лишена от свобода не се чувствам добре

Много добре разбирам за какво говориш.
Така се чувствам и аз. Затова си сътворявам свои "ритуали", които да задържат интереса ми и да са действащи за мен.
Забелязах, че ако ми хрумне идея за ТЕС-ване и не я осъществя веднага, после не мога да си спомня какво съм искала да правя. Това не ми е проблем, защото винаги има върху какво да работя (като намалеят ще му мисля )
Предизвикателството дава контретни резултати за хронични проблеми, които резултати няма как да пренебрегна. Това ме поддържа в изпълнението му.
Доколкото разбирам, при тебе няма изявени физически проблеми, за които да прилагаш Предизвикателството и затова не можеш да го правиш. Защото не виждам какъв е проблемът, правейки Предизвикателство, да ТЕС-ваш и за "нещо по-спешно за чистене".

Дала съм я на майка ми, и тя поработва

И моята майка я прочете, показах й как се прави, говорихме и й взех книгата, за да я давам на други хора (заради проблемите със закупуването й). А тя иска да си я прочете още веднъж, за да е сигурна какво и как да прави. Желанието ми да помогна на повече хора, отново ми пречи да помогна на най-близките си.
Но за днес съм планирала да й дам книжката и да поработим малко заедно.

Истинската причина да не ми се правят предизвикателства е това, че не съм приключила с жлезата, Daromi, предполагам всъщност, че е така. Под приключване разбирам следното:

Вариант 1: Жлезата е възстановила нормалния си капацитет на производство (TSH в рамките на разумното без лекарство - докторката ми е достатъчно благонадеждна и толерантна, за да оставя на нея да прецени кое е разумна стойност и кое не е) - тогава ще знам, че организма ми не страда от липси и ще продължа с чиста съвест с нещо друго.

Вариант 2: Нямам антитела, възел и т.н., но TSH е все още извън рамките на разумното - организма ми страда (кости, коса и всичко останало) - да, ще знам, че жлезата просто се нуждае от време за възстановяване, това го приемам, но имам проблем да оставя организма си да страда без T4, затова ще започна да пия някаква доза лекарство, докато тя ми стане ненужна. В този случай също ще мога да продължа напред, не мисля да притискам жлезата, но сега не мога. Сега не съм склонна да се посветя на нещо ново. Мястото на жлезата в съзнанието ми някакси е резервирано, поне до прегледа. Така го чувствам, а предпочитам да не насилвам нищо.

Ния, миличка, точно по този начин притискаш жлезата си, според мен. Ти не й вярваш, че ще се справи. Казваш й, че докато тя не се справи (ако изобщо го направи), ти няма да правиш друго добро за себе си. Нали разбираш, че така й вменяваш чувство за вина?!? Т.е. на себе си вменяваш това чувство! Може би не разбирам целия ти проблем (наясно съм, че тук споделяме много малко от това, което искаме да кажем, при това с малко отвлечени понятия), но защо просто не продължиш да правиш ТЕС за жлезата още известно време? Цялото ми същество крещи, че не трябва да започваш да пиеш лекарства! Това, което ти липсва е вниманието (на лекарката), а не лекарството. Опитай се да преодолееш това. Почувствай се здрава! И ще бъдеш! Остави организмът ти да се изчисти от химията поне на лекарствата. Трудно е, но нали затова сме заедно - да си помагаме! Всички тук се подкрепяме в битките, но все пак завоеванията трябва всеки сам да си ги направи.
Не се предавай, моля те!