TEC

svedd написа:

mayadob написа:И още една тактика за убеждаване. Но нямам време сега да пиша.

Ами аз ще чака да я напишеш

Ами май и аз ще чакам
Забравих я

В опитите си да си я спомня, се сетих за едно интересно усещане. Когато тесам за това да забравя нещо (също ползвам и "да го оставя зад себе си"), имам усещането все едно, че се пускам и падам в необятна пропаст. Това е страшно усещане и, за да не го прекъсна, си казвам, че има кой да ме мисли. Позволявам си аз да не мисля за себе си с доверието, че съдбата си знае работата и с доверието в процеса - че тези техники водят към по-желани състояния.

Сетих се още нещо. Не е онова, за което мислих по-рано, но пак е в същата тема - за убеждаването да се освободиш от нещо.
Мисля си за това колко различни хора има. Колко различни усещания имат. Колко се различават съдбите и изживяванията ни. И си казвам "С какво толкова това (нежеланата емоция) е важно за мен? Ето, има други хора, които го нямат и си живеят ОК. Ако го разкарам от себе си, просто ще изживея нещо, което сега нямам възможност. Сегашното състояние не ме удовлетворява. Затова избирам да го променя. А, ако и новото състояние не ме удовлетворява, пак ще променям, докато стигна до нещо желано."

Много полезни неща споделяш, Мая!
За повечето от тях сме говорили на семинарите, но е хубаво за тези, които не са идвали на семинари да ги видят.

Сетих се.
Значи, въпросът е в това, когато си кажа "Избирам да забравя ..." какви съпротиви ми излизат и как се освобождавам от тях.

Като си кажа, че искам да забравя, често това ми звучи страшно. Тогава си мисля за това как с най-обикновен ТЕС, когато просто искаш да се освободиш от някоя емоция и когато това стане, в действителност попадаш в ново състояние, в което не помниш старите си усещания. За сега не зная някой, който да не е бил доволен от това, включително и аз самата и то многократно. Просто забравянето на старото състояние в случая не е било целено умишлено, а се наблюдава като страничен ефект. И, когато тесам за това да забравя нещо умишлено, си казвам, че така или иначе с обикновен ТЕС ще стигна до състояние на забравяне. Какво ми пречи да го направя организирано, вместо да чакам да се случи спонтанно?

И още нещо се сетих. Когато се стремя към забравяне, нещо в мен казва "Ако просто ей-така си позволя за забравя това, тогава няма да мога да открия връзките, които това състояние има" Под връзки имам предвид да разбера от къде идва състоянието - от родителите ми, от други авторитети, от някакви мои заключения, кармично и т.н. После се усещам, че твърде много се вкопчвам в откриването на връзки и че намирането им е средство за освобождаване на емоции, а не е самоцел. Тогава много бързо си преподреждам приоритетите и си казвам "Дреме ми за някакви връзки, които може още 10 години да не излязат."
И също ми щуква, че откриването на връзка ми носи удоволствие, което ще трябва да пропусна. Тогава си казвам "Ако открия връзката, тогава ще бъда щастлива от това, но ще бъда щастлива по някаква причина. А това, което искам е да бъда щастлива без причина. Така че майната й на връзката."
В термините на ТТ това последното е освобождаване от котва.

Да дам един отчет за отношенията с моя мъж.
Наистина съм забравила какво беше преди. Страданието, осъждането, обидата ги няма. Технически отношенията ни не са кой знае колко по-добре, но не се тормозя изобщо.
Имаме някакъв диалог, който за мен е като на полигон. Тоест, не общуваме свободно, както ми се иска, а се упражняваме в общуване помежду си. Не ме кефи, но и не ме дразни.

Като се замислих тия дни, наистина нямам какво да тесам в отношенията с мъжа ми. Предполагам, че може да има за напред нещо, но сега изобщо няма.
И така, замислих се за семейството като цяло. Първоначално мисълта да започна да тесам семейството ми беше противна и ми се яви картина на много и мръсни преплетени кабели. След това се замислих какво точно не е ОК. Първото, което ми дойде наум бяха мъжът ми и голямото дете, след това мъжът ми и второто и мъжът ми и третото. Значи - пак големият трън, помислих си - мъжът ми.
Но след това се усетих, че между всеки две от децата също има кофти моменти.
И накрая - аз, светата вода, ненапита. Аз с всяко едно от децата също имам какво да поправям.
И разбира се реших да почна от мен и всяко от децата. Имахме интересно начало - позволих си да пусна нежеланите ситуации да се развият, за да усетя какво има там. Покрещяхме си няколко пъти с големия ми син. То не било толкова лошо да си покрещят хората

Картината на преплетените кабели явно представлява тези отношения, които виждам сега - всеки кабел е една от кофти връзките помежду ни в семейството.

Честито свършено и честито почнато! Ужасно си последователна, чак тръпки ме побиват, като сисравня подхода!

Айде сега. Какво значение има какъв модел ти е колата? Важното е да те движи.
Освен това защо мислиш, че съм последователна? Последователна на мен ми звучи като да съм си набелязала някакви цели и да ги отмятам по реда им. Може да изглежда така, но не е. Всъщност планът ми за дейтвие е всеобщоизвестен, много прост и лесен за изпълнение - тесам това, което ми причинява най-голям дискомфорт в момента. Сигурна съм, че и ти това правиш. Просто явно моите дискомфорти изглежда се подреждат на опашка, а твоите идват по-хаотично. Но стратегията е една и съща.

Днес двете малки (на 2 и 4 год.) се бяха заиграли. Във времето за обедна почивка исках да сложа поне малкия да спи, но бях толкова уморена, че само аз легнах. В просъница ги слушах. Толкова хубаво играеха. Направо бяха образец, мечта. Казах си от душата "Това искам и това получавам", но усетих някаква съпротива. Някакво вярване, че всеки момент те трябва да се сдърпат или скарат. Предложих си няколко идеи от къде би могло да идва това вярване, без да изследвам от къде е наистина. После си казах "Ето, има от къде да идва. Но не ми пука точно от къде е. Дреме ми. Искам да разкарам това вярване от себе си." После пак пробвах да си кажа "Това искам и това получавам". Още имаше съпротива. И така въртях известно време, докато съм заспала доста дълбоко. Събудих се (след половин час, предполагам) и отново ги чувах да играят невероятно хубаво. Пак си казах "Това искам и това получавам". Този път усетих свободно преминаване на енергия от сърцето през една фуния напред и една назад от гърба. Без никакво съпротивление. Пък да видим времето какво ще покаже.

Всъщност, когато си казвах "Това искам и това получавам", допълвах и какво точно имам предвид. Да не би Вселената да вземе да се обърка нещо. Допълвах си "Децата си играят и се забвляват добре заедно" - нещо такова.

mayadob

Айде сега. Какво значение има какъв модел ти е колата? Важното е да те движи.
Освен това защо мислиш, че съм последователна? Последователна на мен ми звучи като да съм си набелязала някакви цели и да ги отмятам по реда им. Може да изглежда така, но не е. Всъщност планът ми за дейтвие е всеобщоизвестен, много прост и лесен за изпълнение - тесам това, което ми причинява най-голям дискомфорт в момента. Сигурна съм, че и ти това правиш. Просто явно моите дискомфорти изглежда се подреждат на опашка, а твоите идват по-хаотично. Но стратегията е една и съща.

Ето това ти е последователното- пак блестящ анализ, след отлично направенето, след ясно осмисленото и стройно описаното!
Да,тъкмо така е, аз не отричам моето, просто се радвам на твоето!
Добро приложение на

"Това искам и това получавам"

!

Alisa написа:Добро приложение на

"Това искам и това получавам"

!

Ти ми го припомни скоро с историята с камината.

Г`лей ти?!

След като открих колко голям проблем ми е било това, че мъжът ми не валидира чувствата ми, започнах да откривам още случаи, в които страдам от невалидирани чувства. С братовчедка ми, майка ми, разни приятелки и т.н. Но не това е интересното. Усетих се, че аз също не валидирам чувствата на другите. Дори и да ги разбирам, не винаги ги валидирам. И това от известно време ми е проблем. Усещам го отдавна, но чак сега ми се изясни точно какво е и мога да го нарека така.
Чувствам се като в черупка. Чопля в себе си, но ми е трудно и нямам сили за другите. С някои изключения - децата, особено близки приятелки и клиенти. Но към мъжа ми, например, чувствам голяма пропаст от това, че не мога да усетя самия него. Точно както аз ревах, че той не може да ме усети.
Така или иначе не съм узряла за това. Нямам и желание да го тесам, защото наистина чувствам, че нямам сили да валидирам другите. Просто си го отчитам като стъпка за минаване... някой ден

защото наистина чувствам, че нямам сили да валидирам другите.

Мая, можеби това е част от успешното "не ми пука"?

Извинявай, Мая, но би ли заменила думата "валидира" с някоя друга, защото не съм сигурна дали разбирам точно това, за което говориш.

Еднорог написа:Извинявай, Мая, но би ли заменила думата "валидира" с някоя друга, защото не съм сигурна дали разбирам точно това, за което говориш.

Забеляавам, когато си говоря с някого, че май само аз си разбирам "валидирането" с този термин.

Под това да валидираш чувствата на някого разбирам да можеш да го почувстваш и да му дадеш обратна връзка за това; да покажеш, че разбираш какво чувства той; да проявиш емпатия. Също така да му покажеш, че има право да се чувства по този начин, с което да разбере, че чувствата му са валидни и от там - валидиране.

Родих днес (3 дек.) в 8.30 сутринта. Момиче, още нямаме име, мерки и теглилки. Вкъщи, бяхме само с мъжа ми (защото са ни читави отношенията, затова )
40-те дена ще са на 12.01.2013. Моля, семинарите да са след това