TEC

Защо не се отваря незнам , имам предвид това:
http://www.emofree.com/Pain-management/ ... -years.htm

белла написа:например в сесия 1 са посочени около 20 изречения / освен настройките/ те се редуват по точките или за всяко изречение отделна Тес сесия?

Редуват се по точките.

Теся по 5-6 пъти на ден неща от миналото, свързани само с един човек, които в момента предизвикват най- силни емоции в мен. Не ги свалям до 1, а действам по този начин- докато Теся с една формулировка ми изниква следващата емоция- друга формулировка , след това друга. Утре ще се върна пак на същите да ги проверя. Кара ме много да въздишам или по- точно не мога да си поема хубаво въздух.

От 10-ина дни тесам по 5-6 пъти на ден само ПО- мързел; намиране на причини да не правя ТЕС и 3-4 серии с причини, поради, които не искам да оздравея- защото някой се отнася вече по-добре с мен; защото болестта ми е доказателство, че еди- кои са ме тормозили/ за оправдание пред другите хора/;защото чрез болестта си се самонаказвам за вина, която чувствам/ аз преди редовно си повтаря, че си я заслужавам/. Идеята беше една седмица да тесам съпротивата, следващата седмица вината и т.н. Взаимствах го от дневника за зрението на Аретюз. Но понеже чувствам, че го има ПО продължавам. Днес реших сериозно да се замисля какво чувствам, когато оценявам нивото на СЕН. Това, което ми изникна е, че всъщност аз вярвам, че имам нужда от болестта , за да се отнасят другите хора по- добре с мен. Т.е. аз не вярвам, че съм достатъчна добра, за да ме обичат и уважават другите хора. Тесах това и че то не е добре за мен. Във декларацията включвам накрая, че съм достойна за любов и уважение. Сега смятам да продължа да тесам това си вярване и може би това, че се чувствам виновна и лоша. Между другото преди няколко дни имах странен сън, сънувах човек от миналото, с 2 лица, това което чувствах е , че знаех, че е той , а ми беше трудно да го позная, изглеждаше ми невменяем. Как да тесам нещата около него? Мислех като ТКФ, но не мога да определя чувството, но сега се появи усещането- буца в гърлото и желание да се разплача.Ще тесам това и ще пиша.
Иване, помогни ми!

Нямаш нужда от помощ, Бела. Прекрасно се справяш и сама. Пиши тук какво ти излиза защото при самото писане се отключват доста неща. В което сама вече имаше възможност да се увериш.
А и прекрасно илюстрираш ПОти които най-често се проявяват при хората с хронични болести.

Продължавам по дневника на Аретюз, иначе пак ще се разконцетрирам.
Следваща седмица и повече- СТРАХ, там работата е дебела!!
Преди всичко страхът, свързан с общуването с други хора. Формулирах изводите от тесването на ПО, свързани с другите хора.
Записах ги и ще ги тесам. Общо взето и подсъзнанието ме сочи натам, че имам проблем с отношенията с хората, а този проблем произлиза от страха. Направих си формулировките. За визуализациите- всъщност трябва да си представя как бих се чувствала ако не бях болна- пълноценна, жизнена,усмихната, нямаше да бягам от хората.
Може би трябва да си представя имунната система като страж, който вместо да ми атакува ставите/ например/ , ме защитава. т.е правим имуномодулиране.
А, и си представям как казвам на лекаря: Аз ще съм първият човек, излекувал се от лупус в България! И ми става едно приповдигнато, вярвам си Но това не се връзва с визуализациите, защото споменавам лупуса.

Тъй като се наложи ?!!/ знам, че няма оправдание за спиране на прогреса в този случай / 4 дни не съм тесала. Сега ме е яд, защото загубих ентусиазма и прогреса си. Тесам този яд и се върнах да тесам и ПО с надеждата, че пак ще постигна същото. После ще продължа по същата схема.

Следваща емоция- ВИНА.
Доколкото знам, това е в основата на автоимунните заболявания.
За да се обърне организма да работи сам срещу себе си, значи се обвинява, самонаказва се. Сега си съставям Декларациите, но ми е трудно. По принцип лесно се чувствам виновна.
Основна вина при мен е, че съм си позволила да се разболея; че съм позволила да ме наранят; вина към детето . Това на което тук трябва да се наблегне е прошката към себе си, нали?
И в Настройката ще включа, че съм прекрасна/ толкова близки хора са ми го казвали, време е и аз да си простя и да се заобичам /.Това ще е от голяма полза. И ще е част от визуализациите.

Ентусиазмът е налице, ще и изям главата на тази вина!
Основната грешка, която осъзнавам сега е, че преди не бях изчистила ПО. Затова винаги започвайте оттам.
И още нещо ме ентусиазира - тези дни се срещнах с няколко човека с лупус. Това, което си дадох сметка е, че традиционната медицина ги е съсипала още повече, те говорят само за това, кой колко още съпровождащи заболявания има и въобще не им хрумва, че има начин. Не всичко е загубено. А аз казах на лекарката, че аз съм "цвете", въобще нищо ми няма.
Понеже ми е трудно да оценявам СЕН, по-точно ПО работи още и ми се струва, че съм си простила, а всъщност не е сигурно, правя няколко ТЕС серии за всеки случай, като изменям Настройката при нужда. Но след като си поревах значи работи. А мислех, че съм забравила..

Според Луиз Хей: Кожна туберкулоза

Вероятна причина: Предавате се. "По-добре да умра, отколкото да защищавам правата си." Гняв и наказание.
Нов мисловен модел: Изказвам се в своя полза свободно и с лекота. Използвам правата си над собствената ми сила. Обичам и одобрявам себе си. Аз съм свободен и се намирам в безопасност.

Абсолютно вярно, аз съм готова да ревна, но не и да се защитя, даже да знам , че съм права. Ще включа посочените позитивни утвърждения.

Визуализацията, която правя е , че съм на брега на морето, чувствам се леко и спокойно, имам сили за всичко, дишам дълбоко, от мен струи светлина, като затворя очи - клетките ми вътре в мен блестят като кристали.

Бях започнала следващата емоция- ГНЯВ. Реших да повторя ТЕС за вината. Докато я правех за първи път си представих, че стоя до хората, които ме карат да се чувствам виновна и почувствах много силна и ясна емоция- почувствах се жертва на тези хора, осъзнах, че те са постъпили ужасно и не трябва да се чувствам виновна.
И сега продължавам с гнева...

белла написа: Реших да повторя ТЕС за вината. Докато я правех за първи път си представих, че стоя до хората, които ме карат да се чувствам виновна и почувствах много силна и ясна емоция- почувствах се жертва на тези хора, осъзнах, че те са постъпили ужасно и не трябва да се чувствам виновна.
И сега продължавам с гнева...

Преди да простиш на себе си трябва да простиш на другите. Аз бих задълбал в тази посока.
Никой на никого за нищо не е виновен.
Да се чувстваш жертва или не е твой избор.

Кога, в кой точно момент от живота ти всичко се промени? -
Много прост въпрос, но за мен това бе разковничето.
Първата мисъл, която ми мина. Не, че преди не съм си го задавала, но на семинара аз бях впрегнала цялата си енергия, че сега е момента да си помогна. Бях видяла преди няколко седмици млади хора като мен, които искат единственно да си отгледат децата, или такива, които се правят на силни
, но гласът им трепери когато те питат на тема"деца", защото смятат, че е невъзможно да имат собствено детенце. Никой който не го е преживял не може да ги разбере. Но аз ги разбирам и искам да им помогна. Затова подтискам собствената си притеснителност и пиша сега, искам да го направя, да оздравея и да им покажа - как?
Не може да е такъв живота, извинявайте, но цялата треперя. Винаги съм си мислила, че е недостатък, че съм прекалено чувствителна, но на семинара разбрах, че всъщност това ще ми помогне. Започвам да работя с усещания , по-какъв начин усещам тази емоция, за да "срина" повече неща. Извинявайте , ще продължа после , сега е моментът за ТЕС , да не го пропусна...

Бързам да пиша- В началото само потупвах точките, защото плачех. После -Въпреки, че цялата треперя от мъка за всички болни от лупус и за себе си аз...
Та първата мисъл ми беше - Да, аз знам кога си казах - Вече никога животът ми няма да бъде същия. Знам, кога всичко се срина и изпитах ужас. Интересното е, че когато се опитам да си представя усещането в тялото, а не емоцията- ужаса, страха си представям черна точка , някъде там м/у сърцето и стомаха, мисля, че имаше някаква чакра.
Това ще теся. Сутринта Тес-ах това , но ме прекъснаха.

Вчера бях малко... Е, нормално един от страничните ефекти на кортикостероидите. От едната крайност в другата.
Семинара за напреднали наистина ми помогна много. Най- малкото - това, че за първи път от много години аз отделих два дена само за себе си, честно казано ми беше трудно, чувствах се виновна. Борих се със себе си няколко дни , докато реша. Благодаря на съпруга си, че успя да ме убеди, че няма защо да се чувствам виновна, че трябва да го ангажирам него да гледа детето и т.н. А Иван ни даде толкова много знания, опит и енергия, че само можем да му благодарим. Оттук нататтък всичко зависи от мен. Но е по-трудно да работиш със себе си / заради многото ПО, които изскачат/, отколкото с други. Когато някой на семинара разказваше трудностите, които среща веднага ми изскачаше какво трябва да направи. Затова започнах да си представям, че друг ми прави сесията и аз отговарям. Сутринта имах много добра ТЕС сесия, около час, напълно си влязох в ролята. Започнах с усещането, което ми предизвиква случката. Преминах през" разкажи ми историята", детайли + много плач и когато изскачаше някоя фраза с емоция- пак настройка, .., 9 Г и т.н.Накрая се чувствах изчерпана, обаче вече сама не си вярвам. Казвам си : Аха, не си изчерпана, не ти се прави повече , защото имаш ПО. Не ми минават тия! Е това ще е трудно, да намериш поне час спокойствие, за да можеш да се потопиш в емоцията. Иначе не е същото.

белла написа:Но е по-трудно да работиш със себе си / заради многото ПО, които изскачат/, отколкото с други. Когато някой на семинара разказваше трудностите, които среща веднага ми изскачаше какво трябва да направи. Затова започнах да си представям, че друг ми прави сесията и аз отговарям.

Супер идея
Начини има. Който търси - намира.