Точно в това е проблема, Daromi, че аз виждам нещата по обратния начин. Това, което усещам е, че аз съм съсипвала жлезата доста години, сега спрях и тя трябва веднага, за месец или два да се възстанови и да заработи като нова. Оставила съм я сама и отговорна за баланса в целия ми организъм, така и отнемам възможността дори да си поеме дъх.
Не че не допускам, че тя може би вече работи с пълна пара (поне така е във визуализациите ми). Знам, че ако прилича на мен вече го е направила, но дори и аз не искам да съм такава, вечно разкъсваща се за другите и така унищожаваща себе си. Не виждам нищо лошо в лекарството, да, химия е, но в този момент предпочитам химията пред принудата и емоционалните травми. Опитвам се да се отнасям с жлезата така, както искам другите да се отнасят с мен.
Иначе аз симптоми сякаш нямам, но пак няма как да преценя без изследвания дали организма ми страда. Колкото до докторката, не мисля че някога ме е вълнувало одобрението или неодобрението и, интересува ме жлезата, както и всички останали мои органи и системи. Искам всичко да върви спокойно, без напрежение. Нямам информация и няма как да имам дали е необходим период за възстановяване за жлезата и след като е така съм длъжна да допусна такава възможност. Изследванията няма да променят нищо в мен, каквито и да са защото знам за какво става въпрос, те са просто грижа, опит да помогна всичко да мине по-меко, доколкото ми е възможно.
Предполагам, че всеки има своята гледна точка и тя е правилната за него. Ти винаги си имала различно отношение към лекарството, както и към изследванията от мен и може би по тази причина и жлезата ти реагира различно, не знам ... Иван казва, че това в което вярваш е истината за теб, най-доброто за теб, предполагам, че е прав.
Болки в петите. - Шипове?
-
daromi
Няма да се съглася с теб, макар изборът действително да си е твой.
Може би в момента си паднала в някаква емоционална дупка, но едва ли ти е за първи път и знаеш, че това състояние ще отмине. Може би така ти действа есента (а на мен тя ми е любимият сезон с богатството и цветността й, с мъдростта, която символизира). Не се оставяй на рутината, на масовката - ти не си такъв човек!
Облей жлезата с любовта си, измий я със златиста светлина или прави каквото там вече си усвоила и ти действа! И не спирай да ТЕС-ваш. Това най-малкото раздвижва енергията в тялото ти. Ако я и насочваш правилно, резултатът е категоричен.
Със сигурност си чела тази тема, но погледни я пак: http://www.emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=489
А ако погледнеш темата ми за Хашимото, ще видиш, че повече от две седмици след приключване на Предизвикателството не се чувствах добре. Сега съм ок по тях проблеми.
Може би в момента си паднала в някаква емоционална дупка, но едва ли ти е за първи път и знаеш, че това състояние ще отмине. Може би така ти действа есента (а на мен тя ми е любимият сезон с богатството и цветността й, с мъдростта, която символизира). Не се оставяй на рутината, на масовката - ти не си такъв човек!
Облей жлезата с любовта си, измий я със златиста светлина или прави каквото там вече си усвоила и ти действа! И не спирай да ТЕС-ваш. Това най-малкото раздвижва енергията в тялото ти. Ако я и насочваш правилно, резултатът е категоричен.
Със сигурност си чела тази тема, но погледни я пак: http://www.emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=489
А ако погледнеш темата ми за Хашимото, ще видиш, че повече от две седмици след приключване на Предизвикателството не се чувствах добре. Сега съм ок по тях проблеми.
Никога не съм спирала да тесам, незнам защо често оставям такова впечатление. Конкретно по жлезата не тесам, но аз и не разбирам какво означава конкретно по жлезата, а и не изпитвам потребност от това. За мен всичко е едно, моя свят (поглед) изобщо, той трябва да бъде приет от мен и променен, а жлезата ... тя е само част от картината. Ако не се промени цялата картина, жлезата дори и да оздравее, това ще е временно.
Аз никога не съм изпитвала неприязън към измерванията, изследванията, лекарствата и профилактичните прегледи, Daromi, и не виждам защо трябва да променям това. Ако бях разбрала защо Arethuse отвори тази тема може би щях да се включа в нея, но за момента го приемам като "Въпрос на гледна точка".
Аз никога не съм изпитвала неприязън към измерванията, изследванията, лекарствата и профилактичните прегледи, Daromi, и не виждам защо трябва да променям това. Ако бях разбрала защо Arethuse отвори тази тема може би щях да се включа в нея, но за момента го приемам като "Въпрос на гледна точка".
-
daromi
Според когоnia написа:Нека първо видим как стоят нещата.........
Отново даваш силата си в чужди ръце. Ако лекарката каже еди какво си ти ще направиш съответно еди какво си.
Това да разчиташ на чуждо мнение ти е огромен проблем, според мен.
Помисли върху това и работи върху него!
Другият ти проблем, е че разделяш жлезата от себе си - жлезата това, жлезата онова, горката жлеза и т.н.
Тя е част от теб, всичко което се случва в галавата ти й се отразява, включително това, че постоянно я отделяш и й придаваш разни значения.
Край но време е да започнеш да работиш върху обединяването на частите и възприемане на себе си като едно цяло.
Последно промяна от ivangp на 09 Ное 2009 10:47, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Иване, нямаш представа, колко далеч от истината си тук:
Бивсшия ми съпруг полагаше невероятни усилия да приеме силата, с която отстоявах мнението си, но не успяваше и това го измъчваше. Правила съм опити да се променя, бях се научила да изслушвам докрай и с разбиране съветите му, но това, че после пак правех това, което аз смятам за правилно го нараняваше още повече.
Когато го напуснах отидох при родителите ми, които нямаха какво да ми кажат. Попитах защо. Отговора беше: „Ти никога не би чула когото и да е, така че ...”
Сега човека до мен има какво да ми каже, от дистанцията на времето преценявам, че той има добър поглед отстрани, но пък хора като него не се опитват да дават съвети. Дали съм щяла да се науча да ги приемам ... не знам, но не сме и опитвали, ценяхме и ценим свободата си (аз дали ценя неговата толкова, колкото той моята? ... не знам, определено свободата на децата си не я ценях достатъчно до скоро). Това с което си помагаме двамата е информация. Когато единя от нас трябва да вземе решение, другия се опитва да помогне с информация, ако разполага с такава.
Това потърсих и във форума в началото на лятото – информация. Това търся и при лекарите, които посещавам, в книгите, които чета, в приятелите си, навсякъде. Това винаги съм търсила и от теб, Иване, защото не съм успявала да си намеря сама – по една или друга причина информация по въпросите, които съм ти задавала не се намира толкова лесно, или пък съм преценила, че ти си по-краткия път, за което съжалявам, това е от мързел. Но всиччко свършва до тук, след това става взимането на решение, което за мен е нещо лично и там съм си само аз. Случвало ми се е да се обвинявам за това, че никога не се вслушвам в съвети (става в моменти, когато поради липса на достатъчно информация съм си счупвала главата и от това са страдали и други хора), но съм разбрала, че след като толкова години не съм успяла да се променя, няма да успея никога. Искреното ми мнение по това доколко е добре да се вслушва човек в съвети не е толкова крайно, колкото твоето (по принцип не смятам, че истината е в крайностите), но за съжаление тук аз съм крайност. Вероятно ТЕС би могла да помогне, но не съм стигнала до това.
Прав си обаче (както и Daromi) за това, че търся одобрение за вече взети от мен решения. Това е „топлинка”, съпричастие, стимул, който като дете не съм получавала. Тук поработих, макар че и в това не смятам, че истината е в крайностите – иначе ще се превърнем в роботи.
Колкото до раздвоението, разчетоворението или каквото е там – за сега нямам идея какво да направя, то стана естествено и е логично събирането също да стане естествено. Знам, че природата в мен знае какво прави. Ако имаш повече информация, давай, аз за сега съм до тук.
И колко близо си до истината тук:Това да разчиташ на чуждо мнение ти е огромен проблем, според мен.
Целия ми живот до тук премина слушайки от хората около мен, че не зачитам чуждо мнение, че постоянно си троша главата, защото не приемам съвети. Като дете не получавах съвети от родителите си. Приемах, че така е нормално и се оправях сама.Другият ти проблем, е че ряазделяш жлезата от себе си - жлезата това, жлезата онова, горката жлеза и т.н.
Тя е част от теб, всичко което се случва в галавата ти й се отразява, включително това, че постоянно я отделяш и й придаваш разни значения.
Край но време е да започнеш да работиш върху обединяването на частите и възприемане на себе си като едно цяло.
Бивсшия ми съпруг полагаше невероятни усилия да приеме силата, с която отстоявах мнението си, но не успяваше и това го измъчваше. Правила съм опити да се променя, бях се научила да изслушвам докрай и с разбиране съветите му, но това, че после пак правех това, което аз смятам за правилно го нараняваше още повече.
Когато го напуснах отидох при родителите ми, които нямаха какво да ми кажат. Попитах защо. Отговора беше: „Ти никога не би чула когото и да е, така че ...”
Сега човека до мен има какво да ми каже, от дистанцията на времето преценявам, че той има добър поглед отстрани, но пък хора като него не се опитват да дават съвети. Дали съм щяла да се науча да ги приемам ... не знам, но не сме и опитвали, ценяхме и ценим свободата си (аз дали ценя неговата толкова, колкото той моята? ... не знам, определено свободата на децата си не я ценях достатъчно до скоро). Това с което си помагаме двамата е информация. Когато единя от нас трябва да вземе решение, другия се опитва да помогне с информация, ако разполага с такава.
Това потърсих и във форума в началото на лятото – информация. Това търся и при лекарите, които посещавам, в книгите, които чета, в приятелите си, навсякъде. Това винаги съм търсила и от теб, Иване, защото не съм успявала да си намеря сама – по една или друга причина информация по въпросите, които съм ти задавала не се намира толкова лесно, или пък съм преценила, че ти си по-краткия път, за което съжалявам, това е от мързел. Но всиччко свършва до тук, след това става взимането на решение, което за мен е нещо лично и там съм си само аз. Случвало ми се е да се обвинявам за това, че никога не се вслушвам в съвети (става в моменти, когато поради липса на достатъчно информация съм си счупвала главата и от това са страдали и други хора), но съм разбрала, че след като толкова години не съм успяла да се променя, няма да успея никога. Искреното ми мнение по това доколко е добре да се вслушва човек в съвети не е толкова крайно, колкото твоето (по принцип не смятам, че истината е в крайностите), но за съжаление тук аз съм крайност. Вероятно ТЕС би могла да помогне, но не съм стигнала до това.
Прав си обаче (както и Daromi) за това, че търся одобрение за вече взети от мен решения. Това е „топлинка”, съпричастие, стимул, който като дете не съм получавала. Тук поработих, макар че и в това не смятам, че истината е в крайностите – иначе ще се превърнем в роботи.
Колкото до раздвоението, разчетоворението или каквото е там – за сега нямам идея какво да направя, то стана естествено и е логично събирането също да стане естествено. Знам, че природата в мен знае какво прави. Ако имаш повече информация, давай, аз за сега съм до тук.
-
daromi
Тук си абсолютно права!Знам, че природата в мен знае какво прави.
Стига да можем да чуем, да разберем и да изпълним знанието й!
Често чутото може да бъде деформирано от стремежа да получим одобрение.
Преди години моя колежка каза: Знам какъв е законът, но щом повечето хора го нарушават по даден начин, въпреки че не е по правилата, значи е правилно!
Останах без думи, когато го чух. Но по-късно разбрах, че това е философия на много хора.
Защо трябва да се равняваме по така мислещи?
Природата в нас наистина знае какво е най-доброто за всеки един от нас!
В моите очи може да изглежда глупаво, но за теб да е Прозрението на живота ти! Това не е горния ти пост, но е крачка към него!
-
daromi
За тези, които нямат книгата на Луиз Хей и за тези, които я имат, но не помнят къде са я оставили 
едно кратко напомняне:
ЖИВОТ ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
едно кратко напомняне:ЖИВОТ ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
Последно промяна от daromi на 01 Авг 2013 23:49, променено общо 1 път.
Ния , аз не казах, че слушаш всеки, а определени хора, които смяташ за авторитети. Всички го правим. Но въпросът е точно в това, да приемеш това което някой ти казва като съвет, а не като светата и непоклатима истина, защото никой не знае по-добре от теб, какво е най-добро за теб. Никой не знае всичко, макар, че много от хората които си приемала за авторитети в живота си, претендират че знаят.
Така че обмисляй съветите на другите, но вярвай на интуицията си!
Това исках да кажа.
И когато тя ти казва нещо, не питай този и онзи дали смятат че това е добро, вярно или възможно. Никой не знае, всички вярваме в разни работи.
Така че обмисляй съветите на другите, но вярвай на интуицията си!
Това исках да кажа.
И когато тя ти казва нещо, не питай този и онзи дали смятат че това е добро, вярно или възможно. Никой не знае, всички вярваме в разни работи.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Daromi, ще напиша още нещо по себе си тук, за последно, защото ако се пренеса сега ще се изгуби контекста, извинявай, че изместваме фокуса на темата ти, но пък се надявам да не ти е проблем, и ти като мен да гледаш на твоите и моите теми като на общи.
Иване, не си заслужава да удължавам тази тема, но понеже си мисля, че бих могла да имам полза и от това (все нещо може да изскочи и от тук, макар че сега имам куп други тесове в главата), ще опиша накратко моето съвместно съществуване с ТЕС за приятел, с който ми е приятно да общувам, защото е от малкото, които знаят за какво става въпрос.
Преди почти 6 месеца попаднах на книжката случайно. Тъй като цялото ми знание за алтернативната медицина беше само че съществува, като нещо като остатък от миналото, част от историята на човечеството, а аз уважавам историята, я прочетох. После си казах „Магиите толкова векове съществуват в съзнанието на хората, защо не опитам за да разбера какво ги държи все още там (да имаш по-различно определение за ТЕС ако нямаш никаква идея от алтернативна философия е невъзможно). Не че и от магии разбирам, но за тях знам, че трябва да вярваш сляпо. И опитах – да инвестирам 1 месец в нещо ново (разнообразие) не ми се струваше толкова много – цял живот съм търсила и инвестирала в разнообразие, защото на мен много бързо всичко ми омръзва и се чувствам мъртва, ако за по-дълъг период от време не мога да си намеря нещо ново.
Странното е, че през този първи месец не усетих проблеми с вярата, мислех си, че съм най-съвестния човек на света защото си казах, че ще вярвам сляпо и го направих без дори за секунда да се подразня. По време на това предизвикателство осъзнах, че ми харесва да вярвам, че нещо хубаво ще се случи, макар да знаех, че това не е възможно, хареса ми да вярвам в магии. Много пъти преди ТЕС, още от дете, ми е минавала мисълта, че в мен има нещо магьосническо, но винаги съм я подтискала – сега я пуснах на воля, поне за един месец.
Когато в края антителата ми мръднаха надолу, макар че за мен това беше нищо, за пръв път през главата ми мина горе-долу сериозна мисъл за ТЕС. „Може би работеше, но трябва повече информация” и още нещо „Защо пък този път за разнообразие да не се отнеса с малко повече доверие към хората, с недоверието си съм направила вече достатъчно глупости.” Тогава дойдох във форума. Вярно е, че те възприемах като авторитет, точната дума е „капацитет”, защото думата авторитет не ми е ясна много. През цялото ми детство нямах късмета да попадна на човек, чийто съвети да ми вършат работа до степен, че да му се доверя, виждах модели на поведение, но не и модели под формата на думи, предназначени за мен. Дори не съм сигурна, че изобщо мога да се доверя на някого до такава степен, не съм опитвала. Вярвах, че имаш необходимата ми информация, с която да си поизясня магията, не ми се четеше, не ми се носеше и отговорност, защото бях влязла в това заради емпирично удоволствие, за мен това за дълго време си остана приключение, от което и нищо да не излезе ... пиех си хапчетата, с които не се чувствах зле, и така - не бях заложила нищо.
За пръв път (мисля, че и последен) приложих директно твой съвет след въртележката – тогава за момент приключението ми се стори доста опасно, очевидно страха е това, което може да ме накара да послушам някого. Нищо не се получи, защото от началото знаех, че вече е късно да потупвам, бях изпуснала момента, но все пак последвах съвета ти. Не си спомням друг път да съм го правила, защото обикновено стигах до нещата, които ми казваш успоредно с теб или пък вече бях хванала някакъв друг път докато ми отговориш.
В един момент се извадих за малко от това заради изпитите на сина ми и тогава разбрах, че вече ми е омръзнало. Нямаше да се върна ако не беше Силва – не знам дали на някого се е случвало, но аз още в първия момент, в който срещнах някъде тук това име разбрах, че има нещо, което ме свързва с него ... не мога да го обясня дори на себе си. Върнах се, защото ти имаше информация по Силва – не заради жлезата, определено не. Да, ако можеше и тя да се излекува покрай забавлението щеше да бъде добре, но никога не съм бързала и не съм се притеснявала за нея, бях се отдала на магията някакси, на приключението.
Последва катастрофата с алфа. Това беше момента, в който разбрах това, което се опитваш да ми обясниш в горния си пост. До тогава смятах, че и ти си минал през точно това, през което аз минавам, и във всеки момент можеш да ми отговориш, стига да ти се занимава, макар че дали ще ми отговориш никога не ми е било жизненоважно, защото винаги можех да спра. Това беше втория път, в който ми се е искало да спра с магиите, с ТЕС и всичко останало и да се върна към себе си (и тогава се уплаших).
Но точно в този момент хората около мен започнаха да забелязват промяната в светогледа ми. И аз започнах да се чувствам много различно. Това ме накара малко по малко да започна да гледам на ТЕС сериозно.
После спрях лекарството и нещата придобиха застрашителен вид – винаги страха ... не бях се замисляла по този начин. Страха е движещата сила на злото в мен, „най-големия ли проблем”, съответно и най-подтиснато ми чувство – до един момент дори смятах, че изобщо не го изпитвам ...
Та така, както винаги полза от писането има, макар че не беше сега момента да откривам нови неща, затрупана съм с такива от сутринта.
Колкото до авторитетите – смяташ ли искрено, че забавлението не беше истинско, не излизаше от мен, а идваше отвън? Не вярвам, че го мислиш. Има само още един вариант – да си прав, но тогава това е бил единствения начин да се получи.
Иване, не си заслужава да удължавам тази тема, но понеже си мисля, че бих могла да имам полза и от това (все нещо може да изскочи и от тук, макар че сега имам куп други тесове в главата), ще опиша накратко моето съвместно съществуване с ТЕС за приятел, с който ми е приятно да общувам, защото е от малкото, които знаят за какво става въпрос.
Преди почти 6 месеца попаднах на книжката случайно. Тъй като цялото ми знание за алтернативната медицина беше само че съществува, като нещо като остатък от миналото, част от историята на човечеството, а аз уважавам историята, я прочетох. После си казах „Магиите толкова векове съществуват в съзнанието на хората, защо не опитам за да разбера какво ги държи все още там (да имаш по-различно определение за ТЕС ако нямаш никаква идея от алтернативна философия е невъзможно). Не че и от магии разбирам, но за тях знам, че трябва да вярваш сляпо. И опитах – да инвестирам 1 месец в нещо ново (разнообразие) не ми се струваше толкова много – цял живот съм търсила и инвестирала в разнообразие, защото на мен много бързо всичко ми омръзва и се чувствам мъртва, ако за по-дълъг период от време не мога да си намеря нещо ново.
Странното е, че през този първи месец не усетих проблеми с вярата, мислех си, че съм най-съвестния човек на света защото си казах, че ще вярвам сляпо и го направих без дори за секунда да се подразня. По време на това предизвикателство осъзнах, че ми харесва да вярвам, че нещо хубаво ще се случи, макар да знаех, че това не е възможно, хареса ми да вярвам в магии. Много пъти преди ТЕС, още от дете, ми е минавала мисълта, че в мен има нещо магьосническо, но винаги съм я подтискала – сега я пуснах на воля, поне за един месец.
Когато в края антителата ми мръднаха надолу, макар че за мен това беше нищо, за пръв път през главата ми мина горе-долу сериозна мисъл за ТЕС. „Може би работеше, но трябва повече информация” и още нещо „Защо пък този път за разнообразие да не се отнеса с малко повече доверие към хората, с недоверието си съм направила вече достатъчно глупости.” Тогава дойдох във форума. Вярно е, че те възприемах като авторитет, точната дума е „капацитет”, защото думата авторитет не ми е ясна много. През цялото ми детство нямах късмета да попадна на човек, чийто съвети да ми вършат работа до степен, че да му се доверя, виждах модели на поведение, но не и модели под формата на думи, предназначени за мен. Дори не съм сигурна, че изобщо мога да се доверя на някого до такава степен, не съм опитвала. Вярвах, че имаш необходимата ми информация, с която да си поизясня магията, не ми се четеше, не ми се носеше и отговорност, защото бях влязла в това заради емпирично удоволствие, за мен това за дълго време си остана приключение, от което и нищо да не излезе ... пиех си хапчетата, с които не се чувствах зле, и така - не бях заложила нищо.
За пръв път (мисля, че и последен) приложих директно твой съвет след въртележката – тогава за момент приключението ми се стори доста опасно, очевидно страха е това, което може да ме накара да послушам някого. Нищо не се получи, защото от началото знаех, че вече е късно да потупвам, бях изпуснала момента, но все пак последвах съвета ти. Не си спомням друг път да съм го правила, защото обикновено стигах до нещата, които ми казваш успоредно с теб или пък вече бях хванала някакъв друг път докато ми отговориш.
В един момент се извадих за малко от това заради изпитите на сина ми и тогава разбрах, че вече ми е омръзнало. Нямаше да се върна ако не беше Силва – не знам дали на някого се е случвало, но аз още в първия момент, в който срещнах някъде тук това име разбрах, че има нещо, което ме свързва с него ... не мога да го обясня дори на себе си. Върнах се, защото ти имаше информация по Силва – не заради жлезата, определено не. Да, ако можеше и тя да се излекува покрай забавлението щеше да бъде добре, но никога не съм бързала и не съм се притеснявала за нея, бях се отдала на магията някакси, на приключението.
Последва катастрофата с алфа. Това беше момента, в който разбрах това, което се опитваш да ми обясниш в горния си пост. До тогава смятах, че и ти си минал през точно това, през което аз минавам, и във всеки момент можеш да ми отговориш, стига да ти се занимава, макар че дали ще ми отговориш никога не ми е било жизненоважно, защото винаги можех да спра. Това беше втория път, в който ми се е искало да спра с магиите, с ТЕС и всичко останало и да се върна към себе си (и тогава се уплаших).
Но точно в този момент хората около мен започнаха да забелязват промяната в светогледа ми. И аз започнах да се чувствам много различно. Това ме накара малко по малко да започна да гледам на ТЕС сериозно.
После спрях лекарството и нещата придобиха застрашителен вид – винаги страха ... не бях се замисляла по този начин. Страха е движещата сила на злото в мен, „най-големия ли проблем”, съответно и най-подтиснато ми чувство – до един момент дори смятах, че изобщо не го изпитвам ...
Та така, както винаги полза от писането има, макар че не беше сега момента да откривам нови неща, затрупана съм с такива от сутринта.
Колкото до авторитетите – смяташ ли искрено, че забавлението не беше истинско, не излизаше от мен, а идваше отвън? Не вярвам, че го мислиш. Има само още един вариант – да си прав, но тогава това е бил единствения начин да се получи.