Напоследък стресът при мен е почти ежедневие!

Просто се питам кога ще свърши и не свършва! Всеки ден се надявам утре да е друг, а то все си е така

! Познат сюжет за много хора най -вероятно!

Днес обаче ми се случи и нещо интресено, което допълнително засили иеята за стрес! В един офис нервната жена на мой колега тръгна да ми разправя неща, от които видимо за всички искаше да ми каже да си ходя от офиса на мъжа и , и че видимо явно и преча за нещо!!! Познавам характера на тази жена и не съм много изненадан, но тя го направи в присъствието на други хора, което явно трябваше да ме засегне! За части от секундата си помислих да и отговоря равностойно, но в този момент може би уважението ми към съпруга й ме възспря. След тези секунди у мен навлязаха смесените чувства на това, сега аз трябва ли да съм сърдит, с наранено его и хиляди други неща. След тази случка останахме с тази жена около 30 мин. И интересното беше , че хем ми беше неприятно, а хем ми беше приятно - ходи го разбери! По едно време едва се сдържах да не се разсмея! Пукаше ми за нейното отношение, а и не ми пукаше, просто нямам обяснение!

Тези 30 мин минаха някак си много естесвено, сякаш е естесвено човек да говори на друг човек, че иска да го изгони от някъде, където той смята че е господар!

Опитвах се да се отпусна и не успявах до край, но имаше нещо, което не мога да си обясня, сякаш се радвам на това което се случи , особено сега като пиша поста си!

А уж това е унижение, а пък може и така да се чувствам, честно казано не го изключвам, но пък се радвам за това

! Абе не знам от какво е , ама това сега което пиша в момента за мен има някаква истинност! Честно казано, имам усещането сега, че и тя не е разбрала какво е станало, защото нещата минаха сравнително естествено, а тя като че ли не можеше да си представи такова нещо, поне аз така го усещам! Мъжът й (моят колега ) почти ми се извини за отношението на жена си , а считам че и той усети, че аз нямам негатив към съпругата му!
