Страница 5 от 40

Публикувано на: 21 Ное 2010 17:13
от vqra
nikimm написа:Vqra, написа:
Няма време за реване, Деси!!! Wink
А да плачеш противоестествено ли е? Сълзните каналчета защо са ни и ни е ли си правим или така се раждаме! :lol:
Aми те са нещо като предпазен клапан, който цвърчи, когато налягането се покачи, за да не избухнем.

Но това не значи, че трябва да си пропилеем ценните секунди от живота в реване и мрачни мисли. Не е ли така? ;)

Публикувано на: 21 Ное 2010 17:42
от mayadob
vqra написа:... Я виж какво хубаво слънчице грее навън!!! Погледни го и му се усмихни! ...
Я ти си погледни постингите от преди няколко дена, които искаше да триеш :lol:

Деси, обаждай й се. Използвай я, доколкото можеш. Кажи й, че си стъпила на пистата и ще се оправиш с или без нея. Но сега тя ти е в голяма помощ. Кажи й, че няма да й ревеш на рамото цяла година, нито цял живот, но сега си в криза и я помоли директно да ти даде тази подкрепа. Поне за два-три месеца.

Публикувано на: 21 Ное 2010 18:16
от desko
Само, докато ти прочетох поста Мая и ми се насълзиха очите. Как да и го кажа?! Страх ме е да не ме отхвърли, а и ме е срам. Кой знае какво ще си каже за мен

Публикувано на: 21 Ное 2010 18:20
от mayadob
Имаш ли й мейл? Пишете ли си? Може с писма да й пишеш как си. Прати й тази тема да я прочете.

Публикувано на: 21 Ное 2010 18:22
от mayadob
Страх и срам те беше и тук да не ти се смеят или да те отхвърлят. А виж какво стана. Колко хора се изредиха да пишат, че изпитват същото, че те разбират. Колко хора започнаха да ти дават съвети и да те подкрепят.

Публикувано на: 21 Ное 2010 19:56
от desko
Не знам Мая дали ще се осмеля да и кажа всичко това, а още по-трудно ще ми е да и кажа за тази тема. Ако нещо разговора ни тръгне в тази посока, може и да успея да споделя. Засега си тесам тези чувства, уж ми отминава, после пак се засилва, после се укорявам, че може да съм толкова слаба.
Последния път като се видяхме и подарих книгата на ТЕС. Тя по принцип работи понякога и с още един хомеопат, та бях споменавала за това и преди. Тогава хомеопата спомена, че е чувал за това и ме поразпита. Казах му, че ТЕС ми помогна да си пооправя лишеите. Сега хомеопатката се заинтригува от книгата, ще видим дали ще я прочете и тайно се надявам без да и споменавам нищо да влезе във форума и да прочете темата :oops: Май чакам съдбата да се намеси.
Иване, пробвах с твойто предложение да си представя случка от миналото и сегашната Деси да прегърна малката Деси, но нещо не ми се получават нещата. Аз по принцип много обичам да си визуализирам, ако така мога да го нарека, но в други случи. В смисъл, нещо като мечти, изигравам си ги преди да заспя с мислите си. Сега по-успешно си представям как плача на рамото на хомеопатката. Как успява тази жена да запази самообладание, направо и се възхищавам. Успява да ме накара да погледна от друг ъгъл на нещата, а после като се разделим съм така нахъсана да се променя. До следващия скандал с мъжа ми, майка ми или някоя друга случка да възникне и тотално се сривам.

Публикувано на: 21 Ное 2010 20:26
от Енита
ДЕСИ, хомеопатите споре мен са запознати с ТЕС.Просто понякога предпочитат да действат само с хомеопатия, за да си правят правилно изводите- от какво точно идва подобрението...

Публикувано на: 21 Ное 2010 20:35
от Alisa
Я и аз да се намеся :wink:
От това, което прочетох до тук ,desko, ти почти си направила нещата...Предлагам ти следното, понеже явно добре си визуализираш разни работи: Представи си, как се обаждаш на хамеопатката си, как се срещате, как се прегръщате, как и разказваш каквото искаш- направи си филмче! Направи всичко както чустваш че искаш и през цялото време се потупквай по най-удобната ти точка, ти ще я усетиш коя е, може и да са няколко, а може и всичките,ще го усетиш! Прави това всеки път когато изпиташ нужда от подкрепата и... И реви на воля, Обаче :wink: очаквам после, да прочета и как се смееш от сърце :D :D :D Яхни вълната и давай! "Свеки" ще почака, а може и "да отпадне като почудо" :!: :idea:

Публикувано на: 21 Ное 2010 21:11
от desko
Алиса, добра идея ми даваш. Благодаря ти, ще пробвам. А да те попитам, точката която е под мишницата хич не ми харесва. Никога не ми е харесвала и ми е много неудобна за тесане. Мога ли да я избягвам?
Аз да ви се оплача, че преди малко стана поредния скандал с майка ми. Как не я е срам да ми говори такива неща. Преди няколко дена ми каза, че един вид трябва да съм и благодарна, че ме е взела от дома недоносена и ме е отгледала, а сега ме набеждава, че аз съм я принудила да си продаде апартамента, за да можем ние с мъжа ми да си помогнем и да си купим тук в Пловдив. А аз умишлено не исках такива неща да говоря, когато преди години стана ред да си търсим жилище, точно с тази цел. За да не ми се натяква, за да избегна тези скандали. А то какво стана, пак извъртя нещата.
Много ми е тежко, и това в момента си го подтискам отново вътре в мен. Защото няма къде да си излея яда. Как не я е срам, искам да се махна от вкъщи, да изчезна завинаги някъде, където никой няма да ме наранява. И ако това е живот :evil: :evil: :evil:

Публикувано на: 21 Ное 2010 21:28
от nikimm
Имаш супер моменти за ТЕС ! Продължавай, изчисти ги тези моменти и ще се радваш!

Публикувано на: 21 Ное 2010 21:56
от Alisa
Имаш 2 варианта за действие:
1. ТЕСаш нежелание да използваш въпросната точка
2. не я използваш
:wink:
И
Въпреки че
Много ми е тежко, и това в момента си го подтискам отново вътре в мен. Защото няма къде да си излея яда. Как не я е срам, искам да се махна от вкъщи, да изчезна завинаги някъде, където никой няма да ме наранява. И ако това е живот
аз...
Хайде действай!

Публикувано на: 21 Ное 2010 22:34
от desko
Докато приспивах малкия се потесах. Поотмина ми. Остана ми само болката от това държане на майка ми спрямо мен. Поне яда си изчистих. Интересното е, че без да се насилвам, от самосебе си започнах да се тес-ам. Изненадах се определено.
Алиса, питам за тази точка, тъй като си мисля, че се нарушава по някакъв начин баланса, ако я прескоча. Но щом като няма проблем, направо си я прескачам с удоволствие.
Ники, много ми далечно това понятие "ще се радвам". Хм, как ли е да се чувстваш така, а отсреща някой да те обижда и да не ти пука :roll:

Публикувано на: 22 Ное 2010 07:49
от nikimm
Деско, идеята в момента е да ти пука , колкото се може повече! Не се стискай да ти пука! Това искам да ти кажа! Защо се стискаш да не ти пука, дай воля на това пукане с ТЕС и без ТЕС, но повече с ТЕС :D ! Проблемът е че се стискаме, разбираш ли, вместо да пуснем енегията през себе си. Цял живот ще имаме емоции всякакви, но като стискаме енергията им понякога не се чувастваме добре! Давай воля на емоциите си с ТЕС! Не ги спирай , това е навик!!!!!Така спираме естествената им енергия у нас и често прави проблеми!!!!! :D

Публикувано на: 22 Ное 2010 08:31
от mayadob
desko написа:... Интересното е, че без да се насилвам, от самосебе си започнах да се тес-ам. Изненадах се определено. ...
Супер!

Публикувано на: 23 Ное 2010 18:32
от desko
Здравейте. Аз продължавам с тес-ането. Горе долу съм добре.
Днес ми се случи нещо интересно. Както си работех на компютъра и нещо се ядосах, че не стават работите. Само, че вместо да изникне в мен гняв, ми се насълзиха очите и усетих, че ще се разплача. Стоях така известно време и отидох в съблекалнята да се тес-ам. Изведнъж усетих, че ще се срина на земята. И то не, че ми се зави свят, а просто все едно голяма умора имаше в мен. Доста дълго ме държа напрежението. Започнах да се тес-ам и страшно много ми се приспа. Не можех да стана от стола. Но се поуспокоих и се върнах на работното си място.
На обяд взех да тес-ам и свекито. Усещам, че сигурно цял месец ще си "играя" с нея. Вече не изпитвам толкова силни чувства, но все още усещам неприязън и още нещо интересно. Не самата физиономия вече ме дразни толкова, колкото всякакви случки от миналото свързани с нея и нейното поведение изникват в мен и започвам да я обиждам. Забелязах и нещо друго, започвам да кашлям, ама не мога да се спра, когато тес-ам със снимката и. Гърлото започва да ме дразни, дразни, сливиците да болят като преглъщам. След като се изморя от тес-ане и спра, всичко ми минава.
Обаче пък от два дена имам страшно главоболие и продължава от време на време да ми става зле, да ми прилошава, да ми гори на гърлото, чувствам се отпаднала. След известно време ми минава и все едно, че нищо не е било.
Също така забелязвам, че понеже в момента нямам кой знае какви неприятни случки и горе долу се държа. Но, когато усетя някакво напрежение от друг човек върху мен и пак всичко ми се преобръща и първоначално тялото ми реагира както едно време. После обаче, не се засягам толкова много. Но в началото се стряскам от старите ми реакции.
Ами май това е засега.