Болки в петите. - Шипове?
Здравейте.
Да споделя малко опит от моя ТЕС.
Правя Предизвикателството вече четвърта седмица, май има резултати, но за това може да пиша друг път. Проблема е доста стар, заплетен и може би е нужно повече време. Но процеса е налице, определено има промяна в отношението ми.
Освен Предизвикателството ползвам ТЕС и при нежелани/неприятни моментни състояния, примерно като се ядосам на някого или се притесня за нещо, във всички случаи, в които усетя накакъв душевен дискомфорт и естествено се сетя за ТЕС. Веднъж толкова бях потънала в неприятното състояние, че ми светна за ТЕС едва на третия ден. Но пък като го направих, веднага имаше ефект. Винаги в такива случаи при мен ТЕС работи. Дори и без потупването.
Но сега да разкажа за вчера. Прибирахме се с колата от селото ни, което е на 13-14 км от града. След като изминахме 3-4 км, брат ми забеляза, че температурата на водата се е покачила до 110 градуса и естесвено спряхме и чакахме да истине. Той гледа, чуди се какво може да й има, доля й малко вода (имаше си достатъчно) и реши, че ще кара по 2-3 км и ще спираме да изстива колата. Доста се беше притеснил. Обаче аз се сетих за ТЕС.
И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме. Не съм питала брат ми днес какъв е проблема на колата, но за мене беше важно да се приберем живи и здрави.
Да споделя малко опит от моя ТЕС.
Правя Предизвикателството вече четвърта седмица, май има резултати, но за това може да пиша друг път. Проблема е доста стар, заплетен и може би е нужно повече време. Но процеса е налице, определено има промяна в отношението ми.
Освен Предизвикателството ползвам ТЕС и при нежелани/неприятни моментни състояния, примерно като се ядосам на някого или се притесня за нещо, във всички случаи, в които усетя накакъв душевен дискомфорт и естествено се сетя за ТЕС. Веднъж толкова бях потънала в неприятното състояние, че ми светна за ТЕС едва на третия ден. Но пък като го направих, веднага имаше ефект. Винаги в такива случаи при мен ТЕС работи. Дори и без потупването.
Но сега да разкажа за вчера. Прибирахме се с колата от селото ни, което е на 13-14 км от града. След като изминахме 3-4 км, брат ми забеляза, че температурата на водата се е покачила до 110 градуса и естесвено спряхме и чакахме да истине. Той гледа, чуди се какво може да й има, доля й малко вода (имаше си достатъчно) и реши, че ще кара по 2-3 км и ще спираме да изстива колата. Доста се беше притеснил. Обаче аз се сетих за ТЕС.
И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме. Не съм питала брат ми днес какъв е проблема на колата, но за мене беше важно да се приберем живи и здрави.
-
daromi
tana21, твоят разказ е много интересен, като в същото време случилото се е толкова естествено. ТЕС е много простичко, но много мощно средство! Браво, че си се сетила да я приложиш в такава ситуация!
Правилно си решила да пишеш за Предизвикателството. Можеш да започнеш нова тема или да продължиш тук - няма никакво значение. Важно е да говориш за проблемите и ще видиш как прозренията ще идват по-лесно (а може и някой друг да сподели своите) и как резултатите ще са по-бързи (заради по-доброто конкретизиране).
Ния, захващам да подпирам небето, но ти не чакай някой да ти избие зъбите, за да погледнеш Луната
Обикновено след твоите писания ми идват едни такива дъъъълги тиради, че едва си формулирам мисълта, за да ти отговоря въобще
Започвам от някъде и ще видим докъде ще я докарам.
Аз също смятах, че не мога да изпитвам страх. И действително никога не бях го изпитвала, докато не родих сина си. За мен беше доста шокиращо, защото беше непознато чувство и в началото се чудех как да се справя с него.
Сега за магията
- когато раздвижиш енергиите, винаги се получава нещо различно от това, с което си свикнал към момента. Това може да бъде и плашещо. Промяната веднага се усеща от околните и в един момент те реагират - положително или пък не.
Ти вярваш ли в случайности?
Няма такова нещо! Била си готова да ти попадне "случайно" книжката.
И още нещо - търпеливо си очаквам да ме питаш за Илюзии. Не бързам - нали трябва да се науча на търпение
Правилно си решила да пишеш за Предизвикателството. Можеш да започнеш нова тема или да продължиш тук - няма никакво значение. Важно е да говориш за проблемите и ще видиш как прозренията ще идват по-лесно (а може и някой друг да сподели своите) и как резултатите ще са по-бързи (заради по-доброто конкретизиране).
Ния, захващам да подпирам небето, но ти не чакай някой да ти избие зъбите, за да погледнеш Луната
Обикновено след твоите писания ми идват едни такива дъъъълги тиради, че едва си формулирам мисълта, за да ти отговоря въобще
Започвам от някъде и ще видим докъде ще я докарам.
Аз също смятах, че не мога да изпитвам страх. И действително никога не бях го изпитвала, докато не родих сина си. За мен беше доста шокиращо, защото беше непознато чувство и в началото се чудех как да се справя с него.
Сега за магията
Ти вярваш ли в случайности?
Няма такова нещо! Била си готова да ти попадне "случайно" книжката.
И още нещо - търпеливо си очаквам да ме питаш за Илюзии. Не бързам - нали трябва да се науча на търпение
-
daromi
А, Ния, Иван каза нещо много важно:
Точно това правим винаги! (ти и аз) Отдавна съм го осъзнала, но колко трудно е да се превъзмогнат навиците... Но не е невъзможно! Ти самата също осъзнаваш каква сила носиш в себе си. Не я пренебрегвай, не я разпилявай - използвай я!Отново даваш силата си в чужди ръце.
Ето от тези два "порока" - мързел и нежелание за поемане на отговорност за собственият живот - страда 99.9999999999999999% от населението...........не ми се четеше(разбирай мързеше ме - моя бележка), не ми се носеше и отговорност.........
Така е докато не осъзнаеш, че е така. След това страът се превръща в движеща сила на прогреса........Страха е движещата сила на злото в мен, „най-големия ли проблем”........
А колкото до всичко останало - ние никога не можем да видим собствените си проблеми толкова ясно и безпристрастно колкото ги виждат другите.
Дароми също се опитваше да бяга от някои прозрения, които ти виждаше отстрани. Същото правиш и ти в момента.
Но няма страшно
Щом така ти е по-забавно - продължавай в същия дух!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
А кой се смееше когато разказвах на семинара за прокси за неодушевени предмети.tana21 написа: И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме.
Браво, че си се сетила
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
-
daromi
-
daromi
Хора, защо сте толкова сериозни? Казах просто, че ще отида на лекар и изписахме толкова букви. Опитвам се да си представя какво би се случило ако бях казала, че искам да отида в космоса.
От всичко написано от тогава насам за мен новото (актуалното) е само това:
А колкото до ходенето на лекар (и евентуално пиенето на някаква доза лекарство, ако се стигне дотам), това е нещо, което ми се прииска да направя и ще го направя – не виждам какъв проблем би могло да създаде това (все пак не говоря за космоса), при положение, че имам алфа и ТЕС.
От всичко написано от тогава насам за мен новото (актуалното) е само това:
Останалото е старо, просто преразказвах. Страха от последния ми пост беше нов, но дори не се наложи да го тесам – той си изчезна сам в момента, в който осъзнах чувството. Вече често се случва. Обяснявам си го за себе си така: След толкова тесане на определено чувство до самото му коренче (в случая страх) сега вече когато осъзная, че нещо е страх то някакси се присъединява към философията ми за страха и изчезва.Там е чисто, невероятно чисто, нямате идея колко чисто е в сърцето ми!
А колкото до ходенето на лекар (и евентуално пиенето на някаква доза лекарство, ако се стигне дотам), това е нещо, което ми се прииска да направя и ще го направя – не виждам какъв проблем би могло да създаде това (все пак не говоря за космоса), при положение, че имам алфа и ТЕС.
Благодаря Дароми, много си подкрепяща.
Сега видях, че съм писала не където му е мястото, но след като може нека си продължа тук.
Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване. Дори това да напиша е свързано с доста вътрешни съпротиви. Вероятно ще ме посъветваш да тесам съпротивите. Ей сега ще ги тесам, обаче не ми се пише и защото някак ми стои несериозно. Нямам някаква болест, а козметичен проблем, а толкова суча и дълбая около него, че ме хваща яд на мене си.... И понеже списъка с подобни чувства (яд, срам, разочарование, неудобство ……) нараства лавинообразно се чудя дали това не означава, че трябва всяко едно поотделно да се теса, заедно с Предизвикателството.
Декларацията, с която правя Предизвикателството вече почти месец е „Въпреки че имам проблемна кожа, заради срам и нехаресване на себе си, от днес и занапред аз напълно и безрезервно приемам, харесвам и обичам себе си, кожата ми става ........” Първите две, че и третата седмица кожата драстично се влоши, сега върви към оправяне.
Другия ми „грях”, заради който не ми се пише е, че няколко дни не правих пълната процедура 10 зрънца м.сол + 10 чаши вода + 10 пълни ТЕС, ами примерно 5 + 5 + 5. А три дни въобще нищо не правих.
Пак ти благодаря, защото ме провокира да пиша и да се изправя пред същите тия чувства, които си бяха в началото, когато започвах, но все пак малко по-слаби. /Ха сега, отново пропуск, не ги определих в началото и сега нямам критериий по който да ги сравня/.
А за ТЕС и предметите, наистина по време на семинара ми се стори абсурдно, все пак техниката е свързана с емоции, а предметите са „неудушевени”. Но съм доволна, че съзнанието ми подава нестандарнти решения в критични ситуации. Явно като нямам много време за умуване, намирам добри решения.
Сега видях, че съм писала не където му е мястото, но след като може нека си продължа тук.
Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване. Дори това да напиша е свързано с доста вътрешни съпротиви. Вероятно ще ме посъветваш да тесам съпротивите. Ей сега ще ги тесам, обаче не ми се пише и защото някак ми стои несериозно. Нямам някаква болест, а козметичен проблем, а толкова суча и дълбая около него, че ме хваща яд на мене си.... И понеже списъка с подобни чувства (яд, срам, разочарование, неудобство ……) нараства лавинообразно се чудя дали това не означава, че трябва всяко едно поотделно да се теса, заедно с Предизвикателството.
Декларацията, с която правя Предизвикателството вече почти месец е „Въпреки че имам проблемна кожа, заради срам и нехаресване на себе си, от днес и занапред аз напълно и безрезервно приемам, харесвам и обичам себе си, кожата ми става ........” Първите две, че и третата седмица кожата драстично се влоши, сега върви към оправяне.
Другия ми „грях”, заради който не ми се пише е, че няколко дни не правих пълната процедура 10 зрънца м.сол + 10 чаши вода + 10 пълни ТЕС, ами примерно 5 + 5 + 5. А три дни въобще нищо не правих.
Пак ти благодаря, защото ме провокира да пиша и да се изправя пред същите тия чувства, които си бяха в началото, когато започвах, но все пак малко по-слаби. /Ха сега, отново пропуск, не ги определих в началото и сега нямам критериий по който да ги сравня/.
А за ТЕС и предметите, наистина по време на семинара ми се стори абсурдно, все пак техниката е свързана с емоции, а предметите са „неудушевени”. Но съм доволна, че съзнанието ми подава нестандарнти решения в критични ситуации. Явно като нямам много време за умуване, намирам добри решения.
За мен лично имено идеята да пиеш лекарства при положение, че имаш алфа и ТЕС е безумна. Затова се изписаха толкова думи. Но стига вече по този въпрос. Ти си решаваш. Давай както си си наумила и това е. Всеки има право на мнение..........не виждам какъв проблем би могло да създаде това (все пак не говоря за космоса), при положение, че имам алфа и ТЕС.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Ами че това е проблем на 99% от населението.tana21 написа: Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване.
Я си отвори собствена тема! И си пиши там!
Въпреки вътрешните си съпротиви и имено заради тях, за да ги извадиш наяве и така да ги осъзнаеш и премахнеш в последствие с ТЕС.
Това е важна тема. Тук ще се изгуби сред всички други/различни теми.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Иване, за мен пък идеята организма ми да страда, ако не съм излекувала жлезата е безумна.
Трябва ли да го болдна за да почувстваш, че избора ми е осъзнат и съм ОК с него? Опитах се да ти обясня съвсем мирно и приятелски, че аз не съм тук за да страдам (нито пък организма ми), а за да се радвам, толкова необяснимо ли е това състояние?
Трябва ли да го болдна за да почувстваш, че избора ми е осъзнат и съм ОК с него? Опитах се да ти обясня съвсем мирно и приятелски, че аз не съм тук за да страдам (нито пък организма ми), а за да се радвам, толкова необяснимо ли е това състояние?
-
daromi
Ния, аз също!все пак не говоря за космоса
За космоса няма никакъв проблем!
Не се запъвай на Иван, нали вече каза, че няма да пиеш!?!
Знам, че като си казала, ще го изпълниш!
Заради себе си, не заради мен или заради Иван.
А иначе раздумката си върви добре
След толкова тесане на определено чувство до самото му коренче (в случая страх) сега вече когато осъзная, че нещо е страх то някакси се присъединява към философията ми за страха и изчезва.
Има нещо такова. Един вид - създаваш му пътечка, по която то си знае къде да отива и какво да прави.
tana21, това е част от проблема. За ТЕС-ването Иван ще те кара. Аз те съветвам да пишеш, докато ти стане все едно, че излагаш себе си на показ. После вече може и да спреш, защото няма да имаш необходимостта и ползата от това.Дори това да напиша е свързано с доста вътрешни съпротиви
И определено писането помага за "взимането под прицел" на точния проблем. Както казва Иван, няма как да видиш добре собствените си проблеми - отстрани винаги се вижда по-добре.
Така че смело напред и успех!