TEC

Вяра, Вяра, мяташ се като риба на сухо. Още доста работа имаш.

Femme написа:Вяра, Вяра, мяташ се като риба на сухо. Още доста работа имаш.

Фам, имам много работа, както и всеки.

Мисля, че на тази сага обаче, това беше финала.

Чувствам се страхотно!

Напротив! Чак сега чувствам водата около себе си. А тя е толкова много, но не съм и давала възможност да ме залее. Чудовищно самобичуване.
.

Фам, имаш право.

Съжалявам, че трябва да си призная поражението.

Сириус винаги се завръща. Завърна се пак.

....Имахме общо хоби. Слушахме бг музика, свирехме на китари, най-вече той. Има мноооого песни, които са ми като травми в момента. Открих единствената снимка, която сириус си сложи в атола, предишния ден преди един осми март, преди няколко години. Вместо отговор на мое съобщение. Увеличих я на цял екран и пуснах поредицата от песни-"травми", които той ми подари преди раздялата на касети. Имаше и една касета, която специално беше направил за мен /двуглас на китара, като беше насложил двата записа един върху друг, нямаше друг начин по това време/ След раздялата ни оставих касетите на портиерката - там, където той живееше. Каза, че ще му ги даде. Нямам представа дали му ги е дала, но всичко оставих. Касети, снимка, подаръци,..... Нищо не оставих при мен. Но те песничките си стоят. Някъде там в подсъзнанието ми. Не успях да ги залича.

Пиша ви и рева като приятел.

Гледам снимката, песните звучат една след друга, а аз тупам ли тупам точките. Има някакво облекчение, тъй като днес правя това за трети път в рамките на 3 дни. Но когато започне да звучи "Заклинание" на Петър Чернев /слушам я вече 5 пъти /потупвайки се/ - няма никакъв ефект от ТЕС. Рев. Само рев. Рев и молба към Бог да ме спаси от този призрак.
Толкова ми е кофти, че отново се провалих. Господи, помогни ми!

САМОСЪЖАЛЕНИЕ ((((


ps: Писна ми да се тупам за тоя призрак. Мразя сладолед.

Не спирай.

Ще те посъветвам нещо встани от ТЕС. Сори
Опитай Хо`онопонопоно.

Femme написа:Опитай Хо`онопонопоно.

Особено в комбинация с ТЕС.

mayadob написа:

Femme написа:Опитай Хо`онопонопоно.

Особено в комбинация с ТЕС.

Абсолютно!
Прави няколко неща наведнъж, не се ограничавая само с едно. Така шансът ти за бързо справяне с проблема се увеличава.
Успех!

Аз пък ще те похваля за упоритостта и ще ти напомня, че ТЕС понякога има забавен ефект. Я пробвай утре пак да пуснеш същата песен и да видим дали нивото на емоцията ще е същото.

ivangp написа:Я пробвай утре пак да пуснеш същата песен и да видим дали нивото на емоцията ще е същото.

Oще сега я пуснах и тъкмо започнах да си потупвам точките и такъв смях му ударих! Не мога да повярвам!

Асимилирах, че почти във всяка от песничките, се пее за дъжд и всички са едни такива сълзливи, мазохистични. Или в този момент така ми звучат на мен. Бе няма ли нещо за слънчево време? - се попитах.
Намерих си, пуснах си, и си се накефих.


Наистина подейства със закъснение. Аз правих и ТЕС за самосъжалението и случката-корен /според мен/. Може и това да е подействало. Радвам се, че се сетих да ги изтесам тези песни, които сами по себе си се явяваха нещо като маяци, добили форма на травми /както казва Мая/


Може ли да си забърша сълзливите излияния от предишния пост?

Усещам, че наближава времето, когато ще бъда ОК и ще ми става кофти като се сетя как съм се чувствала сега и какви съм ги писала.
И ще ми се иска да изтрия всички тези простотий

Благодаря ви. Радвам се, че ви има!

vqra написа:...Може ли да си забърша сълзливите излияния от предишния пост?

В никакъв случай!
Защо да се скрива отчаянието? Нали точно тогава човек има нужда от подкрепа. Когато някой, изпаднал в същото състояние, го прочете, ще се обнадежди, че има светлина. Защото наистина има.

Вяра, първо - много добре изглеждаше днес
Второ - да ти отговоря за якето. Надявам се, че нямаш против да въведа другите в случката.
Днес на срещата Алиса и Ники работеха в една стая, където беше якето на Вяра. На Вяра й беше неудобно да отиде да си го вземе и ме помоли аз да отида.
Въпрсът е да разчолпим защо й е било неудобно.

След като си тръгнахме, ми дойде по-смислен отговор от този, който ти дадох тогава.
В твоето неудобство да ги безпокоиш (освен други по-очевидни неща) виждам и желание за контрол. Тоест - мислиш си, че ако ги разсееш, ще прекъснеш сесията им и може да не свършат добре работата си. Да, така сме учени - не трябва да прекъсваме другите. Но със сигурност все някога си наблюдавала как едно такова нежелано поведение води до желани събития. (100% има някоя притча, която илюстрира това, но сега не се сещам).
Един друг поглед, различен от това, на което са ни учили, е че нещата не зависят от теб (не много точно казано, но горе-долу) и не можеш да предвидиш и изконтролираш дадена ситуация. Ти не знаеш, например, дали с влизането си да си вземеш якето, няма Ники да се плесне по челото и да каже "А! Сега се сещам. Еди-коя-си си беше забравила нещо и, когато го взимаше, ми се отключи еди-кой-си проблем." И с това работата на Алиса и Ники да стане по-ефективна.
Предполагам, че разбираш в какъв смисъл казвам "желание за контрол". Защото, да си мислиш, че с някое действие ще предизвикаш някакви събития означава да си мислиш, че имаш контрол.
Забележи, че не казвам дали това е хубаво или не и дали да го тесаш. Ако си ОК с това, добре. Ако не - тесай го

И трето, как беше представлението на дъщеря ти, за което така фантастично хвана автобуса

Тук малко не съм съгласен с теб, Мая!
Да си мислиш, че еди какви си действия ще причинят еди какво си принципно не е желание за контрол винаги. Би могло да е. Но, според мен, по-често не е. По-скоро е модел на поведение базиран на вероятности, базирани на минал опит и наложени правила.

А в описания от теб случай, според мен изобщо не става въпрос за контрол, а по-скоро за одобрение.
Т.е. желанието е за одобрение и страх, че ако бъдат извършени определени действия, одобрение няма да бъде получено.
Та трябва да се ТЕСа в случая за нуждата на Вяра от одобрение и страха й че такова няма да бъде получено.
Нуждата й да бъде приета, харесвана и т.н. И страховете й, че няма да получи това от което има нужда.

Повече за осовобождаването от нужди виж тук.http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?p=10430#10430

Хе-хе Благодаря!

Аз пък не съм виждала до сега толкова хубава бременна жена в девети месец. Честно казано си те представях някъде 100 килограмова, разплута и едва движеща се. И бях приятно изненадана, когато те видях седяща почти в поза лотос, спокойна, уверена и излъчваща много хубава енергия. Полът на бебето, обаче познах.

Представлението беше страхотно. Мисля, че дъщеря ми има артистични заложби. Играха баби, които през цялото време се готвеха, че на другия ден щял да идва някакъв много хубав мъж /както разбрала едната /, а накрая се оказа, че нямало никакъв мъж, а идвал Осми март.

Благодаря и на двама ви за съветите. Онова, което казва Иван, чувствам по-близо до мен. За контрола, за който говориш ще мисля. Разбрах какво имаш предвид.

ivangp написа:...
Да си мислиш, че еди какви си действия ще причинят еди какво си принципно не е желание за контрол винаги. ...

Дай пример кога не е. Честно да ти кажа търся, но не намирам такъв.
Изрично да отбележа, че говорим за обикновения, най-често срещан човек. А не за тези, които хвърлят по едно око (да не казвам кое) напред-назад във времето. Или имат някакви други, нетипични за масата хора, способности.

ivangp написа:... По-скоро е модел на поведение базиран на вероятности, базирани на минал опит и наложени правила.
...

Това не изключва "желание за контрол". Както по-горе писах "така сме научени". Чудех се дали да доуточня, че сме научени именно да искаме да контролираме ситуациите. Ето, сега го доуточнявам.

Имам и други разсъждения, но сега не мога да пиша повече.

Например мисля, че ако ударя с глава стената ще ме заболи.
Това е базирано на мой предишен опит.
Къде е желанието ми за контрол в случая?