Хм, вече колко пъти започвам да пиша нещо и се отказвам...и кашата става все по голяма, но пък се успокоявам с мисълта, че "Силните владеят хаоса"...започвам да го разбирам, макар и да ми е трудно.
Спрях предизвикателството, преди два месеца. Не спрях ТЕС, просто си продължих хаотично и се оставям на чувствата и емоциите да ме водят.
Резултата е, че си възвърнах всички килограми, които бях свалила с диети, но пък вече разбрах, колко много причини имам да съм дебела...Това напълняване ми помага да се върна към емоциите и чувствата от миналото ми...и май го отчитам, като положителено
Наскоро по някакъв повод реших да проверя в тълковния речник, какво точно значи "срам". Уж го знам това пусто значение, а като го прочетох така ми се разхлопа сърцето...и се сетих, че във всички случки, които съм отработила за гняв, страх, презрение, отвращение и т.н., никога не съм изчиствала остатъка - срама. А то мен винаги ме е било срам в какви ли не ситуации с повод и без повод, само че...ами някак си ми се е виждало нормално да се срамувам, като че ли е нещо много положително. Ами да, как няма да е положително, като винаги са ме поощрявали да се срамувам, ако са ми се карали за нещо
Ей, живота е хууууууубав
Добре, че реших да напиша някой и ред, че да подредя малко мисли.
/