Здравей Владо,
Когато човек казва аз, той вече се разграничава от всичко онова,което възприема като не-аз,т.е. като ти
,и с тази стъпка става пленник на полярността.Неговото аз го обвързва със света на противоположностите,който не се дели само на аз и ти,но и на вътре и на вън,на мъж и жена, на добро и зло, на правилно и неправилно и т.н.Егото на човек не му позволява да долови под каквато и да било форма единството или цялоста,да ги разбере или дори само да си ги представи.Съзнанието разлага и раздробява всичко на противоположни двойки,които ние ,ако те ни предизвикат,изживяваме като конфликт.Те ни принуждават да различаваме и чак тогава да взимаме решение.Разумът ни не върши нищо друго освен непрекъснато да раздробява действителноста на все по малки парчета (анализ) и да прави разлика между парчетата (пособност за различаване).Тогава казвааме да на едно и същевременно не на неговата противоположност-защото,както е известно,"противоположностите се изключват взаимно".
Зад полярноста ,която ние,хората познаваме,се намира единството-онова обхващащо всичко в едно,в което противоположностите дремят все още неразличими.
Всяко положително назоваване произлиза от нашия разделен свят и затова е неприлложимо към единството.Ето защо от гледна точка на двуполюсното ни съзнание единството предствалява нищо.Жителите на Запада,например,обикновено реагират с разочарование,когато осъзнаят ,че онова състояние на съзнанието,към което се стерми будистката философия и което се нарича "нирвана",означава приблизително нищо (буквално "угасвам").
И така Владо не знам дали в контекста на последното изречение позна състоянието към което пристъпваш ,все още с плавни стъпки или по терлички както казваше баба ми.Така се slucvа когато започнем да сливаме противоположностите ,които изграждат света ни като такъв какъвто го познаваме
.Човешкото Его винаги желае да притежава нещо което е извън него,и му е караъно неприятно да научи,че трябва само да угасне за да се слее със всичко.В единството всичко и нищо се сливат в едно.Нищото се отрича от всяко проявление и разграничение и така се изпълва от двуполюсния модел.Всъщност си мисля ,че по важно е да признаем пред себе си,че не светът е двуполюсен,а нашето съзнание.Тогава в озези състояния като онова на Владо ще започнем да разбираме смисъла на нашето присъствие на земния план.По този повод още веднъж ще си позволя да не се съгласе с Иван, че появяването ни в трето измерение е само , за да добием една по различна опитност.Според мен появяването ни по тези места
е по скоро ,за да разберем съществуването на паралелни измерения,което ще ни помогне да стигнем някак до ИЗТОЧНИКА,а това много вероятно ще стане като започнем да сливаме своите противоположности.
Всичко което ти казвам по горните редове научих на семинара за работа с кристали
)>Мисля че разбирате онова,което писах в един от по предните си постове,че ПЕАТ и работата с критали са колкото различни на пръв поглед толкова и взаимно свързващи и допълващи се методи за духовно израстване.
Поздрави
.
