ТЕС - Reloaded (мило дневниче)

[Яна]

Днес тесах усещането, че хората не ме разбират какво им говоря, какво имам предвид с думите и действията си и често ги разбират съвсем наопаки.
Започнах с един разговор от днес и без особено усилие минах през няколко случки, направо скоростно преминаване и стигам до родилното. Майка ми малко след раждането ми в болничната стая. Аз плача, а тя отчаяно-изнервено ми се сопва "За какво ревеш пък сега? Не са минали още три часа откакто яде." Тя седнала в леглото, аз в някакво кошче откъм краката на леглото и се дера от рев.

Започнах да потупвам бебешкото си ехо. То беше объркано защо не му обръщат внимание и не го разбират, че е гладно и има нужда от гушкане. След това се прехвърлих на майка ми, потупвах я. Тя заобяснява, че не знаела какво да го прави това бебе, че ако направела нещо "против правилата" щели да ѝ се карат, че не е сигурна как да се научи да го разбира и някакви такива. Аз ѝ обясних, че бебетата имат нужда от много гушкане и че ако не знае какво му е няма да сбърка, ако го гушне и му предложи да суче. Ако не е това, което иска, че ще ѝ покаже и разни такива неща... Картината се промени. Майка ми седнала в леглото гушнала бебе Яна и още някакво мое ехо на около 10 години някъде. И трите сияеха.
Върнах се назад през случките, някои се бяха променили.
Много скоростно и динамична беше сесията и супер много се разсейвах. Намесваха се други неща, които съм работила тия дни, но успях да запазя фокуса върху този проблем, от което съм много доволна.

Смъкнах от 90% на 70%, което го намирам за добър успех, предвид, че си е доста крупен проблем, който имам (усещането, че не ме разбират).

[ivangp]

Колко време ти отне тази сесия? Просто от гол интерес питам.

[Любов]

Ех, много е интересно и всички тези неща, които са излезли. Супер, браво.

[Яна]

Любов, благодаря!
И на мен ми е безкрайно интересно всеки път. Толкова е вълнуващо.

Колко време ти отне тази сесия? Просто от гол интерес питам.

Не засичах, но може би 15-20 минути.

Днес продължих темата и смъкнах до 50%. Този път беше по-дълга и не се движеше всичко така скоростно както вчера, сесията беше около час.
Работих с другарче и тя ме накара да извикам високо проблема си и се "погабарка" с мен, като ми отвръщаше, че не ме разбира. И така няколко пъти... Усетих яд в гърлото на 8, който приличаше на голяма фосфорисцираща зелена бактерия с мърдащи пипалца. Спомен от детството - аз на 7 години, пиша букви, но не искам да го правя. Искам да изляза и да си играя с новата си синя топка, но баба ми ме "натиска" да продължавам да пиша. Връзката с основното убеждение - не съм разбрана, че имам някакви нужди (да изляза да играя) и никой не ги комуникира с мен. Чоплихме там разни неща с баба ми. После майка ми се появи. Не помня какво си говорихме и пак се изстреляхме в родилното. Момент, който и друг път съм минавала от там - бебе Яна зарязана в някакъв коридор, подобен на маза. Студено е и няма никой, бебето е стегнато повито и това също го притеснява. Този път чувах как капе вода и подушвах мухъл (как бебе на няколко дни знае как мирише мухъла?! ). Този въпросен мухъл започна да обгръща цялото помещение, прорасна отвсякъде. Спонтанно бебе Яна се обгърна в балон от бяло-златиста светлина, а майка ми се появи от някъде и стоеше притеснено пред балона, защото се чувства отделена, несвързана с детето си... Пак минахме през болничната стая. Тя е ядосана, че не ѝ дават обезболяващи (родена съм със секцио), че не ѝ дават бебето и разни други неща, свързани с грижите в болницата, от които не е доволна. Предложих ѝ да си излее всичко, което има насъбрано и да отиде да си вземе бебето. Влезе някаква сестра, която беше като робот и буташе количката с бебе Яна. Майка ми се разкрещя на тази сестра за това, че не ѝ дават бебето, после намери някакъв доктор и му се разкрещя, че е мърльо и че не си върши работата, че е загубил интерес и любопитство и вместо да си върши работата чете вестник и решава кръстословици. След това реши, че ще си ходи от родилното...
Скок към друг спомен - майка ми като дете. Майка ѝ я тормози, крещи ѝ нещо с голяма омраза и боде опакото на ръката ѝ с игла. Сестра ѝ гледа злобно от съседната стая, изглежда я е натопила нещо. Тук имаше интересни неща, които се случиха, но предпочитам да не ги споделям публично...
Всичко завърши като майка ми и седем годишната Яна катерят връх Ботев. Двете са безкрайно щастливо от случващото се и се чувстват много спокойни и сближени...
Когато се върнах на бактерията, тя се беше превърнала във вкусна сочна череша, а яда се беше стопил на 1-2. Сега твърдението, че хората не ме разбират ми носи тъга (която може би ще чопля утре)...
Очаквайте продължението на сериала! хехе!

[Любов]

Чета те! И ти се радвам, въобще на всички тук, които сега по - активно пишат.
Много е полезно това споделяне, защото си виждаш някакви неща и за теб. А и докъде си стигнал въобще, колко път си минал.

[Яна]

Благодаря, Любов!

Задоволявам ексхибиционизма си. Но и много често (което е по-важното) съм получавала чудесни идеи и насоки от другите участници.

*
Вчера имах две сесии с клиенти и не ми остана време да работя над себе си през деня. Вечерта след като всички си легнаха седнах да работя, но с всяко потупване все повече и повече ми се доспиваше и работата ми беше много хаотична и неконсистентна. Обърнах внимание на някои текущи физически неразположение - пресипнал глас, кашлица, хрема - и на това, че се чувствам не много болна та да се "тръшна" на легло, но и не достатъчно здрава и в кондиция... Днес определено се чувствам физически по-добре.

[Яна]

Много работа свърших напоследък и съм доволна от себе си.
Успях да поразбутам едни стари истории, които не бях изчистила по различни причини. Едното беше история с прабаба ми и нейни аборти. Много трудно върви и го работя на етапи.
Другото беше една случка от лятото, която много ме разстрои и разтърси вътрешно и ме караше да се чувствам като измамница и предателка. Имах дежавю, само че с хубав край този път. Но появата на подобна случка ми даде повод да се ровна отново и надявам се да съм разчистила този път терена окончателно. Побутвам подозрително и ровя, но за сега не излиза нищо ново. Надявам се да си остане така. (note to self - да поработя над това недоверие, че не съм се справила)

Работих над собственото си раждане. Излезе усещането, че не съм зачитана, че нуждите и чувствата ми са пренебрегвани (както и тези на майка ми). Също едно усещане, че съм тук по погрешка, че е трябвало да се родя на друго място при други хора (това го оставих да го човъркам следващ път). Появи се и моя характерен инат, да правя нещата на пук.

Появи ми се интересна сцена - как майка ми казва на баща ми, че ще имат бебе и баща ми изпада в ужас и се парализира. Сеща се за загубата на брат си (брат му е починал 15 годишен и това е било огромна мъка за баща ми) и изпитва страх, че може да изгуби още някого когото толкова много обича (в случая мен), майка ми пък приема това лично, все едно е нежелана и тя и бебето ѝ. Работих над това! Нещо което искам да отбележа е, че това е ПЪРВИЯТ спомен откакто работя с ТЕС и ПМ, в който майка ми и баща ми са заедно на едно място. Преди време когато правих констелация за нещо си и накрая майка ми и баща ми застанаха едни до друг зад мен и аз гледайки това от страни се почувствах много странно, беше неестествено. Сега се почувствах по-добре, радвах се, че ги виждам в такъв съкровен момент заедно...

Човърках и разни шантави убеждения свързани с финансите, но там не съм задълбавала сега-засега. Само моментни неудобства потупвах.

Убеждението "хората не ме чуват/разбират какво казвам" стои на 40%. Не съм го пипала. Раздвоена съм. от една страна имам усещането, че вече не ми е важно, от друга страна се дразня, че не е на 0%. Може би ще е следващото, което ще работя.

[Яна]

Много работа свърших напоследък и съм доволна от себе си.
Успях да поразбутам едни стари истории, които не бях изчистила по различни причини. Едното беше история с прабаба ми и нейни аборти. Много трудно върви и го работя на етапи.

Алилуя! Най-сетне преодолях съпротивите и успях да отработя случката докрай. Преди абортираните деца не ми даваха да ги докосна, и все стигах до вайкането на бабата и острата ѝ нужда да си каже нещо с тия деца, но те бяха непробиваеми. Този път влязох в случката от... страха на дъщеря ми от вода. Много неочаквано! Пак я работих на два-три пъти, но този път стигнах до приличен край, където имаше нещо като family reunion. Даже се срещнах с основоположника на рода. Много яко!

[Яна]

Вчера имах поредна нелепа случка тип "от мухата правим слон" на един паркинг с един странен тип. За последните няколко месеца ми се случва нещо подобно за трети път. В момента на случващото се бях афектирана, подпалих лесно, но после бързо си отиде. Разтреперих се, но емоцията беше слаба. Потупвах се и излязоха един куп неща:
- че много мразя това, че всички жени са нарочени за лоши шофьори
- от горното автоматично следваше това, че съм ядосана и подразнена, че човек бива определян по общ признак (в случая, че съм жена) и само от една своя постъпка (този никога друг път не ме е виждал, за да си прави заключения как шофирам и паркирам, но ме наричаше некадърна и че трябва да ми вземат книжката, защото той не е очаквал моята реакция)
- че мъжа ми има проблем когато аз го возя, въпреки, че съм добър шофьор и никога не съм имала инциденти или са ме глобявали за привишена скорост или друго нарушение
- че се опитвах да направя нещата по-добре и бях наказана (опитвах се да паркирам по-удачно, за да има повече място за паркиращия, който ще се нареди до моята кола)
- че реагирам агресивно, когато ме изплашат и се чувствам автоматично нападната
- често се чувствам, че не знам как се очаква да реагирам и съответно (винаги) греша
- че често попадам в ситуации където другия първо стреля по мен после пита (ако въобще си направи труда)
- по-глобално - че съм ядосана за неравенството между полове, раси, социално положение и т.н.

Доста работа ме чака, някои неща ги потупвах, други тепърва ще.

[Яна]

Мисля, че официално мога да обявя за приключена темата за раждането на големия ми син. Седем години по-късно... как звучи само! Не се шашкайте, оказа се, че при мен това е ключов момент и има доста повече аспекти и намесени проблеми и убеждения отколкото съм очаквала да има едно раждане. Очаквания до някъде е ключовата дума защо ми отне толкова време. Но край, финито. Затворих тази глава.

Отварям нова страница и стартирам главата...
НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ТЕГЛОТО!!!

Стартирах преди два месеца и половина с тегло 112,900 кг. Моя близка ми помогна да си избистря как да променя храненето плюс, че ми даде разни идеи. Последно теглене преди два дни - 108,200 кг. Доволна съм. До сега не съм тесала по темата.

Старнирам с тесане за храните, които ям, а не бих искала да ям и за тези, които не ям, но бих искала да ям.
Ще споделям периодично как върви.

[Alisa]

Честито!
Успех!
Значи новите практикуми са за "тегло преди, по време на и след бремеността"?

[Яна]

хахаха! Едва ли. Нормализирането на теглото не ми е интересно като тема.

[Яна]

По темата малко...
В момента съм се фокусирала на яденето, без да съм гладна. При това на разни боклуци. Два дни, почти никакъв успех нямах - въпреки потупването и въртенето на разнообразни описания на храната, чувствата и т.н. все изяждах накрая нещото. Вчера обаче се получи най-сетне. Вечерта си мислех само за нещо сладичко и започнах да се потупвам с "е, добре де, сега защо искаш да го ядеш?" и явно сработи, защото все пак не го изядох, въпреки, че не разбрах защо искам да го изям.

Открих също, че голяма част от любимите ми похапваници всъщност са гадни и безвкусни. Но в мислите ми те изглеждат много вкусни. Навици? Маяци? Ще я видим тая работа.

[ivangp]

А в декларациите си включи ли физическото усещане на желанието и мястото му в тялото където е най-силно изразено. Аз досега не съм имал провал с такава декларация, при хора със зависимости.

[Яна]

Пълна програма - какво, къде, как... При мен за първи път не проработи. Нямам представа защо, но се надявам да е нещо временно, примерно някакво странно ПО. хм...