Уфф..Иван, четох те, четох те..не можах да те прочета!Е това или много ти е тънък и английйцки хумора или аз пак съм някъде на друга планета...
Kokokj, точно така, първо трябва да се приемеш такъв какъвто си. Като го направиш пак пиши!
Да се приемеш значи да се харесваш, одобряваш и обичаш такъв какъвто си.Направиш ли го няма да ти пука дали си 173см., 150см. или 203см.
Приемането е най-трудната част. Та като я постигнеш пиши пак.
Все ми се струва, дано не съм прав де, че няма да имаме скоро новини от теб.
Надявам се да ме опровергаеш.
Сега ще се приемаме ли или ще се примиряваме или и двете...щот за мен има разлика.
Като се примиря с това което съм-пак не ми пука, ама звучи"Еее, кво пък, такава съм, кво да направим, дай сега да си .../сложи си квото ти хрумне!/... имам 15-тина - 20 кила отгоре, много важно...то има къде каде по-страшни неща на този свят, яя зарежи, да ходя да си гледам по-важните неща..."и на, пак не ми пука.
Докато като се приема звучи по-друг начин"Абе имам 15-тинва 20кила отгоре ,това е, такова положението към днешна дата, ама това е чудесно, щото мога да си се справя с тях, на този свят има много по-страшни неща, то и с тях мога да се справя, ама да чува Господ и да пази, предпочитам си май килата, така че-много съм си добре така като съм си, остана само да се захвана..." и пак не ми пука!
ОК, примерението го приемам за първа крачка към приемането , ама като те четох не успях да разбера кое имаш предвид!
А това, че "Приемането е най-трудната част"-НЦ!не е верно!Най-забваната е.Приемаш, приемаш и колкото приемаш и повече изскача за приемане и в един момент се шашкаш:Леее, че аз ако взема се приема нацяло, ми колкото съм необятна ми то ще се изтърбуша и наобратно ще се преобърна..."И те избива на смях
Поне аз така ги виждам нещата...
