Бебето ми е на 6 седмици. Роди се един месец преди термин с ниско тегло - 2200 гр и 46 см. Чувствах се виновна (и още се чувствам), че не успях да го износя до термин и че не съм го изхранвала добре в утробата. Уплашена да не започне да спада на тегло, го хранех на три часа, независимо дали се обаждаше или не. Започна да наддава много добре, само на кърма е и вече е около 4 кг. Обаче го хвана хрема и спря да се храни добре - най-големият ми страх, че ще откаже да пие мляко и ще спре да наддава. Хремата ужасно го мъчи, "лекуваме" го с физиологичен разтвор, овлажняване на въздуха, нарязан лук в стаята и други бабешки методи, но няма особено подобрение. Едва успявам да го нахраня, много плаче, докато суче

Като цяло обстановката в семейството в момента е доста напрегната. Имам дъщеричка ма две години и 9 месеца, която приема появата на бебето с много любов, но и с ужасна ревност. Аз съм се посветила изцяло на бебето от самото раждане, а майка ми помага с малката, съответно прави доста неща, с които не съм съгласна или смятам за противовъзпитателни, но съм принудена са се съгласявам, защото съм зависима от нея (не мога да разчитам на друга помощ, а имам нужда от нея).
Правя прокси на бебо за хремата и ТЕС-ам себе си: чувството за вина, че допуснах да се роди преждевременно, че се роди толкова мъничък. Също и притеснението, че ще спре да се храни и да наддава. Не на последно място вината, че не обръщам достатъчно внимание на другото си дете, което също има нужда от мен. Много съм объркана и не знам кои конфликти да изчистя първо...