Разни неща
Публикувано на: 21 Ное 2012 16:42
Ето ме и мен. Правя ТЕС от юли 2011 г.
Прииска ми се да попиша за отношенията със свекърва ми, защото и те, освен всички други неща, много се промениха.
Свекърва ми е млада енергична пенсионерка тип „Мукадес”. Аз – едно „извънземно”, което беше неспособно на никакъв компромис за нищо: до сега не съм яла нито една нейна манджа, защото… за начинът ми на хранене друг път, не се съгласих да правим сватба в средата на селото и, не се гримирам, не нося поли, не правя нищо, което да вдигне „рейтингът” и пред нейните съседки и приятелки, не я „уважавам” по начинът, по който тя би била щастлива. А тя е един „невинен” и неосъзнат енергиен вампир – има нужда от социални контакти, от хора, с които да си говори непрестанно, а хората предимно я избягват, има нужда всичко да види, да знае и да пипне, да ти погледне всяко нещо, за което заподозре, че си си го „скрил”… има нужда от любов, но в незнанието си как да я получи, е ужасна. Отношенията ни бяха такива, че аз се мислех за по-умна и „отстъпвах”, но така егото ми беше до небето, а и тя никога не разбра, че аз съм отстъпила. ТЕС ни свари в такъв момент от нашите взаимоотношения, в който тя гледаше бебето на другия си син, беше се изпокарала и си събрала багажа от другия син и снаха и изведнъж започна да идва, да ми казва колко аз съм различна, колко съм щедра /това защото си хареса един от моите чаршафи и аз веднага и го дадох/, колко я разбирам, как сега чак ме е оценила… и аз ужасно се панирах от този внезапен „интерес”. Ние не живеем заедно, но сме близо и тя идва доста често. И започнах усилен, и, според мен, безуспешен ТЕС за страх, че тя си прави с мен каквото си поиска, че може да се разболее и да ми се наложи да я гледам и да я търпя, че… Правих много, много ТЕС, също и като сме пътували с колата към нея през цялото време, но мислех, че няма резултат.
И така, един ден миналото лято аз спонтанно промених нашите взаимоотношения: просто я попитах какво чувства, какви са нейните страхове. И жената чистосърдечно ми разказа целия си живот /от нейна гледна точка, защото аз и познавам вече роднините и за много неща тя ги осъждаше, без те хал-хабер да са имали да и навредят нещо/, разказа ми колко се страхува, че е вдовица с двама сина, които са в два различни града и не и се обаждат по цял месец, че може да се разболее и всичко, каквото и беше на душата. И аз започнах да и разказвам как съм чела, че човек сам си програмира живота подсъзнателно, че трябва да не мисли, че някой трябва да я гледа, защото това ще значи, че трябва да е болна и безпомощна, ами да си „програмира” живота да е добре, да е спокойна. И така си говорихме един-два пъти. Понеже е любопитна и аз като четях Дона Идън, тя веднага ми взе книгата да я гледа, и научи от нея сума неща! Натиска си точки и пр., но най-важното - много се промени в посока позитивизъм за живота си. Говорих и като се ядосва, че няма разни неща и се тормози, да си мисли какво има и да е благодарна. „Подарявах” и безброй виртуални подаръци, „реално” карах мъжа ми да и се обажда по-често, което за нея си е „подарък”, правих Хоонопонопоно, въпреки че изобщо не ми идваше отвътре в началото, но почна.
Оказа се, че и двете сме по-добри, отколкото сме си мислили. Сега се хилим и тя ми каза, че вече се е програмирала да живее между 80 и 90 години, а аз и казах да програмира и да е здрава, че аз пък си имам други планове, и тя каза „Добре, чедо”. Говорим си като две жени, аз и се оплаквам от сина и и тя не ми се сърди. Не бих искала да „пробвам” дали ще издържат отношенията ни за по-дълги периоди, ако ни се наложи да сме заедно, но и това за мен си е голям успех и се гордея тайничко и с нея, и със себе си.
Прииска ми се да попиша за отношенията със свекърва ми, защото и те, освен всички други неща, много се промениха.
Свекърва ми е млада енергична пенсионерка тип „Мукадес”. Аз – едно „извънземно”, което беше неспособно на никакъв компромис за нищо: до сега не съм яла нито една нейна манджа, защото… за начинът ми на хранене друг път, не се съгласих да правим сватба в средата на селото и, не се гримирам, не нося поли, не правя нищо, което да вдигне „рейтингът” и пред нейните съседки и приятелки, не я „уважавам” по начинът, по който тя би била щастлива. А тя е един „невинен” и неосъзнат енергиен вампир – има нужда от социални контакти, от хора, с които да си говори непрестанно, а хората предимно я избягват, има нужда всичко да види, да знае и да пипне, да ти погледне всяко нещо, за което заподозре, че си си го „скрил”… има нужда от любов, но в незнанието си как да я получи, е ужасна. Отношенията ни бяха такива, че аз се мислех за по-умна и „отстъпвах”, но така егото ми беше до небето, а и тя никога не разбра, че аз съм отстъпила. ТЕС ни свари в такъв момент от нашите взаимоотношения, в който тя гледаше бебето на другия си син, беше се изпокарала и си събрала багажа от другия син и снаха и изведнъж започна да идва, да ми казва колко аз съм различна, колко съм щедра /това защото си хареса един от моите чаршафи и аз веднага и го дадох/, колко я разбирам, как сега чак ме е оценила… и аз ужасно се панирах от този внезапен „интерес”. Ние не живеем заедно, но сме близо и тя идва доста често. И започнах усилен, и, според мен, безуспешен ТЕС за страх, че тя си прави с мен каквото си поиска, че може да се разболее и да ми се наложи да я гледам и да я търпя, че… Правих много, много ТЕС, също и като сме пътували с колата към нея през цялото време, но мислех, че няма резултат.
И така, един ден миналото лято аз спонтанно промених нашите взаимоотношения: просто я попитах какво чувства, какви са нейните страхове. И жената чистосърдечно ми разказа целия си живот /от нейна гледна точка, защото аз и познавам вече роднините и за много неща тя ги осъждаше, без те хал-хабер да са имали да и навредят нещо/, разказа ми колко се страхува, че е вдовица с двама сина, които са в два различни града и не и се обаждат по цял месец, че може да се разболее и всичко, каквото и беше на душата. И аз започнах да и разказвам как съм чела, че човек сам си програмира живота подсъзнателно, че трябва да не мисли, че някой трябва да я гледа, защото това ще значи, че трябва да е болна и безпомощна, ами да си „програмира” живота да е добре, да е спокойна. И така си говорихме един-два пъти. Понеже е любопитна и аз като четях Дона Идън, тя веднага ми взе книгата да я гледа, и научи от нея сума неща! Натиска си точки и пр., но най-важното - много се промени в посока позитивизъм за живота си. Говорих и като се ядосва, че няма разни неща и се тормози, да си мисли какво има и да е благодарна. „Подарявах” и безброй виртуални подаръци, „реално” карах мъжа ми да и се обажда по-често, което за нея си е „подарък”, правих Хоонопонопоно, въпреки че изобщо не ми идваше отвътре в началото, но почна.
Оказа се, че и двете сме по-добри, отколкото сме си мислили. Сега се хилим и тя ми каза, че вече се е програмирала да живее между 80 и 90 години, а аз и казах да програмира и да е здрава, че аз пък си имам други планове, и тя каза „Добре, чедо”. Говорим си като две жени, аз и се оплаквам от сина и и тя не ми се сърди. Не бих искала да „пробвам” дали ще издържат отношенията ни за по-дълги периоди, ако ни се наложи да сме заедно, но и това за мен си е голям успех и се гордея тайничко и с нея, и със себе си.