Страх от полудяване
Публикувано на: 16 Май 2013 08:59
Здравейте,
един от най-силните ми страхове винаги е бил страхът от полудяване (загуба на контрол, излагане, проваляне пред себе си и другите, проваляне на живота). На този етап от живота си съм създала хубава предпоставка от композиция от страхове, които ме карат да се чувствам по-близо от преди до ужасния сценарий, който си представям. Имам куп други страхове - от нови преживявания, храни, алергии, задушаване... Предполагам, че са доста свързани. Мисля си, че ако премахна страха от полудяване, ще се освободя от много страхове. Не знам обаче как точно да го ТЕС-вам.
"Въпреки че имам страх от полудяване, аз напълно и безрезервно приемам себе си"
Изглежда като обща формулировка (когато почнах да го ТЕС-вам тази сутрин например - започвам да скачам от страха от полудяане, към загуба на контрол, към излагане, към представи, които изникват в главата ми, към конкретни ситуации, които провокират това усещане, а да не говорим, че ме е страх и да се задълбочавам и да си представям прекалено добре усещането и ситуацията, защото ме е страх, че ще ги направя по-страшни и сериозни и ще се засили страха в мен). Преди няколко дни ТЕС-вах така и вечерта страхът ме цапна с големия чук. По принцип този страх (който се активира от известно време в следствие на паник атаки и загуба на вяра в себе си и собствения ми разсъдък, последвани от усещане за това, че сякаш животът ми се е провалил и ето как мога да го проваля още - измислих си конкретни страхове - ситуации, които да активират този страх). Ситуациите, които си измислих ми е неудобно да ги назова конкретно, но са супер битови и ми се налага да се изправям пред тях всеки ден, както и такива, които засягат работата ми и пречат... Тези ситуации обаче могат да бъдат всякакви и съзнанието ми скача на различни идеи, но се опитвам да го отклонявам... Според мен коренът е страхът от полудяване, защото ситуациите, които си измислям звучат като "ами, ако... и...". След и-то следва страхът ми от полудяване - да изгубя контрол, да изпадна в ситуация, в която нямам контрол и да перколясам...
Преди няколко години изпаднах в подобна ситуация и всъщност оттам се засилиха много страхове и ограничения. ТЕС-вах си и тази сутрин тази ситуация, обаче винаги имам едно усещане, че сякаш другите знаят по-добре как да го направя, за да се получи и имам нужда от помощ, за да съм сигурна, че следвам инструкции и от мен се изисква само да ги спазя точно, за да се справя. Ситуацията конкретно не бих искала да я пиша тук, защото се притеснявам, че може някои от познатите ми, на които съм казвала за този сайт да влезнат и да прочетат, а аз искам да запазя своето пространство. Бих споделила на лично съобщение ситуацията.
Ще се радвам на съвети и предложения как да работя по проблема.
един от най-силните ми страхове винаги е бил страхът от полудяване (загуба на контрол, излагане, проваляне пред себе си и другите, проваляне на живота). На този етап от живота си съм създала хубава предпоставка от композиция от страхове, които ме карат да се чувствам по-близо от преди до ужасния сценарий, който си представям. Имам куп други страхове - от нови преживявания, храни, алергии, задушаване... Предполагам, че са доста свързани. Мисля си, че ако премахна страха от полудяване, ще се освободя от много страхове. Не знам обаче как точно да го ТЕС-вам.
"Въпреки че имам страх от полудяване, аз напълно и безрезервно приемам себе си"
Изглежда като обща формулировка (когато почнах да го ТЕС-вам тази сутрин например - започвам да скачам от страха от полудяане, към загуба на контрол, към излагане, към представи, които изникват в главата ми, към конкретни ситуации, които провокират това усещане, а да не говорим, че ме е страх и да се задълбочавам и да си представям прекалено добре усещането и ситуацията, защото ме е страх, че ще ги направя по-страшни и сериозни и ще се засили страха в мен). Преди няколко дни ТЕС-вах така и вечерта страхът ме цапна с големия чук. По принцип този страх (който се активира от известно време в следствие на паник атаки и загуба на вяра в себе си и собствения ми разсъдък, последвани от усещане за това, че сякаш животът ми се е провалил и ето как мога да го проваля още - измислих си конкретни страхове - ситуации, които да активират този страх). Ситуациите, които си измислих ми е неудобно да ги назова конкретно, но са супер битови и ми се налага да се изправям пред тях всеки ден, както и такива, които засягат работата ми и пречат... Тези ситуации обаче могат да бъдат всякакви и съзнанието ми скача на различни идеи, но се опитвам да го отклонявам... Според мен коренът е страхът от полудяване, защото ситуациите, които си измислям звучат като "ами, ако... и...". След и-то следва страхът ми от полудяване - да изгубя контрол, да изпадна в ситуация, в която нямам контрол и да перколясам...
Преди няколко години изпаднах в подобна ситуация и всъщност оттам се засилиха много страхове и ограничения. ТЕС-вах си и тази сутрин тази ситуация, обаче винаги имам едно усещане, че сякаш другите знаят по-добре как да го направя, за да се получи и имам нужда от помощ, за да съм сигурна, че следвам инструкции и от мен се изисква само да ги спазя точно, за да се справя. Ситуацията конкретно не бих искала да я пиша тук, защото се притеснявам, че може някои от познатите ми, на които съм казвала за този сайт да влезнат и да прочетат, а аз искам да запазя своето пространство. Бих споделила на лично съобщение ситуацията.
Ще се радвам на съвети и предложения как да работя по проблема.