Така, ето отчета ми за изминалите два дни. Иване, много си прав, благодаря ти! През тези два дни работих много, наистина много, по цял ден, но с по-малки или с много големи паузи между тесанията. Просто някои проблеми изтръгваха от мен толкова много и силна емоция - обида, гняв, вина, болка, рев, ама голям рев, че след това се чувствах почти омаломощена, празна и неспособна да продължа със следващото. И не се насилвах, усещах, че няма да има полза. После, когато се чувствах готова, продължавах.
Прав си и за това, че е свързано с майката. Тя почина преди повече от 20 години, но колкото и да се опитвах, колкото и да исках /а аз наистина исках, още докато умираше/ да й простя, не се получаваше. Казвах го искрено, мислех го, исках го, но просто не се получаваше... до вчера. Направих голям пробив. Има обаче нещо остатъчно, днес ще продължа да тесам това, но и в обратна посока.
Работих много и над страха си за диваненцето ми, над вярата ми и надеждата, че ще се оправи. Над гадните, подли, страхливи, пораженчески мисли, които въпреки това пак се прокрадваха и ме нападаха, и докато се усетя, ми визуализираха страшни картини. Тук постигнах наистина много голям успех. Просто състоянието ми в момента въобще не може да се сравнява със състоянието ми онзи ден, когато ви изплаках. Наистина съм несравнимо по-спокойна и по-обнадеждена. И може би само така ми се струва, защото така ми се иска, но мисля, че виждам промяна и в котката ми. Особено днес ми изглежда по-добре, а се опитвам все пак да гледам обективно.
Както и да е, решила съм, че над тези неща ще продължавам да работя всеки ден - да ги поддържам, да ги затвърждавам, профилактично.
Имам и един... осезаем резултат, така да се каже. Преди две седмици без видима причина започна да ми се вие свят - по всяко време на деня, лягане, ставане, изправяне, даже при просто обръщане на главата. Силно виене, чак до залитане при първите крачки. Причината не беше в кръвното, а и като цяло се чувствах добре. И след един голям рев в събота проблемът изчезна. Аз чак по-късно вечерта забелязах, че вече го няма.
Това, което не мога да разбера - не че е нужно, но ми се иска - е откъде е дошло това виене на свят и защо изчезна, при положение, че аз тесах проблеми с многогодишна давност, и такива отпреди седмица, а то се появи преди
две седмици. И си помислих, дали пък котката не само приема от мен, но и ми е предала, когато е почнала да се влошава...
Това е засега. Днес ще продължа да чистя себе си, надявам се от утре да мога вече да правя прокси.
Но имам едно питане: ти казваш, че проблемът може да е и с къщата. Аз от една година живея в дома на брат ми, така се наложи. Между него и снаха ми има голямо напрежение - караници, разправии, които създават кофти атмосфера, и в някаква степен ми въздействат. Това ще го оправя, но какво да правя, ако котката поема това напрежение от тях, от къщата като цяло? А аз си мисля, даже съм сигурна, че е така.
Съжалявам и се извинявам, че стана толкова дълго, но просто ми се искаше да споделя.
