Друго, което съм правила, например в случката с несправедливите обвинения на М., е да си разказвам случката докато потупвам по всички точки като ги редувам. Когато стигнех до момент, в който чувствах нещо неприятно (основното тук беше огромен гняв, яд, омраза, раздразнение), си правех декларацията и след това обикалях точките с напомнящата фраза, плюс всичко което ми идваше допълнително наум. Там нямах никакви конкретни визуални сцени, защото всичко се развиваше във фейсбук написано. Затова си повтарях и си прочитах всички обвинения и чувства свързани с това и потупвах, докато вече не усещах гняв, яд, и т.н.
И третия начин, който съм ползвала, до колкото разбрах е пренареждане на матрицата - както случката със смъртта на прабаба ми. Тогава разговарях и потупвах малкото ми аз, докато тя се успокои и вече не се страхуваше (тук основното чувство беше страх).
Сега последно примерно случката с масажиста, пробвах да си я разказвам, но проблемът е, че не мога да определя какво точно чувствам. Не намирам правилните думи. Пробвах, че не е редно, че се срамувам, че се отвращавам, че ми е гадно, че ми е гнусно, че ми харесва, че не ми харесва, обаче нито едно от това не ми резонира. Не го чувствам наистина. Просто усещам, че не съм напипала проблема и затова продължавам да чопля малко по малко няколко последователни дни. Понякога излиза някакво прозрение, но в други случаи, нищо конкретно не ми излиза, и я оставям случката и минавам на някаква друга. Не знам до колко трябва да упорствам.
Джулайската история засега съм я оставила. Но тя ме наведе на мисълта да си изчистя отношението към секса, и затова реших да се заема с този тип случки. Обаче и там взех, че ударих на камък...
