„Познавам“ ТЕС от 20 дни, използвам ТЕС от 18 дни примерно. Забелязах я в едно клипче в ютюб. След това прочетох книгата на И.Петърнишки онлайн. На следващия ден отскочих до книжарницата да я взема. Докато я четях за 3ти път ми излязоха резултати от контролна цитонамазка – ПАП 3 Б. Коментарът от лекарката беше, че има възпаление на шийката на матката и изменени клетки и следва биопсия и че това се води предраково състояние, което може съответно да се влоши, да се оправи или да се задържи така незнайно колко време. /Малко предистория: в началото на ноември цитонамазката беше ПАП 3 А и след косултацията с лекарката ми бяха изписани едни гъби, повишаващи имунитета. Носейки резултата към кабинета за коментар се бях настроила за колпоскопия и биопсия, даже си бях взела пари за упойка. Тръгнах си от кабинета малко изненадана, че не се действа по въпроса, а се експериментира с хранителни добавки. Когато отивах към кабинета с втората цитонамазка в края на януари, бях вътрешно убедена, че няма да направя биопсия и че има начин да се възстановя по друг начин – това дето лекарите му викат „спонтанно излекуване“ . След като лекарката видя изследването, каза че трябва да се действа с прицелна биопсия, беше готова да я извъши веднага. Казах и, че ще помисля и ще и се обадя./
Започнах Предизвикателството /преди 10 дни/, като много се затрудних с декларацията. Не изпитвах никакво физическо усещане и не успях да извадя никаква емоция. Скалъпих една суха декларация, съдържаща диагноза – ама едвам ми излизаха думите от устата... Обаче едно от първите неща, които запомних от прочетеното е, че по-добре да се прави ТЕС, отколкото да не. Така че... В това време разглеждах форума и прочетох някой дневници, посъбрах впечатления, информация, почерпих вдъхновение. Даже се заринах с информация, отварям книгата за справки постоянно, защото се обърквам. Знаех, че ще направя В мир със себе си, обаче не се сетих за случки, които да запиша. Към 3тия ден на Предизвикателството започнах да се прозявам на някой точки, всеки път точките бяха различни и не установих зависимост. На 4тия ден усетих пареща болка на мястото на възпалението. Както се знае, невъзможно е да усещаш това място... помислих си че съм се повлияла от прочетеното в дневника на Мая. После си помислих, че дори и да е така, що пък да не се повлияя и от щастливата развръзка . Болката ми беше пареща и ми приличаше на „люта“. Натъпках това в декларацията и отшумя след около 3 ТЕСа. След няколко дни това се повтори. На 6тия ден ме връхлетяха разни случки – о време е за В мир със себе си. Записах, каквото се сетих (към 30 ) – до днес продължавам да дописвам, май няма да ми стигне тетрадката. Чистя по 1 дневно, един път успях да изчистя 2.
Относно Предизвикателството – към 5 -6 ден декларацията ми се трансформира, стана някак по-мека, по ми харесваше. Помислих си дали да не започна от начало... но оставих нещата така да си се трансформират естествено. На 6ти ден единия път много ми се дорева по време на потупване на точката под зърното от дясно.
Потупване: Започнах с ОР с дясна ръка. След някой ден опитах да сменям ръцете – с лявата беше голяма забава – все едно се тупах с тояга
. След още някой ден намесих точката на китката, после тази под зърната, после тази на врата. В зависимост от ситуацията, понякога карам само на ОР.Декларация 1: .... среднотежка дисплазия на шийката на матката.... освобождавам от среднотежката дисплазия на шийката на матката сега
Декларация след няколко дни: ...... възпаление на шийката на матката и това ме кара да се страхувам ......... възстановявам напълно от възпалението и се освобождавам от страха с лекота
Това е накратко за сега. Ще се радвам на насоки и забележки, защото съзнавам, че човек допуска грешки, когато е новак
Благодаря!
Поздрави!
, че съм направила това и го изтесах. Палтото само го стъпках, нямах желание да се занимавам с него, някак не ми пречеше. После обсъждахме ситуацията, тя не ми се сърдеше накрая, аз също нямам отношение в момента към нея. Малко изостанах с плана покрай тази случка, но понеже за сега е най-старата, за която се сетих, реших че е важно да я изчистя. Продължих с една от около 10 г възраст с уплаха ми от куче. После имам доста подобни – като видя голямо куче се смразявам, заставам в ступор, имам чувството, че ще припадна. Да уточня, че кучетата не са ме нападали, по-скоро идват да ми се радват. Опитах техниката на върха на пръста с най-ранната случка, после въртях на дясно и прегръщах кучето. В следващите случки, мисля че забелязах лавинния ефект, защото бяха доста по-слаби физическите усещания, които изпитвах. Но пак ги тесах, за всеки случай.