Дневникът на chaika

[chaika]

Като цяло:
Правя ТЕС за всичко, което ме смути в ежедневието. Някой път без декларация, ако съм сред много хора и не мога да се съсредоточа да я съставя.
Откакто правя ТЕС, се чувствам отлично. Осезаемо нещата вървят в по-добра за мен посока. Имам още много работа, но това по-скоро ме амбицира, защото усещам ефекта.
Вървя все по-изправена, викам си скоро може да се изпъча даже . Разни хора ми казват, че изглеждам добре. Реагирам спокойно или не реагирам на ситуации, които преди са ме напрягали и ги мисля с часове (случвало се е и с дни).
Междувременно си добавих 1 сесия дневно с техника на избора. Голямо удоволствие ми е да си я правя
Изключително съм благодарна, че ви открих и че ми помагате. Благодаря!

[chaika]

Възход и падение: Вчера беше тежък ден за мен. По едно време много се напрегнах, усещах тялото си като кълбо от нерви. Започнах да тесам напрежението, изплува нетърпрние и припряност. Преминах към нетърпението, дойде страх от провал, че няма да се справя с предизвикателството, после работата отиде на самосъжаление и срам от самосъжалението, после други дивотии и тъй се лашках поне 2 часа без да пусна теслата, освен за пиене на вода. До вечерта ми се струва, че се нормализирах, разхождайки се край морето усетих лекотата и приятното чувство от предходните дни. Открих топлата вода – проумях, че т‘ва дет‘ лекарите му викат спонтанно оздравяване е нещо, което не могат да обяснят, щото така са научени. Разбрах също, че ако нямах това „заболяване“, сигурно нямаше да намеря ТЕС и щях да се тровя безкрайно дълго с вредни емоции, а сега мога да се предпазвам от тях или да ги занулявам доста бързо .
Преди заспиване имах чудна визуализация (според мен): С две приятелки пием чай и кафе у дома, направила съм кекс от лимец. Обяснявам им как съм се възстановила за месец от състоянието ми. Те не ми вярват и аз им показвам изследвания преди и след. Много се зарадваха, макар едната да не и се вярваше, че не съм ползвала конвенционални медикаменти. После разправям това на мъжа ми, той ме целува и ми казва, че трябва да имам повече вяра в себе си. После изглежда да съм заспала.
Тази сутрин се събудих от един сън, в който се страхувах защото беше свързан с изкачване на едни външни стълби по блок от едни деца в някакво състезание. Само като ги гледах да се катерят, треперех и извръщах поглед. Аз се страхувам от високо. Не съм работила по случки с високото още.
Това се сещам за сега.
Поздрави 

[Alisa]

Значи е време!

[chaika]

Време е да тесна страха от високо ли? Е ако е така аз що не се сещам, ми трябва някой да ми каже . Може да изпускам и други неща като не разпознавам знаците... Някой път ми идва нещо да ви питам, обaче чета наред в “преди да питаш” и – факт, че намирам отговори. В дневниците също гледам препоръките за разни ситуации и откривам по нещо, което мисля че ме касае. Дано нямам сериозни пропуски.
Колкото повече наближава финала на предизвикателството ми, толкова по-често се прокрадват някакви съмнения, че ще се справя. Забелязвам някакъв страх от провал сега. Като че не вярвам във възможностите си – та туй присъства даже във визуализацията ми Като че усещам слабо стягане в гърдите от тая работа.
Вчера чета нечия история във форума и там има страх от провал. И асоциирах ли се, к’во стана – стегнаха ми се гърдите и ме напуши на рев. Затворих сайта и тес, добавих дишане уджай (йога инструкторката казва, че много успокоява) и тупам, повтарям на ум и дишам. Отне ми повече време да се съсредоточа, щото на ум се затруднявам, обаче много ми хареса – с 3 кръга се занулих.
Струва ми се, че съм малко пръсната – чета разни неща, пробвам, някой път смесвам техники, защото не ми е отработено всичко. Тука сега пак съзирам някакви съмнения в себе си.
Като тесам не се прозявам много (кое е много незнам ). Някой път повече, друг път хич. Имах 2 дни, които не бяха един след друг, в които се прозявах по цял ден – разпра ми е устата . Повече въздишам обикновено.
Във визуализацията ми, някакви работи придобиват по-ярко изражение – напр. кекса мирише много приятно, виждам с какъв цвят лак на ноктите съм. Много интересно.
На няколко места, вкл. и в книгата срещам, че трябва да се изчистят взаимоотношенията с лекарите, обаче нямам идея като как да захвана.
Май това е за последните дни.
Благодаря за помощта и поздрави!

[ivangp]

Взаимоотношения с лекарите, както и всичко друго, най-добре се чисти със случки.

[chaika]

Завърших Предизвикателството си успешно. Все още незнам какъв точно е резултата, понеже мога да направя изследване към средата на месеца, но се чувствам спокойна и доволна. Единствено нетърпението малко ( да кажем СЕН 4 ) ме смущава, но днес смятам да се занимая с него, ако се налага и не само днес. Ще ми се да направя още едно за друг проблем, но мисля да изчакам резулатаите от първото. Продължавам да си правя 1 кръгче дневно с техника на избора - много си го харесвам Работя по случки всеки ден, така изчиствам някоя, записвам си друга, която съм се сетила, общо взето списъка не намалява.
Визуализацията с приятелките и кекса се насити до някакво ниво и вече не ме вълнува. Дойдоха ми други, които по- ми харесват сега и се занимавам с тях. Все още не успявам да ги правя сутрин и вечер (особено сутрин), много по-продължителни и наситени ми се получават по някое време през деня, когато съм сама у дома.

[Alisa]

Време е да тесна страха от високо ли?

Дааа
Понякога същественото е невидимо, за това е форумът, за да погледнеш през виждането на някой друг и да се светнеш за едно-друго още!
Успех!

[chaika]

Привет!
В последните дни се занимавам основно със случки - натиснала съм страха от високо и отношенията с лекари.
За страха от високо: Много ми е интересен факта, че нямам конкретна случка, в която да съм паднала примерно или да съм видяла някой да пада и заради това да изпитвам такъв страх. Може да не се сещам още. Но пък като застана на отворена тераса се чудя как да избягам или да седна на пода, сърцето ми ще изскочи и нещо в стомаха ми трепери. Ако е остъклена или с решетки, нямам такива усещания. На лифт например не се страхувам. Ако някой стои надвесен на парапета на тераса (дори когато котката ми се качва на парапета), усещанията ми се изявяват с пълна сила. Като започнах да се занимавам с този страх, установих, че се сещам за доста сънища, някой от които съм сънувала повече от веднъж с много малки разлики в детайлите. Това ми се видя неоспоримо доказателство, че подсъзнанието не прави разлика между представи и реалност. (пак открих топлата вода ) Тесам ги поред, все някога ще свършат.
За отношенията с лекарите: Имах 3 случки в списъка, като ги захванах се размножиха главоломно. Забелязвам тенденция, че като ме преглеждат за 1ви път са много ентусиазирани, назначават ми изследвания за поне 100-150 лв. и после като ги разгледат заключват "клинично здрава", изписват ми някакви неща, ей тъй за разкош, и не им се занимава с мен. Аз пък не ги и пия, щот' нали уж съм клинично здрава. Най- ме издразни една ендокриноложка, която накрая ми каза, че едва ли не се лигавя, като и обяснявам к'во ме боли, тя виждала по изследванията, че няма проблеми. И тези случки ги карам наред, някой успявам да изтесам още като се сетя за тях, с други по-трудно става.
Като цяло: Забелязвам, че все по-често изпитвам благодарност. Много е приятно. Прилича ми на усещането при влюбване. Когато го изпитам, се опитвам да го излъча наоколо.

Благодаря ви

[chaika]

След като написах това по-горе, се замислих защо да съм им обидена тези лекари дето не им се занимава с мен... По-скоро са ми давали възможност да потърся решението на проблемите на друго място - вътре в себе си например. Аз не съм разпознала сигнала известен брой пъти, но съм можела вероятно или може да не съм била готова... Хм

[ivangp]

Чудесно осъзнаване.

[Alisa]

Чудесно! Идея – като почувстваш онази благодарност, насочи я към проблем за разрешаване, към болно място, не я пилей, тя е целебна. Инвестирай в себе си! Ще има достатъчно благодарност и за другите.

[chaika]

Благодаря ви, мили хора! Благодаря ви за вниманието и насоките, които ми давате - изключително полезни всеки път.

[chaika]

Привет!
Продължавам да тесам всеки ден, както и да се занимавам със случки по списъка. Имам дни, в които с някоя случка не ми върви лесно и не се справям в рамките на ден. Надявам се това да не е съществено, като се има предвид факта, че въпросната случка ме е "тровила" години наред без да осъзнавам и сега ден или два предполагам нямат голямо значение.
Минавам си ежедневно и с техниката на избора, като мисля че имам напредък, но ще мога да го потвърдя след месец или два.
Понякога ми идва да извъртя "... остатъчни увредени клетки на шийката на матката.... изчиствам се напълно от остатъчните увредени клетки .. и се освобождавам от страха, който свива стомаха ми" и го въртя, защото ми носи спокойствие. В понеделник имам час за контролна цитонамазка.
Друго: Имам хронична болка в средната част на гърба от около 6 г, която е почти постоянна. Да кажем че е сен 5, но на моменти се изостря до 8-9. Преди болката намаляваше, когато ходех на йога, но както бях споменала тогава прекъснах заниманията си. Конвенционалните методи с нестероидни противовъзпалителни не ме устройваше, защото ми минаваше за часове и след 1 седмица употреба ги прекратих. Ходих на Юмеихо 4-5 пъти, облекчението траеше около месец и болката се завръщаше. Обаче как боли това Юмеихо - луда работа. Преди 2 г посещавах Боуен терапия и облекчението настъпи изключително бързо (още от 1вия сеанс - направих , но както се предполагаше, болката се завърна след около 4-5 месеца. Смятах за това да направя Предизвикателство. В неделя имах "криза" и болката започна да става нетърпима. Реших да я потесам, за да не се измъчвам и сътворих някаква обща и незадоволителна декларация от сорта "... гърба ме боли, защото има много негативни емоции насъбрани в него.... освобождавам от негативните емоции и болката в гърба". Първоначално не успях да откроя конкретна емоция. След няколко кръгчета усетих негодувание, гняв, неувереност. Последваха тъга, подтиснатост.... Минал е повече от час, в който минах през разни разрушителни емоции, някой от които ме насочиха и към спомени. О Чудо! Приключих с едва доловима болка и то при определени движения!!! Изригна щастието. Бах в еуфория и бях сигурна, че можех да преместя планина в това време. Блаженство и благодарност ме заливаха на талази. Опитах да насоча благодарността към гръбнака си по съвета на Алиса. Всичко това за мен бе неоспоримо доказателство на твърдението на Иван, че е милион пъти по-добре да се прави тес (макар с незадоволителна декларация, щот' имах много резерви към първоначалната си обща декларация), отколкото да се стои и да не се теса. Нещата кога по-бъзо, кога по-бавно си идват на мястото. В последвалите дни болката е 1-2 , все още мисля дали да не направя Предизвикателство или да продължа да я чистя по този начин.
Поздрави!
И ви благодаря много!

[ivangp]

Продължи по този начин. Предизвикателството е по-слаб начин да работиш върху проблемите си.

[Alisa]

Браво!