Здравейте,
Имах идея да пиша във форума едва, когато имам категорични, необратими отлични резултати от работата ми с ТЕС. Но Иван Петърнишки ме посъветва да споделя опита си до този момент и аз реших да уважа мнението му. От къде да започна... От много години имах страхова невроза, паническите атаки получавах обикновено вечер, когато оставах сама у дома. Парализиращ страх, сърцебиене, учестено дишане, жажда, цигара след цигара. След като се прибереше моят съпруг всичко обикновено преминаваше и аз продължавах нормалния си живот. Тогава за такива състояния не се говореше много и аз даже не подозирах, че имам проблем. Така си живях много години до преди 6 години, когато изведнъж, в едни горещи летни дни получих уртикария, която не се повлияваше от никакви лекарства. Най-зле бях вечер, цялото ми тяло се покриваше със сърбящи обриви, бях като опарена от коприва. Сърбежите ме влудяваха. Алерголозите казаха – има някъде инфекция и аз тръгнах от лекар на лекар да търся причината. Наложи се да сменя три коронки, към материала на които бях алергична, след което се надявах състоянито ми да се подобри. Надеждите ми не се оправдаха. След това ми откриха ламблиоза, паразитологът ме уверяваше, че след лечението уртикарията трябва да отшуми. Не само, че не се случи обещаното, но след това състоянието ми тръгна стремително на долу. Заболя ме гърлото, което не минаваше от никакви лекарства, лигавиците ми в устата бяха възпалени, болезнени, имах страхотни проблеми със стомаха и червата. Болеше ме ужасно хранопровода. Започнаха да ми се подуват подушните и шийните жлези, задържах течности, цялото ми тяло отичаше. Получих гнездова алопеция, косата ми окапа на няколко места колкото монета от един лев. Не можех вече да ям почти нищо. Ежедневната ми храна се състоеше от малко хляб, картофи, ориз, банани – и така няколко години...Отслабнах 23 кг. за кратко време. Но най-много ме мъчеше сърцебиенето, замайването, безсилието. Имаше моменти, когато не можех да изкача втория етаж. Чувствах се много зле. А освен това съм работеща жена и само аз си знам как съм си изпълнявала служебните задължения, помагаше ми единствено рутината, живеех в някакъв унес. Уверявам ви, това е съкратен вариант на ходенето ми по мъките през тези години. Мога да напиша цяла книга

за състоянието на здравеопазването у нас, за отношението на лекарите към болните, за диагнозите които ми поставяха и лекарствата, които ми предписваха. “Проклинах” нашите управници за влошената екологична обстановка, защото живея близо до полигона на с. Змеево и проблемите ми започнаха точно тогава, когато започнаха унищожаването на ракетите. Но не това е моята тема сега. Виждайки безсилието на съвременната медицина да ми помогне и тъй като умирачката не идваше

, започнах да търся алтернативни методи за лечение. Минах през хомеопатията, гладолечение по метода на Лидия Ковачева, суровоядство, соколечение – изпих тонове сокове от зеле, моркови, картофи и др. зеленчуци; уринотерапия, пих “вълшебни” хранителни добавки, сигурно ще пропусна нещо. Изпълнявах най-различни прочистващи програми и на фона на пестеливото природно хранене трябваше вече да съм чиста като сълзица

, но не, нещо вътре в мен като че ли продължаваше да ме трови и прояжда. Медитирах, визуализирах, изпълнявах автотренинг, повтарях си до полуда формулите на Луиз Хей, а списъкът при мен беше твърде дълъг. Още с отварянето на очите си сутрин се убеждавах, че всеки ден съм все по-добре във всяко едно отношение, както ни съветва Джон Кехоу. Нито една техника не проработи за мен или получавах облекчение за кратко време. И така до февруари миналата година, когато получих най-жестоката криза в живота си, бях вече толкова немощна, че не можех да стана от леглото, сърцебиенето не ми даваше мира ни денем ни нощем, налагаше се да спя седнала, защото легнала се задушавах, не можех нищо да ям, виеше ми се свят, в областта на слънчевия сплит изгарях. А най-лошото беше, че вече не знаех при какви специалисти да ходя. Пиех предписаните ми лекарства за алергията, за стомаха, за сърцето, за кръвното, но нищо не ми помагаше. Мислех, че вече си отивам от този свят. Чувствах се толкова зле, че си пожелавах смъртта като избавление от мъките. И тогава съвсем случайно след толкова години попаднах на точния човек, беше ми поставена диагноза вегетативна невроза и започнах да пия транквиланти. И о, чудо! Постепенно силата ми започна да се възвръща, качеството ми на живот се подобри значително. Но сега се появи друг проблем, не можех да спра транквилантите, всички симптоми се завръщаха с голяма сила, чувствах се като наркоманка. Никога не съм си представяла, че една невроза може да има толкова много и разнообразни физически проявления и симптоми! Съвсем случайно през декември попаднах на книгата на Иван Петърнишки. И се хванах за ТЕС като удавник за сламка. Бързо овладях техниката и на 8 декември започнах. Реших да откъртвам камъче по камъче от стената от емоционални проблеми, както ни съветва автора, обаче аз като погледнах моята стена, то не беше обикновена стена, ами направо беше Великата китайска стена!

Сега вече мога да се шегувам, но уверявам ви само до преди няколко месеца никак не ми беше до шеги. Реших да започна от най-силното чувство – страхът. Първия ден бях много старателна и изпълних основната рецепта около 8 пъти с настройката: - Въпреки, че страшно много се страхувам от......, аз напълно и безрезервно приемам себе си. Напомняща фраза: - Освобождавам се от страха си от......След което изпълнявах основната рецепта за конкретни случки, свързани със страха ми. През целия ден бях с приповдигнато настроение, чувствах се много добре и си казах: брей, това нещо май ще действа

. На следващия ден се събудих със страшна криза, бях много зле и едва успях да се ТЕС-на 3 пъти с настройката : - Въпреки, че съм в криза и се чувствам зле, аз напълно и безрезервно приемам себе си. След това нещата се нормализираха, тръгнах на работа, намалих броя на ТЕС-ванията, нямах време да ги изпълнявам повече от 4 – 5 пъти на ден. Спомням си, че първите 5 – 6 дни нямах апетит, чувствах страшна жажда, чак устните ми се напукваха. Борих се със страха си около 2 седмици, успоредно с него ТЕС-вах и някои най-болезнени за момента физически проблеми. Запознах се по-задълбочено с акупунктурата, включих и някои допълнителни точки. По-късно включих и рефлексотерапия. Винаги изпълнявах основната рецепта най-напред с едната ръка, после с другата, защото четох, че симетричните точки винаги трябва да се обработват, за да не се стигне до нов блокаж. Още на четвъртия ден спрях лекарствата за стомаха. Толкова за днес (тази вечер), утре продължавам.