Зрение

[feq]

Здравейте!

Вярвам че тялото може да се самолекува.Всичко във Вселената е едно цяло.Нашите мисли,чувства,действия рефлектират на света около нас и на самите нас.Болестите са сигнал ,знак който ни алармира и шанс да се поправим.Четох "Подсъзнанието може всичко"Д.Кехоу,"Силата на положителното мислене"Н.В.Пийл,гледах и филми по темата.За тази методика научих току що.
Тук искам да пишат хора,които са имали положителни резултати от прилагането й върху зрението.
Имам вроден синдром,наречен "Маркус Гън",който е много рядък.Късогледа съм и с двете очи,с дясното виждам в много малка степен.
Разбирам ,че трябва да работя върху емоциите си и да ги контролирам,въпреки че при мен късогледството е вродено,не следствие от тях,може би някаква кармична обремененост.Така и не съм намерила отговорът все още,няма нищо случайно
Работя и върху подсъзнанието по техниката на Кехоу.
Моля ,пишете ми за постигнати подобрение със зрението и използваните методи,техники ,упражнения(начини)
Благодаря !

[ivangp]

Здравей Любомира,
на правилен път си.
Пиши ти точно какво правиш сега за да можем да ти даваме по-конкретни съвети. Пиши и от кога го имаш това заболяване. Имаше ли някакви емоционални събития преди началото на заболяването.
Също виж темите за зрението в Помага ли ТЕС за.......... по-надолу и в Резултати и мнения!
Ще успееш.

[feq]

Ами,аз това исках да подчертая,че при мен заболяването е вродено,аз така съм се родила.Т.е може би не е следствие от емоции.Аз не нося очила,тъй като разликата в диоптрите е много голяма,но видимо се забелязва проблема,тъй като има различие в нивото на клепача.А иначе емоции не липсват-в детска възраст подигравки от децата;майка ми ме е водила по лекари,в мен е останало чувството на невяра в офталмолозите,всички изразиха мнение,че не може да се коригира проблема.Дори сега мисълта за преглед на очите ме натъжава и ще ми е доста трудно да се реша да отида,въпреки че знам че трябва да контролирам зрението си.
Какви емоции да опиша още... може би по-голяма част от времето си съм апатична,тъжна,самовглабена,подценявам се,склонна към черногледство,интровертна...
От изброение във форума емоции свързани с нарушаване на зрението ,по-характерни за мен са безпомощност и тревога.Напоследък се случва и да изпускам нервите си,въпреки опита да се контролирам.
Това,което правя е свързано по-скоро с подсъзнанието:
Сутрин и вечер си казвам утвърждения "Зрението ми се подобрява всеки ден", "Всеки ден виждам все по-добре","отлично зрение",визуализирам това,като мислено си представям как се случва това и посявам съотвените усещания.
Ще се радвам да ми дадете конкретни насоки:)
Благодаря!

[ivangp]

Ок разбрах!
Вродено можеше да означава генетично наследено от родителите, затова исках да уточня кога се е проявил проблема.
Прави ТЕС върху всяка емоция която наличието на този проблем поражда у теб. Чисти всяка емоция до 0 и след това почвай със следващата. Всеки ден може да се появяват различни емоции, чисти колкото можеш от тях всеки ден, дори една на ден си е успех.
С визуализациите и утвържденията - представяй си че си вече излекувана, т.е. че виждаш перфектно. Аз бих ти предложил визуализация - да виждаш как се гледаш в огледалото и се виждаш детайлно и клепачите ти са на еднакво нормално равнище. Освен това утвърждавай не че зрението ти се подобрява, а че вече виждаш перфектно. Също така замествай всяка негативна мисъл или изказване с положителни в момента вкойто осъзнаеш че ги мислиш/казваш.
Утвърждавай всякакви нови усещания от сега нататък като позитивен знак за промяна в желаната насока.

Това което ще препиша по-долу сигурно си го чела, но все пак да илюстрирам какво имам предвид, защото повечето хора като го четат вместо да прилагат всичките му страни се ограничават само с едно утвърждение - "Всеки ден по всякакъв начин аз ставам все по-добре и по добре." Това е стъпка в правилна посока , но не е достатъчно. Обърни внимание на подчертаните думи!

Позволете ми да ви представя Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:
„На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах" тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре", докато не си повярвах.
Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е „енергия", която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.
Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре, значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.
Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си.
Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа. Той просто не можа да повярва. Реакцията му беше точно каквато я бях визуализирал. Аз тръгнах към къщи да съобщя чудесната новина на жена си и по целия път се усмихвах."

Виж и дневника на МАя в предизвикателството за идеи за визуализации. Обърни внимание че Мартин, не е правил само една визуализация, няколко различни!
Чети, препрочитай и осмисляй този пример, в него има много уроци, а не само една фраза която да се копира!

[feq]

Статията съм я чела,да.Тази история ме мобилизира и ме кара да вярвам,че няма болест която да не може да се "пребори".
Взаимствала съм доста неща- с всяка глътка вода благодаря и си казвам,че всяка глътка подобрява зрението ми(може би трябва да казвам че го прави перфектно),,както и с всяка храна ,която ми се струва особено полезна.
За визуализациите-представям си как влизам в главата си и свързвам всички нерви така че да виждам перфектно,пускам нещто като чистачки на очите си,което ми избистра погледа и виждам прекрасно.
Пускам си mp3-ка с музика на Петър Дънов ( "Чрез музиката действуват най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действуващи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата, стремежите и постъпките на човека. Ако хората познаваха естеството на силите, дествуващи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигнат удивителни резултати в живота си)и си представям че в главата ми най-компетентни експерти(т.е мозъка и зрителния апарат) творят отлично зрението ми,а музиката го " изтъкава".Представям си как всяка клетка от тялото ми "работи" за тази цел и как доставя необходимите вещества за това.Дори си представям че цялата вселена ми помага да виждам перфектно.Интересно,всяка вечер като започна да си визуализирам,едно щурче започва да свири под прозореца ми и си казвам ,че това е добър знак
Предствям си,че съм седнала на последната банка в университета и виждам всичко написано на дъската.Представям си как се събуждам с перфектно зрение и клепач на нивото на левия ,и подскачам и съм във възторг (при което ми потичат щастливи сълзи)
А за образа в огедалото и това си представям,но виждам в представата си само лявата част от лицето т.е не мога да си представя лицето ми напълно,може би защото аз така и се виждам в огледалото,тъй като диоптърът на дясното око ми е -13 мисля,а може би защото не се приемам и отхвърлям заболяването.Знам че трябва да работя най-вече върху това -да се приема.Винаги съм се чудела защо общуването с не толкова близки хора ме натоварва и после ме боли глава,мисля че е зашото губя доста енергия да мисля дали ме приемат?!
За предизвикателството имам няколко въпроса:
1.фразата може ли да е във вида "въпреки че съм родена със "Синдром на Маркус Гън",аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от синдрома сега.(малко дълго се получава)
2.може ли да пропусна солта,тъй като не съм убедена ,че няма да навреди на зрението ми(иначе съм си взела морска кристална сол и има калиев йодат в нея
3.взимам хранителна добавка с лутеин за добро зрение,това пречи ли
4.може ли да си взема 10л бутилка минерална вода(на която ще си напиша здраве или перфектно зрение),защото прочетох че бутилките трябва да се сменят
Все още не знам каква е процедурата на Основна рецепта и как се ТЕСва,но скоро ще си купя книгата и започвам.Знам че и във сайта я има информацията,но за мен е по-трудоемко да чета от компютъра.

П.С Извинявам се за дългооото съобщение и много благодаря за изчерпателните отговори!

[ivangp]

Първо - браво за визуализациите и утвържденията. Перфектно си се ориентирала в тази материя, което не може да се каже за повечето хора.
Отговори на въпросите ти:
1. По-добре:
"Въпреки че зрението ми не е перфектно....."
Или"въпреки че не виждам толкова добре колкото бих искала..........."

2. Може и без солта ако те притеснява
3. не пречи
4. Може

Според мен по-добре не прави предизвикателството, а работи върху всички негативни емоции които наличието на този проблем в живота ти поражда. Както сама си осъзнала вече, трябва да работиш върху това да се приемеш. Търси положителните страни на проблема си, защото те съществуват. Концентрирай се върху тях и всичко друго позитивно в ежедневието си.
Дерзай и пиши за резултатите си.