TEC

Детето ми (на 2 год и 9 месеца) преди 5 дена е паднало, в резултат на което в момента е с гипс. Диагноза: пукната долна подбедреница. Гипсът обхваща и глезена, и коляното - практически цялото й краче е в гипс. Въпросът ми е: кое е по-добре - да й правя прокси или да й масажирам/потупвам точките на нейното си тяло? Смятам да насоча вниманието към по-бързото зарастване, но може да се наложи да обърна внимание и на появяващия се сърбеж под гипса... Някакви съвети или препоръки в тази неприятна ситуация? Д-рът е казал, че гипсът ще стои от 45 до 60 дена. От какво зависи - не знам, ще питам на контролния преглед в сряда.
Благодаря предварително на всички отзовали се!

Добри идеи имаш за насоките за ТЕСане. Пробвай и с двата подхода - директен и прокси и виж кой работи по-добре. Ако няма съществена разлика, използвай ги и двата според ситуацията. Ако правиш ежедневно ТЕС крачето й ще се оправи поне 2 пъти по-бързо.
Т.е. за 20-30 дни.

Ето че остават само 8 дена, докато махнем гипса окончателно!

Всеки ден съм й правила ПРОКСИ за заздравяване на костта. Тя не ми дава да й потупвам точките, затова минах на този вариант.

Точно един месец след инцидента, а именно на 4.10., бяхме на контролен преглед. Направиха й снимка, която показа едно добро калциране. Докторът намали гипса до под коляното и каза, че вече може да стъпва на крака - нямало опасност от разместване и до пълно заздравяване оставало съвсем малко.

Детето много плака, докато й сваляха гипса - беше я страх. Очевидно възприемаше гипса като част от нея и всяко посегателство върху него изживяваше като посегателство върху себе си. Съпротивяваше се с пълна сила. Това не го бях предвидила, но още същия ден направих ПРОКСИ за този страх от махане на гипса и се надявам на 18ти да се държи като голям човек.

Другото, което ТЕСах, е страхът й да сгъва крака в коляното след като го освободиха от гипса. Тя 3 дена съзнателно си държа крака изпънат. Сгъва го насън или без да иска. Пак чрез ПРОКСИ ТЕСах този страх и смея да твърдя, че вече е по-смела. А днес дори сама изяви желание да ходи! (това не съм ТЕСала, може би защото така и не намерих джапанка, която да й сложа, а иначе гипса се пързаля. И аз не държах тя да ходи засега.) Държи се за опора, пристъпва бавно, но ходи! И то без да я подкокоросваме и да настояваме!

За сърбежа правих ПРОКСИ само в началото. Не за друго, ами тя после не се е оплаквала от сърбеж... Много рядко!

С една дума - смятам, че съм й помогнала с ТЕС. Виждам я как пренася в игрите си с куклите страховете си и по този начин ги изчиства - преди само им слагаше гипс, сега вече и го маха, "с голямата ножица"!

Чудесно. Поздравления за упоритостта. При упорита работа ТЕС винаги действа.
Ето ти още една идея. Като я видиш да пренася нещо негативно върху куклите можеш да правиш директно ТЕС на/върху куклата, ако ти позволи.
Тъй като детето се асоциира с куклата, все едно че й правиш ТЕС на нея.
Така е много вероятно хем да й помагаш, хем да ти позволи да й прилагаш директно ТЕС след време.

Ето че сме вече без гипс!!!
След моите ежедневни ПРОКСИта за/срещу страха при махане на гипса през последните 2 седмици, детето плака и вчера, но не така безумно и не така истерично, както при намаляването на гипса. Имах дори усещането, че самият доктор беше леко учуден от нейното поведение, защото накрая я похвали с явно възхищение в погледа си.
Новото при нея е, че напоследък, когато й е дискомфортно (ударила се е, страх я е като вчера), ми позволява да й потупвам точките. Дори веднъж констатира, че "това е хубав масаж!".
Правих ПРОКСИ и да не изпитва страх да стъпва на крака след свалянето на гипса. И въпреки че си я нарамихме на ръце и без гипса, тя пожела да ходи сама (за ръчичка, разбира се) още от колата до вкъщи на прибиране от Пирогов. Увереност няма още, но и страх няма със сигурност. Аз, разбира се, ще продължавам. И в тази връзка имам въпрос. Щом тя ми позволява да потупвам нейните си точки, да продължавам ли и с ПРОКСИто? То, разбира се, не пречи, но ми е интересно. Защото в единия случай аз нямам време за формулиране на конкретни настройки и само й казвам, че всичко ще се оправи и всичко ще е наред; докато моят ТЕС си е много целенасочен за конкретен проблем.

Искам да използвам възможността да благодаря за помощта, подкрепата и насоките, които получих от Иван в този труден за двете ни преиод!

Поздравления!
Ти май сама си си отговорила на въпроса.
Продължавай и с проксито и с директното приложение!

Здравейте пак!

Продължавам аз с ПРОКСИто, директно оттогава не ми разрешава да й правя... Но, както бях писала и преди, позволяваше ми да я потупвам само когато беше много разстроена или много уплашена - явно е усещала, че това може да й помогне. Иначе не се дава.

Сега ТЕСвам раздвижването. Вече една седмица е без гипс, но ходенето й продължава да е куцащо. По-скоро използва десния си крак за опора, отколкото за придвижване. Предполагам, че е нормално, и лекарят беше казал, че ще куца известно време. Само дето не знам кое "известно време" е в рамките на нормалното и кога трябва да потърся консултация със специлаист.

Тук искам да се консултирам с Иван дали формулировката ми е достатъчна. Аз ТЕСвам (ПРОКСИ) така:
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да го раздвижвам, аз ...."
или
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да ходя, аз ...."

Понякога правя техника на избора и избирам "раздвижването да мине гладко и безпроблемно".

Прилагам ПРОКСИ всеки ден, по един път дневно.

Приемам всякакви съвети и предложения. Благодаря!


P.S. Няколко часа след като постнах това мнение, го прочетох и разбрах, че всъщност май нищо не съм правила... Обездвижването не е проблем сам по себе си, той е причината за проблема. Нали така? И затова сега ТЕСнах така:
"Въпреки че куцукам като ходя и държа крака настрани, аз..."

mimiska написа: Тук искам да се консултирам с Иван дали формулировката ми е достатъчна. Аз ТЕСвам (ПРОКСИ) така:
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да го раздвижвам, аз ...."
или
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да ходя, аз ...."

Не съм Иван, но според мен формулировката не е достатъчна. В смисъл, какъв е проблемът, че кракът не се е движил 44 дни? Само по себе си, това не е проблем. По-скоро можеш да пробваш - въпреки, че нямам сила да стъпвам/да се държа на крака си, въпреки, че куцам, въпреки, че съм нестабилна като ходя, въпреки, че съм несигурна като ходя, въпреки, че ми е трудно да си раздвижа крака/да си стъпя на крака/да се задържа на крака... ей такива разни

Благодаря, Arethuse!

Така започнах да ТЕСам вече. Очаквам ефект и ще докладвам веднага, щом стане осезаем/видим.

Също така, предлагам да теснеш своите страхове във връзка с това, че детето не е ходило 44 дена... Явно имаш притеснения. Успех

Правилно - куцането и т.н. не е проблем. ЧУВСТВАТА КОИТО ГО ПОРАЖДАТ (страх, притеснение и т.н) както и чувствата които то(куцането) поражда са проблема. Тях ТЕСай. А за да разбереш какви са питай дъщеря си. Защо куца, как се чувства, какво я притеснява по отношение на крака й. Не си измисляй. Тя нали може да говори. Питай директно нея. Може и да си поиграеш с нея на ..........(любимата й кукла, играчка) която е била със счупено краче и сега вече може да ходи и я слушай какво говори.
Все пак ТЕС е Техника за емоционална свобода, а не за свобода от куцане, главоболие, рак и т.н.

Благодаря, Иване.

Сигурно имам, щом си го забелязал от постинга ми... Явно отстрани се вижда по-добре. Ще го тесна задължително!

Междувременно тя днес падна и си навехна глезена на здравия крак. Надявам се да е само навехнат, де. Тя отказа да ходи изобщо (единият не я държи, а другият я боли), но иначе прави всякакви движения със стъпалото. Не ми позволи да я "потупам", както тя нарича ТЕСането. С една дума, сега си имам още работа.

Ето ме отново!

Историята с глезена на здравия крак мина и замина. "Разтеглила и върнала" беше констатацията на педиатърката и аз не съм търсила второ мнение.

Иначе продължавам със всекидневното ПРОКСИ, което го преформулирах така: "Въпреки, че все още не смея да се отпусна с цялата си тежест на десния крак и куцам като ходя, аз ..." Правих преди (всъщност не знам кога и защо спрях) и следната формулировка: "Въпреки, че ме е страх от всякакво падане, аз ..."

Междувременно има видима промяна в походката на детето, която настъпи след консултация с лекуващия лекар от Пирогов. Аз си го обяснявам с това, че тя, милата, е толкова наплашена (което безспорно дава отражение на походката и като цяло на това, че си пази крака и от натоварване, и от посегателство), че фактът, че докторът нищо не й прави, й подейства окуражаващо и успокояващо. А след още два дена направих консултация и с физиотерапевтка, която каза, че детето си е много добре и че всичко това си е в рамките на нормалното. Каза, че обикновено подобни "отклонения" отшумяват за толкова време, колкото кракът е бил в гипс плюс още половината. Показа какви упражнения да прави Надето за да й укрепнат отслабналите мускули и констатира едно много добро състояние на детето като цяло. Със сигурност Надя се чувства по-сигурна в себе си през последната седмица, но и аз определено вече нямам страхове и опасения за въстановяването й, така че спокойно си правя ПРОКСИтата.

Още няма месец без гипс. С моята ТЕС намеса и спорадични упражнения смятам, че след най-много 2 седмици детето ще си ходи нормално и може би ще трябва да продължа само със страховете от евентуална травма при падане, макари че народът е казал "страх лозе пази", нали така?


Ще пиша пак. Поздрави!

Не бъркай СТРАХ с предпазливост. Страхът е пречка, предпазливостта - предвидливост. Границата между двете е много тънка, но и доста съществена. ТЕС няма да премахне разумната предпазливост, само ненужния страх.

Съгласна!
Всъщност разбрах защо съм престанала да правя ПРОКСИ за страха й от падане - просто вече не изпитва този панически и ужасяващ страх от падане. Пада, става и продължава, като всяко дете.
Е, продължава да пази инстиктивно себе си като цяло и десния си крак в частност, но вече почти не ходи, а подтичва навън, което според мен е добър признак.
Имам молба за една малка консултация, за всеки случай. Когато правя ПРОКСИ и след "Аз съм еди-кой си" започвам ТЕС така, както бих го правила за себе си, нали така? А ако искам да ТЕСвам 2-3-4 различни проблема, нали не е нужно да преминавам през "Аз съм еди-кой си" всеки път? Конкретен пример: освен за слабостта в крака и куцането, правя прокси и за новопоявилия се в нея страх от кучета. Просто си го карам едно след друго. И след като свърша с всички нейни проблеми, "излизам" с "аз съм Аз". Правилно ли правя?

Благодарности и поздрави!