TEC

Здравейте!
Получих послание от най-висшата инстанция. Ето го:

Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа. Бог

"Когато ти говориш на Бог, това е молитва. Когато Бог говори на теб, това е шизофрения."

daromi написа:Здравейте!
Получих послание от най-висшата инстанция. Ето го:

Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа. Бог

Страхотно е, че така добре комуникираш с вътрешното си АЗ.

Само не разбрах каква е връзката с Хашимото, защото от това което чета по форумите огромната част от болните от тази, а и други автоимунни и"нелечими" болести, изобщо не се чувстват отговорни за заболяването си.

Като основна причина за автоагресията е чувството за вина. А то е пряко свързано с мисълта, че не се справяш достатъчно добре, че не си дал достатъчно от себе си, че си могъл да пренебрегнеш себе си още малко, за да угодиш на света.
Че не си бил идеален.
Че не си бил Бог.

Напълно съгласна съм с теб, че автоагресията е най-вероятно да започне от чувство за вина (другите чувства, които изпитваме не са толкова подходящи за това), но аз мисля, че вината би могла да бъде "корен" само при супер отговорните хора, които не са малко, но не винаги е така и не само супер отговорни хора страдат от автоимунни заболявания. При останалите също има вина, но тя не е първоизточника, по-скоро е резултат от един или друг вид несправяне.

За себе си например, тъй като съвсем не бих могла да кажа, че съм от най-отговорните хора, мисля че има друга причина, поради която не съм се справила и сега се чувствам виновна, което е съвсем естествено чувство за случая.

Благодаря, че се появи в моята тема .

може ли да се чувстваш виновен, че си се родил?колкото и "екзотично" да звучи този въпрос изведнъж ми хрумна и питам напълно сериозно.моят случай е следният - имам хашимото и възли на щит.жлеза. досега изТЕС-ах всичко лошо от миналото си,каквото се сетих.Но изведнъж ми хрумна, че може би несъзнателно през целия си живот съм носела вината си за това,че съм се родила,въпреки нежеланието на родителите си /това го знам от тях/, дори е имало насрочена дата за аборт, но майка ми в последния момент се е изплашила или не знам какво и не е отишла да ме абортира. Та може да ми е от тогава още заложено да се чувствам виновна пред целия свят?

mary089 написа:въпреки нежеланието на родителите си /това го знам от тях/, дори е имало насрочена дата за аборт

Сама си отговорила на въпроса си
Мислите, емоциите, настроенията на родителите се отразяват на плода. Хомеопатията добре обяснява твоето положение. Препоръчвам ти една книжка, която се чете много леко и приятно - Хомеопатията - Питър Чапел
А като си изясниш нещата - Техника за емоционална свобода - Иван Петърнишки
Може и в обратен ред.
И ... прочети отново първия пост - замисли се!
После прочети втория - засмей се и започни да ТЕС-ваш.
Успех!

Интересно.
Майка ми има такъв проблем. А тя определено е царица на вината. Аз съм тръгнала по същия път, но се надявам, че съм сменила посоката вече.

Да,Мери,възможно е да изпитваш вина заради нежеланието на майкати да те роди.Сега обаче трябва да и простиш,както и да простиш на себеси.Прошката към себеси и целия свят е един от най-висшите начини за изцеление,прошката те прави свободен от действията и грешките на другите,тя сваля оковите на обидата и огорчението.Ако престанеш да се обвиняваш за каквото и да било и си простиш всички грешки,колкото и фатални да са те,тогава в живота ти ще започнат да се случват прекрасни неща,ще се удивиш дори от начина по който ще те приемат хората.Не съжалявай за миналото защото всичко което правим в даден момент е било най-доброто на което сме си били способни в точно този даден момент,или поне сме си мислили,че правим най-доброто.Осъзнай това и ще живееш свободно

Аз отношшенията с майка ми /разни случки,за които й се сърдех и които са част от "черния ми списък"/ ги ТЕС-ах вече и сега съм й простила всичко.Специално за аборта, който е искала да направи никога не съм се сърдила, защото обстоятелствата са били доста сложни и го разбирам това. Но това за вината ми щукна съвсем ненадейно, замислих се,че от съвсем малка аз се чувствам сякаш съм по-различна от другите, сякаш съм "на гости", т.е. не се чувствам като у дома си, а сякаш все чакам разрешение за всичко, много ми е сложно да го обясня.Просто винаги имам чувството, че аз не съм за тук, всички други са по-оправни, знаят всичко по-добре, умеят всичко, а аз съм "външна".Това не ми пречи все пак да се справям що годе добре с живота си, но чувството си остава вътре в мен и сякаш ми е заложено още преди да се родя.Опитах се да го ТЕС-ам това усещане, започнах с фразата "въпреки че се чувствам виновна за това,че съм се родила......." но нещо не я приемах вътрешно тази настройка. Тук искам да вметна,че когато улуча настройката усещам, че е правилната настройка, усещам едно особено затопляне вътре в мен сякаш, може и внушение да е,не знам. Продължих все пак с тази фраза, но постепенно, обхождайки точките малко я поизмених и накрая не знам откъде ми щукна, казах "въпреки че съм родена, за да бъда наказана.......", като го казах това сякаш ток премина през тялото ми, много странно. и в същия момент усетих,че циститът, който ме мъчеше от няколко дни /имам хроничен такъв и все се каня да се захвана и с него/просто изчезна. Да чукам на дърво от вчера си ходя до тоалетната нормално, не ме боли, не пари, нищо....

Единственото,което ми изниква за твоя случай е това,че не се обичаш достатъчно,не виждаш хубавите си страни ,а се фокусираш върху отрицателните и се самобичуваш.Ама то това се отнася за всички нас в една или друга степен Да,тази песен сме я чували,но е време да започнем и да я прилагаме на практика

Basted написа:Единственото,което ми изниква за твоя случай е това,че не се обичаш достатъчно,не виждаш хубавите си страни ,а се фокусираш върху отрицателните и се самобичуваш.Ама то това се отнася за всички нас в една или друга степен Да,тази песен сме я чували,но е време да започнем и да я прилагаме на практика

Ми не знам дали е точно така - че съвсем не се обичам.Аз си мисля че се харесвам и обичам, обичам да си угаждам, да си купувам дрешки, да се поглезвам с вкусни неща, женски джунджурийки,умирам си от кеф като разбера че някой ме харесва но всъщност дълбоко, дълбоко в мен явно си мисля,че съм лоша и трябва да бъда наказана..... и Иван е прав,че трябва да намерим нашия си начин да се приемем
да си простим всичко и да се приемем такива каквито сме
лоши, добри, хубави, грозни, дебели, слаби
иначе всичко ще се връща отново и отново .....

"... А едно хлапе следеше жадно лицето му.
Съдията понечи да отмести поглед от Федерико, когато го изненада страшен пристъп на болка, дотам силна, че Федерико, на мига уловил какво чувства съдията, с детска отзивчивост пое болезнения товар върху себе си.
Отливът на болката свари Пауло Сориче неподготвен. Той се усети като бряг, от който последната нощна вълна ей сега е прибрала мъртвите медузи, изгнилите водорасли, натрошените раковини и дори е загладила следите, където са били, усещаше се тих и спокоен като бряг след отлив.
Възможно ли беше? Къде отидоха болките му? Нима това дете там, което можеше да бъде негов внук ... Съдията Пауло Сориче пристъпи към новото място на своята болка, към двете встъклени от страданието очи на федерико, и шепнешком заповяда:
- Върни ми я!
Не получи отговор.
- Върни ми я веднага!
- Защо? Аз съм свикнал ... - Момчето зажумя, сгърчи се с притисната ръка към корема, високо вдясно и се облегна безсилно на колоната зад себе си."

Разказ "Там, на колоната"
Книга "Тотемът на поетите"
Автор Иван Мариновски

Дори и само преписвайки го тук си причиняваш болка. Защо го правиш? Ти нямаш нужда от доказателства, че е така.

Аз нещо не схванах връзката на поста на Дароми и темата.
Да обобщя все пак - не знам цялата история каква е, т.е. не съм чел тази книга.
Но разбирам, че е дно дете, поема болката на друг, освобождавайки го от нея. А този от когото е отнета си я иска обратно.
Възникват няколко въпроса в моята глава:

1. Постъпката на детето според вас акт на благородство ли е, на глупост или на незрялост?

2. Постъпката на детето добра ли е или лоша за детето? А за съдията?

3. Прави ли ви впечатление, че болният си иска болката обратно?Според вас защо?

4. Защо детето изобщо постъпва по начина по който постъпва. Каква е мотивацията му?

5. Интересно ми е и защо Дароми публикува тази история точно тук и какво значение й придава?