TEC

От утре смятам да атакувам полипа на шийката на матката, който ми беше "открит" миналата сряда. Класическата медицина ме праща под ножа за оперативното му отстраняване, но аз някак-си не съм очарована от тази перспектива.

Искам да попитам Иван дали е ОК да ползвам формулировката, с която предизвиквах миомите преди няколко месеца, а именно:
"Въпреки, че имам нежелани мисли, чувства и емоции, които на физическо ниво се изразяват като полип на шийката на матката, аз напълно и безрезервно приемем себе си и се изчиствам от полипа и от нежеланите мисли, чувства и емоции сега".

Или да следвам някаква друга, различна формулировка?

Благодаря предварително.

Ами не знам каква формулировка да ползваш. Пробвай с тази пък ще видим. В процеса на работа ще ти дойде прозрение и ще се изясни точната формулировка.

ОК. Така започнах. Благодаря!

Ще очаквам прозрения.

Имам около 40 дена да атакувам полипа по този начин - толкова важи документът, който ми е издаден от моя лекар, за да може операцията да се извърши с направление. Ако се извършва. Но така или иначе не е хубаво да се протаква с такава диагноза. Така че ще действам и ще пиша.

За разлика от първия път, когато правих предизвикателството, сега не си записвам всяка серия и не броя дните. Правя по 10 серии ТЕС на ден, като следя бройката по предварително приготвените 10 кристалчета сол.

Прозрения още нямам. Освен ако не се брои един "проблясък", който ме светна, че полипът всъщност вече го няма... Истината е, че прегледът беше миналата сряда (09,09,), като дотогава в продължение на няколко месеца всеки ден (напоследък разреди до през ден, заслугата на което е ТЕС) имах кървене - кога леко, кога не съвсем. Преди прегледа аз всеки ден си правих ТЕС с декларация "въпреки, че имам нежелани мисли, чувства и емоции, които на физическо ниво се изявяват като кървене извън цикъла, аз..." След констатацията на полипа промених декларацията така: "въпреки, че имам нежелани мисли, чувства и емоции, които на физическо ниво се изявяват като полип, който кърви, аз... и избирам организмът ми да впрегне всичките си сили и да го разкара/абсорбира или както там да се избави от този полип". Считано от петък (11,09,) аз нямам кървене. Хич. Изобщо. Явно съм приела това за кратко изключение, защото въпреки липсата на основното ми оплакване аз започнах предизвикателството в понеделник, 14,09. Нямам намерение да го прекратявам или да се преглеждам междувременно, но може би малко ще променя декларацията. Към "... изчиствам се от полипа и от съпътстващите го нежелани мисли, чувства и емоции сега", ми хрумна да добавя "белези, остатъци, корени на полипа" - при условие, че приемам, че се е откъснал и паднал вследствие на прегледа и на моя избор да се разкара. Може да звучи налудничаво и самонавиващо, но така го усетих и засега това е различното.

Вчера ми изтръпваха пръстите на лявата ръка - средния и безименния. ТЕСах това неприятно усещане, то беше някак на талази - дойде, отшуми. И аз след него. Днес не се е появявало. Не знам доколко и дали изобщо има връзка с полипа/предизвикателството, но по-скоро да. Каква - не знам.
Редовно се прозявам или преди, или след 9Г. Това е станало закон (имаше го и в предишното предизвикателство).

Иначе си ТЕСам различни ежедневни грижи, притеснения и оплаквания, както и си правя по 1 ТЕС на ден със следната декларация "въпреки, че имам нежелани мисли, чувства и емоции, които на физическо ниво се изявяват като нарушена функция на щитовидната ми жлеза, аз..."

Като цяло спазвам ограниченията, ама сутрин задължително пия 1 чаша нес кафе. Обикновено това е кафето за целия ден.

Вчера направих това, за което писа Аретюз с "напъхването" вътре в органа. Не знам доколко желаното, разумните възприятия и знанията по анатомия дават отражение на преживяването, но така или иначе то е такова, а не онакова, така че каквото - такова.

И така, влязох аз вътре и огледах матката от външната й страна. Хареса ми. Имаше гладка розова повърхност, мекичка и еластична. Единствено видях от дясната страна нещо като порязано, като белег от порязано, като назъбена млада коричка, нещо като ръбче, нещо като всичко изброено, взето заедно. Но не и рана, не и нещо стърчащо/висящо. Просто го имаше. Не биеше на очи, не предизвикваше тревога, но беше единственото, което беше различно. Влязох вътре в кухината. Беше уютно. Сега си давам сметка, че не беше тъмно. Все едно бях потънала в някакъв дълбок и мек фотьойл от онези, дето са като топки, в които направо потъваш и полулягаш, сядайки. (Истината е, че никога не съм сядала на такова нещо... Странна асоциация на базата на асоциация...) Та седнах аз, потънах и бях обградена отвсякъде със стени, ама меки и в прекия, и в преносния смисъл - като в балон. Нямах никакви неприятни усещания. Констатирах това, излязох, погалих белега на изпроводяк и напуснах, приключих с пътешествието. Направих една ТЕС серия, докато бях вътре, но сега дори не мога да си спомня точната декларация. Беше нещо, свързано с белега.

При всички положения беше занимателно приключение. Благодаря ти, Аретюз, че сподели за тази възможност!

Иначе със всеки изминал ден съм все по-настървена по време на ТЕС. Усещам отново прилив на енергия (както при предишното предизвикателство) и дълбока вътрешна убеденост, че ще победя и този път. Все още не мога да стигна до ясна формулировка на "нежеланите мисли", но не си и давам особен зор.

Продължавам да нямам оплаквания.

Доста трудно, но още едно прозрение си проби път през съзнанието ми. Този път се касае за опасението ми, че прогресивно губя свободата си и се превръщам в една обикновена домакиня, "вързана" за дома, децата и грижите около тях. Такава перспектива не е по моя вкус и желание и мисля, че наистина съм хванала проблема в момент на "наличие на опасения, че това се случва", а не, че вече се е случило. Знам, че за подобно положение обикновено жената вини мъжа до нея, освен ако не задълбае достатъчно и не разбере, че тя самата (в дадения случай аз самата) е отговорна за това как се изживява и с каква свобода разполага. Започнах да работя по въпроса.

Иначе продължавам да нямам оплаквания. След около седмица планирам да отида на преглед при друг лекар, да видим дали ще се потвърди диагнозата от преди 2 седмици. Моето лично мнение (или може би да кажа, че моето дълбоко вътрешно убеждение) е, че вече нямам полип.

Относно декларацията - като минавам по точките, редувам "изчиствам се от полипа и всички съпътстващи го нежелани мисли, чувства и емоции сега" с "изчиствам се от полипа и всички негови остатъци - белези и корени сега."

От три дена насам пак имам кървене. Почувствах се излъгана (от себе си), отчаяна и обезверена. ТЕСах тези чувства и, разбира се, чинно и прилежно си продължавам предизвикателството. И не спира в главата ми да се върти въпросът "какво става, по дяволите? как може 2 седмици да няма никой и сега пак проблеми?" Докато днес по време на една от ТЕС сериите на предизвикателството не ми "просветна", че това е просто едно механично следствие на измененията и дразненията на матката, които са неизменна част от менструалния цикъл. Не съм свръхвеща в механизмите на обновяване на лигавицата, но знам, че това си е един сложен процес, съвършен по същността си (както всяко друго нещо, създадено от Природата). И очевидно моят полунесъществуващ ( ) полип (аналогично, неговите остатъци) все пак е бил подразнен и разбутан и сега си отреагира. Ако това мое обяснение е вярно (в което аз лично съм убедена), до ден-два трябва да отшумят неразположенията и отново да нямам оплаквания. Ще докладвам.

Междувременно си записах час за преглед при друг лекар за 15ти октомври. Точно на 14ти изтичат 30тте дни на предизвикателството.

Минаха 4 дена. Не 2, както бях предположила. Не е това истината по въпроса, но не съм далече от разкриването й. Нямам нови проблясъци, освен може би точно този, че съм някъде много близо до истината по въпроса за моя полип. Почти е сигурно, че няма да се подлагам на операция. Или поне така мисля в момента. Ще видим каква песен ще запея след прегледа...

По същество: кървенето спря, но пък се появи течение, на което също не му е там нито мястото, нито времето, и чийто произход е също свързан с полипа. 1-2 пъти ТЕСах това, че се ядосвам от наличието на тези неразположения, ама дотам... Сериозна съм само с 10тте серии строго по предизвикателството. То още 4 дена и свършва, а аз съм доникъде... Може би само съм поразбутала пластовете, но нищичко не излиза на повърхността... Явно имам още копане и копане...

mimiska написа:От три дена насам пак имам кървене. Почувствах се излъгана (от себе си), отчаяна и обезверена. ТЕСах тези чувства

Това означава че си ги изчистила или че просто си работила върху тях.
Ако не си ги изчистила, защо не си?
Кървенето може да е лечебен процес, а не проблем. Защо веднага реши, че не му е там мястото? Тялото ти е много по мъдро от логичният ти ум.
Проблемът ти е в очакванията ти в случая, а не в случващото се.
Какво стана с вътрешната ти убеденост, че полипът го няма вече?
Визуализираш ли сутрин и вечер перфектна, задрава матка?
Все неизяснени въпроси.

Благодаря, Иване, че се включи. Мда, все въпроси, по които имам още работа.

Вътрешното ми убеждение, че полипът го няма, действително беше поразклатено. Но не и изчезнало! Когато стигнах до извода, че кървенето е следствие от цикъла, това за мен беше равносилно на лечебния процес, за който споменаваш ти. То ест, че това е нещо от типа на необходимо зло, за да се оправят нещата и да се изхвърлят от организма.

Не, визуализации не правя. Явно трябва да ТЕСна въздържанието си, оправданията си и разсеяността си в това отношение.

И занапред ще се постарая да се въздържам от прибързани логически изводи!

Благодаря за насоките!

Прави визуализации, те са част от процеса. Те насочват енергията, ТЕс премахва пречките по пътя й! Т.е ускорява и улеснява процеса.

Започнах с визуализациите, а също така и вчера и днес направих пак онова пътуване вътре в тялото. Нямам напрежение, когато съм при матката си. Нямам и притеснение. Много интересни чувства ме обземат - нежност и благодарност. Интересното в случая е, че това е спонтанно. Няма връзка с разума, само емоция. Когато правя визуализациите пък, виждам матката си като балон. Не просто с толкова гладка повърхност и лек, а и все едно с нарисувани очи и широко усмихната уста. Харесва ми!

Неразположенията (а оттам и оплакванията) ми намаляват. Възвърнах си убедеността, че ще се оправя и че тялото ми знае какво да прави. Каквото е необходимо - аз съм насреща. Чувствам се изпълнена с решимост да доведа тази битка до край.

Благодаря за подтикването!

Като за последен ден на Предизвикателството, днес имам изключително силно кървене. Вече не му се ядосвам, ама за момент се пристесних. Прогоних обаче всички логически мисли и се спрях на обяснението, че това е финалното прочистване, като за "довиждане".

Новото, което ми хрумна, беше добре забравеното старо - има го в някой от по-предните ми постове. А именно, таене на някаква обида и очаквания от съпруга ми, които се изразяват в неприязън и агресия. Което, разбира се, ми вгорчава живота, а с течение на времето и не само моя. Това "прозрение" беше в понеделник. ТЕСах го. Още същия ден вечерта се почувствах по-добре и по-добра. А вчера буквално физически усетих липсата на негативни емоции, свързани със съпруга ми. По-скоро по-вярно би било да се каже, че усетих, че съм изпълнена с любов и признателност към него. В този момент през акъла ми мина следната мисъл "ето, полипът вече няма база за съществуване!" И днес за капак ми идва силното кървене. Няма да е случайно съвпадение, нали?

И така, днес приключвам с 10те серии, а утре съм на преглед. Ще пиша как са се развили събитията.

Поздрави!

Май нещата вървят натам, че днес не е "финалното прочистване, като за "довиждане", а "началото на нов прочистващ цикъл". Изобщо не навреме, ама това изказване всъщност спада към логическите изводи, които обещах да не признавам с лека ръка. Щом е дошъл сега, значи мястото му е тук и сега. Защо - ще разбера по-късно (надявам се!). Това обаче означава, че прегледът се отлага във времето. Не виждам нищо фатално в ситуацията, просто изненадите ми идват в повечко.

Мдааа, това си се оказа МЦ. Толкова не очаквах подобен развой на събитията, че направо станах за смях... Но пък съм убедена, че това е проява на прочистване, а не на наличие на проблем.

Тъй като днес вече не правя Предизвикателството, се усетих, че почти изобщо не пия вода. И реших, че приемането на 4-5 кристалчета сол + вода + ТЕС с формулировката на Предизвикателството няма да навредят. Докато не ми стане навик да пия много вода на ден без да свързвам пиенето с ТЕС, ще правя и ТЕС.