TEC

Здравейте!
Като цяло детството ми не беше никак хубаво-от страна на семейство и от страна на съученици. Психиката ми страшно много се разби. Искам да си помогна,но просто не знам как.
Преживяла съм много неща в семейството- побоища между родителите ми,непрекъснати скандали и все хубави неща от този род. Както сам може да се досетите всичко се отразяваше на мен и на брат ми. От всичките тези неща,едно малко дете какво може да започне да си мисли-че и на него ще му се случват такива работи като порасне,че един ден ако имам дете и аз ли ще се отнасям така с него.....И идва същността на един от проблемите ми-пожелах си да нямам деца. Четейки във форума имаше пример за една жена,която не можела да забременее и се установило,че е имала проблем с баща ми като малка и че за нещо е трябвало да му прости. Моят баща почина преди по4ти 4 месеца и да Ви кажа честно като го погледнах в онзи ковчег всичката ми омраза и злоба към него като че ли се изпари,но сега сякаш изпитвам известно количество вина,че не му обърнах достатъчно внимание,защото изкара 2 инсулта в рамките на 3 месеца и 1 год беше на легло.Отначало си разделяхме грижите за него с майка ми,а после се отдръпнах,за което ужасно съжалявам. С майка ми като цяло още от малка си имам проблеми,не се разбираме изобщо. "Благодарение"на нея сега имам проблеми и със секса.Тя е от по-старото поколение и разбиранията и са много странни на тази тема.Нямам спомени какво точно ми се говореше,но ме настрои против него.
От няколко месеца се мъчим за дете с моя приятел,но не се получава.Не сме си правили изследвания,но знам,че причината е в мен. В момента съм в невероятна депресия(тя е почти постоянна при мен)-нямам работа,отношенията ми с него са се опънали и само си мисля,че всичко ще приключи(явно не мога да задържам хората,които обичам),не мога да ям,не мога да спя.Заспя ли се будя посред нощ и ме облива една пот и пак почвам да мисля проблемите си и пак започвам да плача, треса се цялата от нерви, и пак, и пак...,самочувствието ми е под всякаква критика и просто не знам откъде да почна.
Гледах филма "Тайната"безброй пъти,чета книги,между които е и Вашата(запознах се детайлно с нещата), но като,че ли всичко е дотам.Страшен песимист съм,все черно гледам на нещата,"навивам" си на пръста,че нещо няма са стане,все другите са ми виновни и общо взето няма нищо хубаво в живота ми.
Искам да направя вече нещо за себе си,с бездействие няма да се оправят нещата,не мога да се търпя по този начин и да позволявам на другите да ме мачкат и да си правят с мен каквото пожелаят.
Това е само минимална част от моя живот.
Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря Ви предварително

... няма нищо хубаво в живота ми.

Още на първо четене, без да мисля мога да ти посоча поне две много хубави неща, които се научават от поста ти:

1. Ти успяваш да споделяш, а това е нещо много (знаеш ли колко малко хора го могат!)

2. Търсиш решение преди да си родила и повлияла с негативни емоции дете. Само не се отказвай да се бориш за себе си, защото нямаш идея какво е да осъзнаеш и да се обвиняваш, че това което си (точната дума е това, което смяташ, че си) е оказало влияние върху малко невинно същество.

Да,аз искам промяната,но другото лошо е,че не съм много постоянна в действията и намеренията си.Искам го,но...в един момент сякаш се предавам и дотам.Сякаш някой ме спира,дърпа ме и не ми дава да продължа. И после пак отчаяние,сълзи,нерви.... На 27 съм и на мен ми се искат хубавите неща от живота,а просто не виждам как ще стане с този мой песимизъм. и безброй проблеми

Хвани се здраво за идеята за детенцето, чети книгата и работи с мисълта, че го правиш за себе си и за него и когато се почувстваш готова (достатъчно "чиста"), детето само ще си дойде.

В момента детето не ми е толкова спешно.Искам да се променя,не искам да съм тази,която съм в момента,защото не е хубаво да живееш в този постоянен страх,депресии и другите неща,за които писах. Благодаря за подкрепата

Хубаво е, че споделяш тук!
Това, което съм научила покрай цялото това четене от моя страна е, че е много важно да имаш цел, да вземеш решение за промяна и да се придържаш към него. Всичко може да се получи с постоянство. Вземи решение да се промениш и следвай целта си. Търси, чети, учи се. Учителите сами се появяват в живота ти - под различни форми: хора, статии, книги, случки.....
Не спирай - това е важно!

Кажете ми моля ви откъде да започна?

Започни с Предизивикателството.
Пробвай със следната декларация:
Въпреки че хич, ама хич не се харесвам такава каквато съм в момента и искам да се променя............."

Освен това си направи списък със случки както е описано в Процедурата "В мир със себе си" и започни да чистиш по една случка на ден с ТКФ.
След месец ТЕСане ще имаш осезателна промяна, след 3 месеца ще имаш значителна промяна, след една година ще си нов човек.

Благодаря много. Ще започна,но ми се струва,че ще имам проблеми с ТКФ,с това прожектиране на филма. В началото на годината посещавах психотерапевт и една от задачките ми беше визуализация. Не се получи и затова минахме на релаксираща музика. Сега седя и си мисля за случки от детството ми и да ви кажа често спомняйки си ги не изпитвам почти никакви емоции,все едно не са се случвали,но те определено са ми повлияли.Има 1-2,които ми носят голяма болка и тях ще ги тесам.

Май е време да кажа нещо:)
От една седмица прилагам ТЕС,но не с тази декларация,която ми беше дадена,а за почнах със сексуалния ми проблем. Да се похваля,че едно спокойствие ме е обхванало,спя си като бебе и общо взето се чувствам добре(да чукам на дърво,че обикновено като се похваля и винаги нещата тръгват в обратна посока). Само,че за този проблем-оценявам го с 7 и като,4е ли не иска да падне надолу(дали е още рано?) Може би трябва да тесам и други неща,но нещо нямам време (или си търся оправдания).Но,общо взето съм се хванала здраво в ръце и продължавам предизвикателството.

Не бързай, че нали знаеш поговорката за бързата работа. Само седмица и имаш резултати вече. Това е чудесно. Продължавай в същия дух.

Аз не бързам,само споделям резултатите си дотук.
Но както споменах преди тези визуализации ме мъчат,нищо не се получава и май ги оставих на заден план. Явно съм странен случай:) Спомням си например някоя случка,но не мога да я видя,затваряйки очи. Има неща,които съм и забравила,в смисъл такъв,че все едно не са се случили,защото мислейки за тях не изпитвам никаква негативна емоция,но някои от тях са оставили следи в психиката ми и не знам как да постъпя в този случай.

Ами работи с това което имаш. С усещането. Визуализации е обща дума, те не означава че задължително трябва да виждаш нещо.

Здравейте отново!
Искам да попитам нещо,което може би е дискутирано,но преди 6 год.претърпях една гинекологична операция.След нея много се страхувах да не се стигне пак до същото нещо и доста време живеех с този страх. Сега нищо ми няма,но знам(или само предполагам),4е това може и да е едно малко ключенце за "отключването" на моя проблем,който се породи след има няма година и половина. Та,въпроса ми е мога ли да ТЕС-ам неща в минало време,а именно този страх.

Щом си се сетила за тази случка това не е случайно и си струва да се ТЕСа.