TEC

Ето че дойде и моят ред да пиша тук. Здравейте на всички най-напред и едно огромно БЛАГОДАРЯ - на Иван Петърнишки и ТЕС, на всички, които ще прочетат темата и изобщо на всички, които вървят и вярват по пътя на достигането до себе си...
И така... моето запознаване с ТЕС стана преди около година. Тогава в интернет намерих книга за зрението (мисля, че четох точно за същата в една от темите) - "Improve Your Eyesight with EFT", но приложих неправилно и "вяло" техниката, както разбрах след време. На последния панаир на книгата в НДК намерих книгата "Техника за емоционална свобода", която ми прозвуча много познато, но не можах да намеря връзката (по-късно ми "прищракна") - видях, че е на български автор и реших да си я взема. Беше в началото на декември и по принцип доста се "запалих" по описаната техника (видях грешките си), направих свой списък с най-значимите за мен "негативни" събития и ТЕС-нах 3-4 (но впоследвие нямах много време - хаха, оправдание и не продължих.)
И така до началото на февруари, когато ми се натрупаха някои неприятни събития и поразрушиха "хармонията" ми. Имах дълга ваканция (20дни) и желанието да се посветя на себе си. И така... четох няколко книги (тази по филма "Какво си мислим, че знаем?!"; препрочетох си "Подсъзнанието може всичко", книга за мудри (те представляват нещо като "йога с пръстите на ръцете"), правих си медитативни упражнения и визуализации... И като на шега започнах да правя и Предизвикателството за очите си с ТЕС. Казах си - "Е, на мене като че ли всичко ми е наред, та и това ще правя... ама айде, да видим..." По принцип имах идеята да изчистя първо неприятните случките от "големия списък", след това да работя за очите си, но нищо... Постепенно започнах да се чувствам по-добре като цяло, успокоих се.
Тук е моментът да кажа, че имам късогледство и астигматизъм от 10години и допреди година и половина диоптърът ми само се увеличаваше (стигал е до -4 и -3,5 + астигматизъм). След това открих метода на визуализациите (или те мен, както обичам да казвам) и системата на Норбеков. Работих по нея (по книгата, на курс не успях да отида), постигнах резултати: -2,75 и -2,25 и същия астигматизъм, но ми казаха, че имам изпъкване на роговицата... Притесних се малко, но отчетох това като ефект от въртенето на очите и че не е опасно. Взех си нови очила за тези диоптри и съответно процесът на подобрението престана, ентусиазмът ми се изпари... постепенно започнах все повече да нося очилата (поначало ги исках само за лекциите, за да не привикне пак окото ми и да се покачи диоптърът). Така към средата на януари установих, че вече не виждам напълно ясно и с тях - беше малка разлика, но се усещаше. Освен това осъзнавах връзката между негативните ми емоции в последните седмици и влошаването на зрението ми, но не можех да ги спра... Това плюс четенето за сесията ме изнерви много.
И така... започнах с ТЕС за очите си на 4.02. - утре е 30тият ден от Предизвикателството. Всъщност на 8мия ден от него усетих първата разлика - бях излязла навън да се поразходя, грееше слънце и успявах да фокусирам хората, имената на улиците, номерата на превозните средства... Бях изключително щастлива, усмихвах се цял ден. Буквално виждах, че има резултат! (освен ТЕС правех и мудра за подобряване на зрението по 2-3 пъти на ден(събират се върховете на малкия, безименния пръст и палецът, а другите два остават изправени) като слушах медитативна музика и си представях как виждам идеално... Знаех, че ТЕС дава обаче най-големия резултат. През това време работих само по физическата страна на проблема "Въпреки че имам късогледство и астигматизъм, аз напълно и безрезервно приемам себе си, и се изчиствам от късогледството, астигматизма и какъвто и да е очен проблем сега!" Промених малко настройката през дните на Предизвикателството с "все още имам" и "Въпреки че... а, може би и изпъкване на роговицата, аз напълно и безрезервно..." Някъде миналата седмица се сетих, че ме е (беше) страх от тъмното и може би това има връзка с факта, че в сумрак виждам много по-зле, отколкото на светло. Изготвих си списък с всякакви неща, от които съм се уплашила някога (най-вече "ужасии", които съм гледала по телевизията, включително страшни образи от детските филмчета като малка...) и които може да са потенциално свързани с тъмнината... И така, след като ТЕС-нах 4-5 от тях си стигнах и до някои лични "прозрения" и се освободих и от другите (оценявах ги с около 1-2)... Сега мога да кажа, че не ме е страх от тъмното, което за мен е истинско чудо... Осъзнах, че този страх ме е "стягал" и сякаш извадих от себе си нещо, което ме е притискало години наред... Така започнах да казвам на очите си - "Вижте, вече няма нищо страшно - можем да гледаме и виждаме каквото пожелаем, винаги и навсякъде..." Мисля, че и това помага, защото напоследък дните са мрачни, а успявам да фокусирам много по-добре от преди... Успявам да фокусирам и в супермаркети или изобщо магазини - нещо, което изобщо не се получаваше преди... Щастлива съм, радвам се на света около себе си, но и знам, че може още и го казвам на очите си - благодаря им и им казвам, че все пак могат още повече... Сега съм изготвила и списък от евентуални "причинители" на влошеното ми зрение (има около 40, но не виждам нищо кой знае колко силно емоционално заредено) - ТЕСах около 6-7 досега и продължавам... Смятам като мине и 30тият ден (утре) вече да правя Предизвикателството по 5 пъти на ден и да заложа повече на списъка от случки-причинители и на "големия" списък, за който вече споменах - дали това ще е правилно...? И също така дали старите чувства "гордост, защото като нося очила първа в класа, значи съм най-умна" трябва да ТЕСам с "Въпреки че бях горда, че първа сложих очила в класа..." или "Въпреки че сега съжалявам/ядосвам си се..., че се гордеех, че сложих първа очила..." - не мога да уловя "правилната" настройка... Ще съм много благодарна, ако някой се отзове и ми отговори.
Трябва да отбележа също, че като хвърлих един "бегъл" поглед на "големия списък", осъзнах, че в него някои неща са ми станали почти смешни, а най-неприятните са с много по-нисък емоционален заряд... Това е страхотно, действително! Просто усещам промяната навсякъде около себе си, отвътре и отвън... Всичко около и в мен се преобразява и то към добро. Околните също го забелязват - не знам за другите, но на мен ТЕС ми позволява да виждам всичко по един нов и прекрасен начин... Отношенията ми с всички са станали много по-хармонични, по-уравновесени - дори мама ми каза, че в сравнение с януари съм "друг човек"... И така - промяната се осъществява на всички нива и то много по-силно и бързо, отколкото някога съм очаквала. Знам, че ще възстановя напълно зрението си, ще упорствам, докато успея!

ПП: В събота смятам да отида на очен преглед, ще напиша задължително резултата:)
ПП1: Малко дълго се получи, но... исках да представя повечето неща, които съм мислила/ чувствала...

Браво на теб!
Добре се справяш. Продължавай в същия дух.
И като оправиш очите не спирай само до тях.

Поздравления! Справила си се страхотно! Продължавай все така!

Е... отидох на очен лекар. Беше ужасно Отидох си в моята оптика (а се бях зарекла да не ходя там), макар и при друга лекарка, започнах да й казвам какво имам по принцип, притесних се, насълзиха ми се очите, мигах през цялото време, докато ме снимаше с компютъра... Каза ми, че съм по-зле всъщност като късогледството е станало -4 и -3. Почувствах се доста зле, дори се поразплаках след прегледа... Но в същото време аз виждам, че виждам! Знам, че никога не съм виждала по-добре без очила; знам, че не ме боли главата вече (лекарката ме попита изрично и се учуди, че не ме боли); знам, че очите не ме болят като ги затворя... Объркана съм - просто не мога да повярвам, че съм по-зле. Единственото ми обяснение е, че това е заради нагласата ми към очните прегледи (май е време да го ТЕСна това). Знам обаче, че ще продължа, няма да се откажа - и с Предизвикателството, и със списъците със случки/емоции... Няма пък да се предам!
Благодаря много за позитивните думи, които сте ми написали в предните две мнения - те ми дават много сила и желание да продължа. Благодаря!

Ако виждаш - виждаш. Не ти е нужен лекар за да го потвърди. Никой не знае по-добре от теб виждаш ли или не. Чувстваш ли еди какво си или не и как точно го чувстваш. Защо продължаваш да вярваш на хора които не ти помагат по никакъв начин.
Да, ТЕСай си съмненията и нуждата от потвърждение от "специалист".
Имай предвид, че лекарите изучават с години болести, а не здраве. Т.е. те знаят много за болестите, но не и за здравето.
Плюс това и лекарите са хора, т.е. и те грешат и в същия момент и те както и всички други не знаят всичко което може да се знае за каквото и да е. Информацията им е ограничена.

Ако пък си наистина с диоптрите които ти е казала лекарката, можеш да кандидатстваш в Гинес. Вероятно ще си първата в света, която вижда въпреки диоптрите. Може да се превърнеш в знаменитост.
Макар че не ти го препоръчвам последното за щото тогава ще те приберат вероятно в някой научен институт да те изследват за да разберат как е възможно нещо за което те нямат обяснение.

Според всички познати на науката закони на аеродинамиката майските бръмбари не би трябвало да могат да летят.
Добре че те не знаят за това.

Ще напиша нещо, за което се сетих вчера, след като поанализирах "резултата" от прегледа. Мисля, че това ще е полезно за хората, които тепърва ще се занимаят с Предизвикателството или ТЕС въобще. Просто видях реакцията на хората около себе си, които не ми повярваха, че съм започнала да виждам по-добре, след като имам такива диоптри (все пак ще вметна, че днес излизах с приятелка и прочетох надписа на табела, която и тя не виждаше). Може би твърдението ми изглежда смешно отстрани, но аз смятам, че съм започнала да виждам на подсъзнателно ниво (така да се каже) и реално го правя не точно с очите. Чела съм доста по прицип за силата на подсъзнанието, за неговите възможности... Примерно, ако сложим човек с очни проблеми под хипноза и му внушим, че вижда, той наистина го прави. Диоптрите му обаче не се променят. Чела съм за случай на жена, която вижда с атрофирал очен нерв (което е необяснимо от медицинска гледна точка), както и за малко момче (около 5-6г.), което чрез подсъзнанието си успява да изчисти някакво сериозно очно заболяване. Като го вижда лекарката обаче, казва, че няма смисъл да го проверява, че е нелечимо, и съответно детето губи напредъка си...
Нещо подобно изпитах и аз вчера - разстроих се и сякаш започнах да виждам малко по-зле, въпреки че съм чела за доста "чудеса". Просто се чудиш - "Добре, като имам такива диоптри, как мога да виждам - явно нещо не ми е наред " Също така... когато седнах на стола в началото на прегледа, не виждах числата действително, но след като приключи, пак хвърлих око и не виждах само последните 3-4 реда... Като цяло не виждам идеално през цялото време и така да се каже имам "2 чифта" очи - едни на съзнателно ниво, които изследваха вчера, и други, с които виждам на подсъзнателно... Затова и си промених малко Настройката като вече казвам "... и се изчиствам от всеки очен проблем и на съзнателно и на подсъзнателно ниво" (дори и странно, според мен ще подейства).
Може би само си се обяснявам, но основната ми идея е, че наистина имаме огромни потенциали, които не осъзнаваме. С очите е хубаво, защото сам можеш да определиш дали виждаш по-добре или не, но това не може да направим с "вътрешните" заболявания. Аз мисля, че ако си излекуван на подсъзнателно ниво, е въпрос на време това да стане и на съзнателно (поне така си "обяснявам" нещата) - и изобщо, приемеш ли че нещо се случва, дори и да го няма в "материалния" свят, то рано или късно ще се появи. Изследванията на заболяванията ни в процеса обаче може и да не са особено положителни и да се появи отчаянието, което пък вече напълно да ни откаже... Имах нужда да споделя тези неща, не искам да правя "спам" в темата (макар че аз я пуснах), но се надявам, че може да е полезно за някого...
И да... аз ще продължавам да упорствам и ще пиша (колкото и време да отнеме) тук, когато официално ми кажат и лекарите, че виждам

Аз мисля, че ако си излекуван на подсъзнателно ниво, е въпрос на време това да стане и на съзнателно (поне така си "обяснявам" нещата) - и изобщо, приемеш ли че нещо се случва, дори и да го няма в "материалния" свят, то рано или късно ще се появи.

Точно така.
Много полезен пост.

Не мога да се сдържа да не пиша... Толкова съм щастлива, дори и все още да нямам "идеален" резултат (не съм и ходила на очен лекар още - определила съм си още 1 месец, докато го направя). Иска ми се да напиша толкова много неща, а не знам откъде да започна... За този втори месец, в който чистих "събития" (освен ТЕСането по 5 пъти на ден за очите, разбира се) толкова много неща се промениха около и в мен, толкова по-сигурна и уверена съм станала в себе си, успях да преодолея някои от най-големите си страхове, чувството си за вина, склонността да се подценявам... Големият списък намаля наполовина и вече почти нищо от него не ми носи болка, разочарование, неприятни спомени... ТЕСнах доста неща, свързани с очите, но както и предполагах, не бяха много силно емоционално заредени и поне не усетих да са ми помогнали кой знае колко. Е, имах и моменти, в които си мислех, че се влошава зрението ми, че няма да се получи, че няма да го доведе докрай (добре, че бяха малко). С ежедневното ТЕСане непрекъснато получавах "инсайти"/прозрения за много неща от живота си, за създали се в него зависимости... Като цяло мисля/усещам, че открих и корена на влошеното си зрение - своята склонност да се подценявам, това че се затворих в себе си, че бях твърде "свита" и т.н. - това са и някои от психологическите страни на късогледството, а защо не и на астигматизма (да не искаш да погледнеш някаква част от живота си)... Някак почувствах, че моето самоподценяване и затвореност ми влошиха зрението, но първоначално не можех да се сетя защо стана така. Впоследствие открих обаче причините (поне голяма част от тях) и определено нещата започнаха да се подреждат... Ще продължат нещата:)

ПП1: Компютърът ми "заби" 2 пъти, докато писах това - след 2 ТЕСвания на първия път, на втория само тръгнах да си потупвам ръба на ръката, и той тръгна. Знам, че е от ТЕС - просто при подобно "забиване" винаги трябва да бъде рестартиран.
ПП2: 100% ще пиша тук, когато получа пълния си резултат от прегледа, който ще удостовери, че виждам идеално!

Продължавай с тези публикации, Емче, много са полезни за всички четящи в този форум.

Гледам и не вярвам на очите си Не зная как така до сега не съм попадала на тази тема. Сигурна съм, че всичко бях изчела.
Така или иначе, Емче, изчетох темата ти до тук на един дъх. Не се притеснявай за това колко дълго пишеш, просто пиши
Много ми е приятно да те "срещна"

Аз имам астигматизъм на дясното око. Не помня колко. Напоследък ту виждам много добре, ту размазано. Когато виждам размазано, е за кратко и обикновено го свързвам с това, което съм яла или с лоши емоции.

На онзи преглед явно си поддала емоционално. Щом си се и разплакала... В такъв момент като нищо може да ти скочи диoптерът.
Как ти звучи да тесаш самосъжаление?
И също - направи ТКФ на последния преглед преди да отидеш на нов.

Не бях писала, но май тук ще го вместя. Скоро за първи път правих прокси на предмет. Фотоапаратът заби. След един тес проработи.

Благодаря много, mayadob (предполагам Мая ). Определено ТЕСнах предишния преглед и определено ще го направя преди следващия - да няма пак някоя изненада Иначе не съм се самосъжалявала от две години насам, но за сметка на това имам много ситуации отпреди това, които си ТЕСвам именно за самосъжаление/самоподценяване. Надявам се напълно да се оправи дясното ти око и да виждаш страхотно - в голямата тема за зрението написах и някои други неща, които правя за подобрение - може да ти е полезно нещо )

Видях ги нещата в другата тема. И много им се радвам, защото ме няма с английския.
Мая, да

Здравей Еми,
Чета с интерес твоята тема! Направо се учудвам, че човек на твоята възраст може да направи такъв задълбочен самоанализ, за което те поздравявам! Ти си много, много смел човек! И ще ти кажа защо така мисля - защото повечето хора не искат и не могат да намерят сили да се спрат, да погледнат назад, да се замислят над проблемите и тяхното разрешение. Те не искат дори да признаят, че има проблем. Или както ти казваш - "не задълбават" - по една или друга причина.
А това ровене, осъзнаване и изчистване на проблемите за мен е от жизнено значение. До някъде е кофти, че си намираш косурите - но при правилна работа това не може да създаде постоянен проблем!
Продължава в същия дух и пиши!
Много ти се радвам, да знаеш!!! А също и на добрите резултати!

Благодаря много и на теб, Mironi! Чувствам се прекрасно като чета подобни мнения... Ще пиша задължително, да! Просто съм нахъсана да доведа темата (и съответно проблема) докрай. Благодаря още веднъж

Здравей Еми,
Благодаря ти за всичко което си споделила!
Ако ми позволиш да те попитам нещо - спомена че първоначално си имала около -2 и астигматизъм, но не си си носила очилата.
Аз имам -6.5 + астигматизъм, цилиндър и някакви други красоти, които определено отказвам да слушам. Но и без очила немога. Работя на компютър, шофирам.... Та въпросът ми е - какво би ме посъветвала. Честно немога да си представя 30 дни без очила - определено нямам такова време. Максимума който мога да си позволя е 10 дни.
Моля, ако можеш да налеш акъл...
Ако ли не - здраве да е
Благодаря ти още веднъж за споделеното и преведеното в др темичка.