TEC

Понеже казах, че за сега не възнамерявам да прилагам ТЕС върху други хора – винаги става така, когато кажа нещо винаги става обратното. На семинара Иван ми каза нещо като „Никога не казвай никога”.

Една приятелка от доста време ме моли да опитам да поработя със сина и. Никога не съм чувствала, че трябва да го правя, защото особено при дете няма как тази работа да не бъде свързана с изграждане на надежди (детето е на 9 години, хем разбира достатъчно, хем не). От друга страна никога не ми се искало да кажа твърдо НЕ, защото пък родителите вече са свързали някаква надежда с това, дори все повече го виждат като единствения начин. Опитвах се да им обясня, че нямам опит да започна с дете, после го отлагах докато мине семинара – надявах се да се откажат от идеята, но те се палят все повече. Ще се радвам на идеи и корекции, дори много, затова го и пиша.

Историята:
Разказа на майката:
От раждането до сега детето се напикава нощем, винаги е спало с памперс, като на по-малка възраст (между 2 и 6 г. е имало случаи да се събужда сухо, но „мокрите дни” са били значително повече). На въпроса ми защо не са опитали да махнат памперсите през този период отговори: „Вярвах, че ще си престане сам, по-чистичко е с памперсите, няма опасност да настине, а и не исках да го пресирам. Не съм се притеснявала – и други деца се напикават до късно, пък после го израстват”. След 6-тата година всяка сутрин е мокър, но това никога не е притеснявало родителите, съответно и те не са притеснявали по какъвто и да е начин детето, защото твърдо са вярвали, че ще отмине през пубертета. Спокойствието рухва преди около година (малко след тръгването на училище), когато малко по малко детето започва да се изпуска и през деня – никога в училище или на обществени места, не и докато учи или играе навън, само когато седне пред екран (телевизор, компютър).

Попитах за „воден проблем”, както го интерпретира ГНМ.
Когато малкия е бил на 10-тина дни при поливане на главичката по време на къпане е погълнал вода и се е задавил до степен, че се е наложило да го обърнат с главата надолу и да го тръскат докато изплаче. Определено това е ужасен спомен за майката.

Другото, което намира за странно е, че винаги когато са на море детето се събужда със сух памперс през целия период. Не го отдава обаче на промяна на обстановката, защото на други места където ходят не се случва, по скоро интуитивно го свързва със студената вода, в която детето кисне по цял ден (гледа на това като на ледена кола при болно гърло).

Искам само да вметна, че познавам това семейство от много години, децата ни са на една възраст, отрастнали за заедно, и в детската градина и сега в училище, но никога тази тема не се е обсъждала, нито пък при детето по някакъв начин съм усетила да осъзнава проблем. Говорим за това откакто работя с ТЕС. За това време обаче майката не успя да се почувства достатъчно силна за да започне да се занимава с проблема сама, макар че доста се опитвах да я мотивирам. Иначе тя ще работи по себе си с всичко, което и кажа – не искам да я съдя, това е най-лесно.

Детето е прекрасно, много умно, но сравнително затворено, не обича да говори много, да вдига шум, да бъде център на внимание както повечето деца.

Разказа на детето:
Определено не му се говори. Казва, че иска да престане да се напикава, защото иначе няма да може да ходи на Зелено училище. След това пита „Това ли е всичко?” и бърза да си отиде в стаята. Друго е трудно да се измъкне спонтанно. Накарах го да си представи, че се е изпуснал в училище и приятелите му го гледат. Той каза, че пак нищо не изпитва, защото това няма да се случи. Докато минавах по точките му каза „Нищо друго не ме притеснява, единствено че това няма да се махне само”. И после пак мина на „Не ми се говори по въпроса, нищо не ме притеснява.” Стана, но ми направи впечатление, че се движи странно, сякаш свил крачета, леко приведен. Придърпах го към мен и видях малко кръгче на панталона му. Попитах го защо ходи така. Отговори „Защото мама ще ми се кара, че не си смених панталона преди да дойда да говорим. Тя не обича да стоя така.” Казах „А ти?” Отговори: „Не знам, не ми се говори.”
Искаше ми се да мина отново по точките му, виждах, че го боли, но вече беше станал и ми избяга. Реших да го оставя за сега.

Помолих преди да започнем родителите да го заведат на лекар за да погледне бъбреците, просто за да знаем, че физически всичко е наред. Инструктирах майката да започне да работи с „Въпреки че едва не удавих детето си .....” (това са нейни думи) по 10 пъти на ден, като се вслушва в това, какво и нашепва интуицията и да записва всичко. Когато има време ще направим ЕТ на аспектите, които излязат (надявам се да излязат).

Малкия ще прави визуализации – спрямо това прояви странна охота, усет, идеи - чак ме изненада на фона на разговора.

Аз още не съм се мобилизирала достатъчно, не съм решила какво точно ще правя. Не вярвам в ефекта от прокси, както много пъти съм казвала тук, и тесах първо това. Мисля, че си осигурих пространство да пробвам, а и осъзнавам, че аз навремето се опитвах да постигна мои си цели с него, което го направи неефективно. Дистанцира ме факта, че не вярвам, че ще усещам промяната в чувствата на детето, така както усещам моите когато работя със себе си, което най-вероятно не е вярно.
Давам си шанс да го усетя.
После правих прокси с „Въпреки, че не ми се говори ...” . Това, което ми излиза е този компютър (като някакъв символ на затварянето в себе си, като влизане в дневен сън), иска ми се да махна детето от него (а и от телевизора) за няколко дни за да видим ефекта, но това определено ще го отблъсне от мен, защото при това дете не става въпрос за злоупотреба, има си определени 2 часа за това и си ги спазва с разбиране (познавам го отдавна).

Всичко описано до тук се случи преди няколко дни и са копирани записки.

Вчера детето беше прегледано и е физически напълно здраво.
Аз започнах някакво прокси с „Въпреки че се напикавам нощем и през деня, когато си играя на компютъра, аз съм добро и здраво дете и всички много ме обичат, и избирам да спра да се напикавам за да мога да ходя на Зелено училище”.
Засега, не знам колко дълго ще остана с това. Иска ми се да опитам ЕТ, но искам с конкретна емоция (такава още не виждам), а и не знам доколко ще се справи с определяне усещането в тялото.

От снощи помолих да махнат памперсите. Визуализациите му си вървят добре, с охота ми разказа вчера. На самостоятелно тесане не е съгласен (засега?) – не смята, че такова нещо може да му помогне, на етап „Ще участвам, защото това няма как да ми навреди” сме.

И тази сутрин се е събудил сух ..... родителите му са в някаква еуфория. И с тази еуфория трябва да видя как да се справя, защото не ми се струва здравословна.

Иване, Мая, и всеки друг, дългичко е, късно започнах да пиша, но моля ви за поглед отстрани.

До колкото разбирам родителите имат проблем с напикаването. Детето иска само да отиде на зелено училище.
А бащата? Нищо не казваш за него.
Бих работила с майката с ЕТ или с черешката на тортата. Тя да се изчисти от емоциите, които има към проблема. Може да й дадеш да държи един памперс и да тесате. Или да сложите едно бебешко корито в стаята (по възможност същото, с което едва не го е удавила). И всякакви други неща, свързани с проблема - компютър, телевизор, гърне, гащи...
Детето не иска да говори. Предполагам, че майката има силно влияние, за да е така. Затова нека тя да се изчисти. После ще видим какво ще е положението при детето. Може да стане по-свободно по темата.
Зеленото училище сигурно ще е това лято.

Няма нужда да му правиш прокси. Особено, ако не ти идва. Ти си техен консултант и им казваш как да се оправят. Не си този, който да ги оправи. Ако иска майката, тя да му прави прокси.

Виждам, че сериозно си се заела със случая. Защо не потесаш малко? Просто си тупай точките и мисли за тях. Сигурно ще ти хрумне нещо важно.

Хубаво, че си ги накарала да махнат памперса.
Интересно е това, че на море не се напикава.

И аз подкрепям мнението на Мая, че проблема не е в детето.

Миналата година много се нервирах на моя син, че се напикава и не си казва, беше си направо водене на война. Мислех него да тесам, но се усетих, че на него му е почти все тая и аз съм тая, която има проблем с това. Та си тесах чувствата по въпроса и О! ЧУДО! В момента в който престанах да се нервирам, той престана да се напикава и започна да си казва!

Да, изключително добре си го усетила, Майче, проблема е на родителите, и по-точно на майката. Бащата се интересува само и единствено от запазване на душевния мир на малкия (което аз изключително уважавам) и затова се плашеше и държеше да присъства на разговорите в началото. Що се отнася до метода, който използваме, може би думата погнуса е малко пресилена, но сравнително добре описва отношението му към ТЕС. След посещението им при лекаря обаче бащата сам ми се обади. Някакси факта, който беше научил, че 4% от децата не израстват напикаването го беше активизирал малко и макар и нескопосано опита да ми засвидетелства сътрудничеството си – така и не разбрах иначе каква беше идеята на обаждането.

Може би на първо време не трябваше да въвличаме детето, но първоначално нямах представа какво е в душичката му, а и сега не съм сигурна какво е и дали е трябвало и не.

Майката – идеите ти с предмети са чудесни. В неделя ще се видя с нея – искам първо да видя какво е излязло от задачата, която и дадох. Към нея имам някакво странно усещане (леко, но все пак го има), от една страна, че сякаш съм я наказала с тези 10 теса на ден, че даже са и малко, задето толкова години дори не се е и опитала да свали тези памперси (това ще го тесна да, сега ми изскочи). От друга страна обаче някакси харесвам и двамата родители за това, че са се отнесли с толкова приемане към проблема на детето си и то за толкова дълъг период от време (не знам до колко съм успяла да предам това в разказа си), в смисъл че при детето не усещам и сянка от вина, страх, срам (макар че не знам какво би могло да излезе в бъдеще). Аз не знам кой е бил правия път, а пък и какво означава прав път? Не смятам, че аз или пък те има смисъл да си задават този въпрос изобщо.

За проксито – действам на посоки, да видя от къде какво ще излезе, но нещо не ми върви, да.

Мисля, че за сега успявам да не се въвлека емоционално (или поне тесам веднага, когато усетя, че това става), само да имах малко повече време ...

Относно морето и студената вода – това някакси интуитивно ме препраща към принципа на водолечението, но там ти си по-наясно. Аз този принцип не го знам, знам обаче, че басейните на открито са доста студени, доста, поне до обед, а родителите ми споделиха, че детето не обича и почти не влиза в морето, защото там вълните му пречат да плува. Многократно сме ходили заедно в Банско през зимата, където децата не излизат от басейните, но в тези топли басейни ефект върху детето няма. Не знам, само си разсъждавам тесайки (от време на време), а имам толкова работа ....

Благодаря ти, че пишеш, Мая! И на теб Lady!

Точно снощи четох някъде, че ако детето се напикава, това означава, че изпитва огромен страх пред някой от родителите си или се страхува да не го разочарова с нещо.
Незнам защо имам усещането, че това е майката.
При всички положения това не се е появило от нищото.
Нежеланието на детето да говори е много показателно, всъщност това, че казва, че нищо не го притеснява. Сигурна съм, че има много, което да каже.

Чух се с всички въвлечени по телефона (без бащата).
Помолих майката да започне да чете темата (всъщност аз исках да си я поеме, но ми отговориха, че няма никакъв начин).
Другото нещо, което поисках е да си представят (тя и мъжа и), че сина им утре се събужда мокър и да тесат това, което изпитат, докато спре да им доставя неудоволствие. Пратих я да чете за прокси и да го прави за мъжа си, пред него, в случай, че той не желае да теса сам.
С малкия разговора беше доста приятен. Попитах го как би реагирал ако утре е мокър. Отговори, че няма да е мокър.
- И все пак ако си?
- Нищо.
Може би не трябваше, но попитах как си представя реакцията на майка му в този случай.
Той каза:
- На мама нищо няма да и има. Само се страхувам ти да не се откажеш.
Уби ме това дете.
Поне знам какво да тесам (макар, че все още изпитвам някаква неприязън към проксито).

Femme, благодаря ти за идеята с разочарованието. Защо са такива тези деца, постоянно треперят да не разочароват някого – и моето дете е същото, а и аз бях същата като малка.

nia написа:Защо са такива тези деца, постоянно треперят да не разочароват някого – и моето дете е същото, а и аз бях същата като малка.

Нормално е. Децата се оглеждат в очите на родителите си. Нормално е да търсят одобрението им и да се страхуват от неодобрението. На мен лично ми се струва като цяло съвсем естествена реакция, която малко или много ни бута напред, стига разбира се да е в приемливи граници.

Харесва ми позитивизма на хлапето.

А майката защо отказва да поеме темата? (любопитно ми е просто)

На майката и е трудно да споделя дори с мен.

Разбирам.

Сега препрочетох пак всичко, което си написала. Тази безразличност на детето ме притеснява.
Аз бях такава преди. Не знам, не ме интересува, нищо не усещам, нямам мнение... Пълно безразличие и пълно безличие.

Ще помисля още, но има ли някакви проблеми между родителите? Какъв тип са отношенията им?

Питам, едно защото отношенията в семеъството рефлектират пряко върху детето, а не само отношенията майка-дете. Също така, ако майката има проблеми с бащата (не е задължително да са явни и да ги осъзнава), това може пряко да рефлектира върху детето. Един вид, ако тя не може да се "пребори" с мъжа си да си го изкарва по някакъв начин върху детето си. Не мога да го обясня съвсем добре и общо взето налучквам, защото нямам много информация, но мисля, че ще ме разбереш.

nia написа:На майката и е трудно да споделя дори с мен.

Тук тя е анонимна, никой не я познава и пред никого няма да се изложи. Ако не поиска да се срещне с някого лично, така ще си остане, няма от какво да се притеснява. При всички положения изборът е неин.

Прочетох специално за нощното напикаване при децата в книгата на Лиз Бурбо "Твоето тяло казва: Обичай се!"
Тя уточнява, че ако у детето няма физически страх от бащата, то се страхува да не го разочарова, да не бъде на висотата на неговите очаквания. Акцентира и свързва проблема с бащата. Понякога децата от обич треперят да не разочароват този, когото силно обичат, а той даже няма представа.
Не е лека задачата, с която си се заела. Желая ти успех, Ния, ще ти помагаме с каквото можем

Lady, мен също ме притеснява нежеланието на детето да говори, но само до известна степен за сега. Ние сме прекарали доста време заедно през годините и всичко, което той е виждал е, че на тази тема аз и майка му не разговаряме. Нормално е да я смята за тема табу. Надявам се да се отпусне, затова и мисля да се върна и продължа да тесам с „Въпреки, че не ми се говори за това ....”.

Колкото до проблеми между родителите – това мисля, че е нещо, което трябва да излезе при майката, не при мен, такава ми беше идеята като я оставих да работи с тази формулировка. Аз знам само, че тя е отгледала още едно дете преди това (и то без помощ от баби) и то е напълно здраво. Какво е било различно този път, тя ще разбере, дори и да не ми каже, това няма значение. Не искам да разсъждавам повече за да не и влияя.

Да, и аз четох Бурбо, Femme, обикновено предпочитам нея, но в този случай интуицията ме води към ГНМ – ще видим, то ще си стане ясно накрая.

Как е бил представен ТЕС на детето? Т.е. какво му е казано досега за ТЕС и за причините да правите каквото правите по начина по който го правите от Ния и от родителите му?
Защо се прави това (ТЕС)? Защо по този начин? Защо с Ния?