Благодаря на всички за съветите ви. Много ми помагате, вслушвам се и разсъждавам върху всяка една думичка, която сте ми написали.
Аrethuse, Ния, имате право. Изглежда ПО е точно такъв. За да се идентифицирам с тази болест ми помагат и мненията на лекарите, които явно все още, макар и подсъзнателно считам за големи авторитети. Първата лекарка, която откри заболяването ми каза, че след 5 години всички щели да го имат и, че било от Чернобил. Кой знае защо считах това за истина, дори без да се замисля по въпроса? За онова което ми казват лекарите не се замислям и не го подлагам на съмнение, така както ТЕС тапример. Това ми говори единствено за друг ПО. Все още, макар и подсъзнателно аз ги приемам за авторитети и им вярвам. Ама така им вярвам, че дори не се замислям. Ей, сега веднага първо това ще тес-на. Аааа ма де! Ами то като се замислих, няма никаква логика в думите на лекарката. Петте години почти изтичат, пък не виждам всички хора да са заболели от Хашимото. Само жени боледуват. А мъжете да не би да не са били в условия на радиация? Ама че глупост. А аз и вярвах.
Друга лекарка от прегледа, в който за първи път ме сложи на хормонално-заместителна терапия ми каза, че ако трябвало да си избира заболяване би си избрала Хашимото. Толкова било безобидно Пиеш си хормончето и си свиркаш и може да живееш и колкото орлите. Я си представи, ми каза, че имунната ти система е нападнала друг, по-важен орган. Тогава спасение няма. Но щитовидната жлеза не била важен орган. Човек можел да си живее и без нея и изобщо да не съм се плашела. Такивамитиработи.
Явно и нейните думи съм приела като готова подсъзнателна програма, без да я подлагам на съмнение, тъй като, Ния, аз по същия начин като теб изобщо не се притеснявам от това заболяване. Дори и да имам симптоми, съм сигурна, че каквото и да се случи, по всяко време мога да корегирам нещата с хапчето. Използвам заболяването си, за да тествам техниката. Дали би помогнала и за физическо заболяване, а не само за емоционални проблеми, при които имам страхотни резултати с ТЕС.
Да ви се похваля! Моят маяк го пратих в Глостър при доктор Фостър.
Толкова съм щастлива. Всичко стана толкова бързо след като премахнах психологичните "ползи" по въпроса /Иване БЛАГОДАРЯ/. Промених и значението, което му придавах сега. Асимилирах, че то е доста преувеличено. Защо така и аз не знам.
С две думи години наред се самосъжалявах, обвинявах и ревях, опитвайки се да променя миналото. "Прекрасното" събитие бях обвила в ореол и го преживявах в мислите си всеки ден, копнеейки по него. Сякаш живота ми беше спрял. Когато стана дума при един от разговорите ми с моя маяк за миналото, чак се учудих, когато той спомена, че толкова много време било изминало от тогава. А аз имах чувството че всичко се е случило вчера. Сега, откакто посетих семинара на Иван /Господ здраве да му дава/, разбрах за какво става дума, погледнах цялата история отстрани, промених отношението си към маяка, изчистих Психологичните обрати, ударих една яка Тесла на самосъжалението, обидата, болката, а най-вече на психологичния обрат, по който Иван ми препоръча да работя, а именно увереността ми, че ако премахна маяка, ще премахна и най-хубавото нещо, което някога се е случило в живота ми, също съм на мнение, че това се е случило много отдавна. И не се премахна най-хубавото нещо. Емоцията си остана. Но тя е някъде в миналото мнооого далече. И сега разсъждавам по съвсем друг начин за събитието. И съм отворена за други още по-хубави моменти. Едно премахване на маяка и го прати толкова далече...Все пак, всичко е преходно, всичко тече. Сякаш се преместих по оста на времето, събудих се от 15 годишен сън и се видях оново пълна с енергия и вяра в утрешния ден. Толкова ми е Кеф от ТЕС и от това, че присъствах на семинара.
Иване, не си прав, че е трудно човек сам да премахне маяка си. И не си прав, че ако човек избере, че е по-добре да остане с маяка си, пред вината, че е пропилял живота си, ти трябва да се съгласиш с него и да уважиш решението му, тъй като ако бях останала с маяка си, щях да пропилея не "само" 15 години от живота си, а целия си живот и вината, която щях да изпитам на края на живота ми, щеше да е много по-голяма. Май навреме срещнах ТЕС
. Дано всичко това да бъде трайно и никога повече да не връщам в онова блато, в което бях затънала цели 15 години.
Сигурна съм, че и с Хашимотото ще се преборя. И не е вярно, че не се обичам.
Извинете ме за дългия пост!