Преди 2 дни Vilito, ми разказа следния случай:
(публикувма го само защото каза, че нямала време сега да пише, а мисля, че може да е от помощ за някого)
Племенникът й, на годинка и нещо, получава атопичен дерматит. Никакви лекарства не помагат. Положението все повече се влошава и нещата тръгват към отворени рани по кожата. Майката (сестрата на Вили) не вярва в ТЕС. (след като знае, че сестра й - Vilito - забременя имено с помоща на ТЕС

)
Но пък бабата вярва. Идвала ми е на семинар.
Един следобед родителите на детето излизат на някакво събитие и оставят бебето на бабата.
Бабата почва
8 часов ТЕС прокси маратон върху физическите проявления на болестта при бебето. Тъй като не е имала идея върху какви емоции да ТЕСа, TECала е само пъпките, зачервяването, сърбежите, болката и т.н.
Родителите се връщат след 8 часа и намират бебето блажено спящо и с перфектна кожа.
Всички симптоми са изчезнали.
Тук идва интересният момент. Майката на бебето е разбита и няма как да отрече, че ТЕС е подействала в случая, но не започва да я прилага сама, а кара бабата да я прилага. С обичайните извинения, че не знае точно как, че майка й е по-добра, по-знаеща, по-учена, по-можеща, по-опитна и т.н.
Храна за размисъл.
