Страх от самоубийство и още ...
Публикувано на: 30 Дек 2010 11:07
Здравейте,
Незнам от къде да започна. Много мислих и доста пъти се спирах да пиша тук, но днес реших че е крайно време да споделя и да помоля за помощ. Аз съм на 28 години и наскоро (преди 3 месеца и половина) станах майка на едно прекрасно момиченце. Имам страхотен съпруг и цялото ми семейство е много добро. И въпреки това аз имам страхове и негативни мисли. 2003 година започна да ми става лошо и страшно много се страхувах от това, даже напуснах работа. Ходих при всички лекари, за които се сетих и нищо не ми откриха. Незнам дали е било паник атаки или нещо друго. След няколко месеца вече на нова работа, по време на една от нощните смени ми мина мисъл да скоча/падна от балкона на апартамента, в който живея. Много се изплаших, но успях да забравя за това след извесно време като посещавах курс на Норбеков и използвах терапията на Бах. На курса даже махнах очилата и си оправих зрението. За около 2 години всичко беше перфектно, но започнах да се страхувам без причина. След това започнах да се анализирам и после пак по време на една нощ – бях командировка сама в един хотел на 7 ми етаж когато заспивах ми мина мисълта да скоча през прозореца. Уплаших се много. От там вече започна един истинки ад за мен. Непрекъснато анализиране, сега искам ли да скачам , а защо и как, появи ми се страх от височини, минаваше ми мисъл „самоубийство” като мисъл, вярвам истински че никога не съм го искала, а просто жестоко ме е страх от това. Непрекъснато мислех за това и се изпитвах , мисля ли го искам ли го, какъв е смисъла на живота като цяло и в частност за мен. За мое щастие и ози период отмина – трудно но стана. Започнах да ходя на Йога и учителката ми много ми помогна. Ожених се, родих и сега съм отново в това ужасно състояние. Страх от самоубийство, тъжна съм, нямам мотивация на моменти, страдам много и колкото повече мисля толкова по-зле става положението. Особено напоследък, откакто стана лошо времето и съм по цял ден в къщи, общувам само с семейството, детето ми е перфектно и имам много свободно време да мисля за тези страшни неща.
От един месец започнах с ТЕС. Но нещата някакси не се оправят, все анализирам какво ми е в момента и как да стане по-добре, а в някой дни като не намеря желание да съм по-добре плача по цял ден. ТЕС-ах негативните мисли, съмнения, страх от самоубийство, но ги тес-ам всеки ден различни неща, каквото изпитвам и имам чувството че нищо не правя.
Вчера имах много тежка криза – те мойте състояния са така за 1-2 дни и после се успокоявам. И затова днес реших да пиша. Кажете ми моля ви, каде бъркам какво не ми достига за да се освободя от тази негативност. Забравих да кажа че имам и 30кг. Наднормено тегло, което много ми тежи, отказах цигарите, качих колограми, тъкмо започнах да отслабвам и забременях, а сега заради кърменето не мога да спазвам диета.
Дайте ми някаква насока за работа, защото ужасно много се страхувам че ще загубя смисъла си и ще престана да съществувам.
Незнам от къде да започна. Много мислих и доста пъти се спирах да пиша тук, но днес реших че е крайно време да споделя и да помоля за помощ. Аз съм на 28 години и наскоро (преди 3 месеца и половина) станах майка на едно прекрасно момиченце. Имам страхотен съпруг и цялото ми семейство е много добро. И въпреки това аз имам страхове и негативни мисли. 2003 година започна да ми става лошо и страшно много се страхувах от това, даже напуснах работа. Ходих при всички лекари, за които се сетих и нищо не ми откриха. Незнам дали е било паник атаки или нещо друго. След няколко месеца вече на нова работа, по време на една от нощните смени ми мина мисъл да скоча/падна от балкона на апартамента, в който живея. Много се изплаших, но успях да забравя за това след извесно време като посещавах курс на Норбеков и използвах терапията на Бах. На курса даже махнах очилата и си оправих зрението. За около 2 години всичко беше перфектно, но започнах да се страхувам без причина. След това започнах да се анализирам и после пак по време на една нощ – бях командировка сама в един хотел на 7 ми етаж когато заспивах ми мина мисълта да скоча през прозореца. Уплаших се много. От там вече започна един истинки ад за мен. Непрекъснато анализиране, сега искам ли да скачам , а защо и как, появи ми се страх от височини, минаваше ми мисъл „самоубийство” като мисъл, вярвам истински че никога не съм го искала, а просто жестоко ме е страх от това. Непрекъснато мислех за това и се изпитвах , мисля ли го искам ли го, какъв е смисъла на живота като цяло и в частност за мен. За мое щастие и ози период отмина – трудно но стана. Започнах да ходя на Йога и учителката ми много ми помогна. Ожених се, родих и сега съм отново в това ужасно състояние. Страх от самоубийство, тъжна съм, нямам мотивация на моменти, страдам много и колкото повече мисля толкова по-зле става положението. Особено напоследък, откакто стана лошо времето и съм по цял ден в къщи, общувам само с семейството, детето ми е перфектно и имам много свободно време да мисля за тези страшни неща.
От един месец започнах с ТЕС. Но нещата някакси не се оправят, все анализирам какво ми е в момента и как да стане по-добре, а в някой дни като не намеря желание да съм по-добре плача по цял ден. ТЕС-ах негативните мисли, съмнения, страх от самоубийство, но ги тес-ам всеки ден различни неща, каквото изпитвам и имам чувството че нищо не правя.
Вчера имах много тежка криза – те мойте състояния са така за 1-2 дни и после се успокоявам. И затова днес реших да пиша. Кажете ми моля ви, каде бъркам какво не ми достига за да се освободя от тази негативност. Забравих да кажа че имам и 30кг. Наднормено тегло, което много ми тежи, отказах цигарите, качих колограми, тъкмо започнах да отслабвам и забременях, а сега заради кърменето не мога да спазвам диета.
Дайте ми някаква насока за работа, защото ужасно много се страхувам че ще загубя смисъла си и ще престана да съществувам.