Защо има едни клишета,че с пари не можем да си купим дом,здраве,приятели,любов и т.н.?Защо се казва,че щастието идва не от вън,а от вътре?С парите ние сме си създали някакви удоволствия или сме приели в процеса на израстване като убеждения от родители и тези които ни заобикалят,поне аз така мисля.Когато имах пари преди години,имах много "приятели" и внимание,но осъзнавах,че е фалшиво,защото виждам когато нямах,кой остана около мен и как хората оценяват,не по това което си,а по това което имаш.
А нашите страдания от къде идват?Парите за не малка част от хората,да не казвам за повечето са власт и начин за контрол,благополучие или щастие и какво ли не още.Ако ти утре решиш да напуснеш този свят в който живеем,където има развлечения,стрес и борба за оцеляване в този свят в който сме сега имам предвид и отидеш да живееш в природата,където всичко ти е без пари и и можеш да откриеш един нов и друг свят,парите за какво са ти?Както и закони,данъци и други подобни глупости с които се съобразяваме и спазваме?Страхуваме се от какво ако ги нарушим?Според законите на Вселената ли ще бъдем наказани ако не ги спазваме или по измислени и създадени от някой за да сме под контрол и като стадо което не смее да се отцепи от една система?След като се стремим към светлина и любов,както и да сме в мир със себе си,защо го правим това?
Какво прави човека?Работи и всеки ден му е почти един и същ,за да изкарва пари,които все не му стигат и с времето трупа и трупа в себе си една мръсотия от негативи,като един ден ако се осъзнае какво си е причинил и той има вина за себе си започва да търси начин да се изцелява,но продължава да живее пак този начин,защото има едни правила в някаква игра наречена живот и той е нужно да ги спазва,ако не ги спази го очаква наказание.Ако погледнем животните и нас,май ние сме по-глупавите и тези които сами се самоунищожават.
Пак ще цитирам нещо което ми допада и харесва в тази насока:
Най-непоклатимата ти вяра...най-вредното ти убеждение е, че светът съществува извън теб, че съществува нещо или някой, от когото зависиш, някой , който би ти отнел или дал нещо, който би те избрал или осъдил. Ако войнът само за миг са позове на помощ от вън, моментално би изгубил неуязвимостта си.
НЯМА НИЩО ОТВЪН...От никъде няма да дойде помощ...
Най-сериозното заболяване на човека е зависимостта. Няма по-лошо от това да зависиш от останалите, от тяхното присъствие или тяхната преценка...а за да се освободиш от тях се изисква продължителна подготовка...Човек трябва да се упражнява, за да го постигне...
Щом осъзнаеш, че светът ,който виждаш е твое отражение , ти се освобождаваш от него.
ТЪЖНАТА ПЕСЕН
Човек само привидно се стреми към доброто здраве, благоденствие, сполука. Ако той можеше да наблюдава и да познава вътрешното си аз, щеше да чуе тъжната песен - несклончаем рецитал на молещ се злощастник на очакване на някакво ужасно бедствие, без значение възможно или невъзможно...
Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към смъртта. Изборът как точно да погуби себе си е единствената му истинска свобода.
ТЯЛОТО Е НЕРАЗРУШИМО. Ти сам подписваш заповедта за неговото унищожение. Мислите и чувствата, които му вменяваш, са причината за стареенето, боледуването, загубата на енергията и смъртта. Каквото се случва на тялото ти се случва и на света. Светът е това, което си ти, а ти си това непобедимо и безсмъртно тяло. Но и ти, подобно на милиони други хора, си избрал да използваш страховете и разрушителните мисли, за да убиваш себе си.
Човек наследява тъмната страна на Същността си, разрушителната прегръдка, импулса да нарани първо себе си, а сетне и останалите от "първоначалното обучение".
Наблюдавай себе си! Самонаблюдението осветява най-тъмните кътчета на Същността. Ограничавай съмнението и страха в себе си още щом усетиш, че се проявяват. Бъди безмилостен към себе си. Налагай си да изпитваш щастие, благоденствие, сигурност. Не обстоятелствата и събитията в смета те правят нещастен, а твоето нещастие създава мъките и страданията в света. Бедността е болест на мисълта.
Гледам с интерес и възхищение този човек как оцелява и показва,че когато знае нещо повече за природата и нас самите мога да добавя,може да се оцелява в природата:
http://www.youtube.com/watch?v=338BmgxGo2E
И тук според мен е въпроса,дали искаме да го направим или се страхуваме,че не можем защото не знаем как да оцелеем в един друг свят,който е чужда за нас,защото живеем с друг измислен пак нас.
От този цитат аз лично,виждам една голяма истина,която не е важно за мен,кой я е написал,а по-важно какво мога да осъзная от написаното и да се опитам да бъда независим от тези неща:
Накарахме децата ви да се озлобяват едно към друго, пак заради измислените „модни“ парцалки. Така превърнахме собствените ви деца в оръжие срещу самите вас. Защо ли? Ами за да измъкваме всеки лев от джобовете ви, когато им задоволите капризите.
Шефовете на фирмите и на отделите в тях са нашите най-перфектни надзиратели. Вие търчите из коридорите на фирмите си с купички салати или чинийка със сандвич, за да се храните...докато работите.Защото не ви се позволява да бъдете свободни. Позволено ви е само да сте демократични. Вашите надзорници знаят колко пъти сте влезли и излезли от сградата и колко време ви е нямало на работното място.
Цитата е от тук:
http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2012 ... l?spref=fb
И ето,баловете да погледнем,живото доказателството за последното написано.Почва се една суета,гласене и кой с каква кола ще го закарат на бала и ще се покаже,че е по-по-най пред другите.Яли пили и се веселили,а после носове увесили и духа сломили,че парите някъде за миг се изпарили.
Ето това е действителността и аз съм минал по този път на имането и нямането,изпитано на собствен гръб,сега си нося последствията,но поне се осъзнах за много неща и се радвам,че влезнах в правилният път.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
.
Ако просто не минават пари през ръцете ти, дали просто ще ти ей така 