Негативни емоции
Публикувано на: 15 Мар 2011 12:26
Проблемът е следният: Предстои ми среща с хора, към които изпитвам гняв, омраза, ревност... все негативни чувства. Тези хора в детството ми са ми създали много комплекси - че съм дебела, че съм не съм достатъчно умна, че не съм достатъчно красива и т.н. .... , от които аз винаги съм се срамувала. Тези чувства бяха една от причините да търся спасение в ТЕС. Толкова негативи бях акумулирала, че вече не бях способна да понеса повече, както се казва - чашата преля. В смисъл, че им показах, малка част от своите негативни чувства, спрямо тях, на което те отвърнаха с гняв. Някои от негативите съм ги чистила, други все още ги чистя. Например работих върху омразата, и усещам че има изчистване, но не напълно.
По принцип аз съм по-затворена в себе си, в смисъл техните обиди често ме натъжават, предизвикват у мен мъка, но не се карам с тях, просто преглъщам. Честно казано лесно успяват да ме наранят, но като че ли не го осъзнават, поне винаги се мислят, че те са прави. Всички по-продължителни срещи са водели след себеси и някакво физическо страдание в мен, например - екстрасистоли, постоянни схващания. Като дете все бях болна – от както се помня все по болниците лежах с ревматизъм, с пневмонии, Докато оздравея и отново пак се разболявах. /Според мен е така, след като се започнах да чета този форум и ТЕС/. Например за екстрасистолите, дори ми бяха изписали антидепресанти, доста силни бяха, чувствах се като дрогирана.
Въпросът ми е как ще издържа отново неизбежната среща с тях, и всичките предстоящи отрицателни емоции? Т.е. може ли предварително да се застраховам, от предстоящите негативи? Или трябва наново след това да започвам едно по едно да чистя.
По принцип аз съм по-затворена в себе си, в смисъл техните обиди често ме натъжават, предизвикват у мен мъка, но не се карам с тях, просто преглъщам. Честно казано лесно успяват да ме наранят, но като че ли не го осъзнават, поне винаги се мислят, че те са прави. Всички по-продължителни срещи са водели след себеси и някакво физическо страдание в мен, например - екстрасистоли, постоянни схващания. Като дете все бях болна – от както се помня все по болниците лежах с ревматизъм, с пневмонии, Докато оздравея и отново пак се разболявах. /Според мен е така, след като се започнах да чета този форум и ТЕС/. Например за екстрасистолите, дори ми бяха изписали антидепресанти, доста силни бяха, чувствах се като дрогирана.
Въпросът ми е как ще издържа отново неизбежната среща с тях, и всичките предстоящи отрицателни емоции? Т.е. може ли предварително да се застраховам, от предстоящите негативи? Или трябва наново след това да започвам едно по едно да чистя.