TEC

Не знам дали ще имам достатъчно материал да понапълня тази тема, но понеже няма къде да пиша, отварям я. Надявам се заедно да я напълним.

Имам една случка в детството си, която на този етап ми се струва единствената, която не съм свързала с нищо в настоящето. Да, минавах и през нея, когато чистех това, че се чувствам лоша, но имам някаква сигурност, че не това е основното в нея. За мен тази случка все още остава несвързана с никакви последвали събития, т.е. необработена. Когато затворя очи и мисля за нея виждам едни ръце, които посягат да се свържат с настоящето ми и там всичко свършва. Освен това главното е, че аз нямам никаква идея доколко спомена ми от нея вече не се е превърнал в пълна интерпретация с времето, защото още от първия момент (още от възникването и) аз много пъти съм мислила по нея и винаги съм стигала до едно и също – НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО ПОСТЪПИХ ТАКА, НЕ РАЗБИРАМ.

От тази случка ще се опитам да разкажа съвсен малко, без контекст, само най-чистото, защото и контекста, и последвалите събития ми се струват моя интерпретация. Не знам защо, но по някаква причина ми се струва, че ако го напиша тук, вероятността нещо да ми се поизясни е по-голяма.

Била съм на 7-8 години през една лятна ваканция, на село при другите ми баба и дядо (не тези, които са ме гледали и за които съм писала тук). На някаква нива сме, а ние с братовчедка ми (на около 3-4 години) сме оставени да си играем отсреща през шосето. Центъра на събитието е не широка, но дълбока дупка, пълна с вода (сякаш някой ми е казвал – изкопана от фадрома за да се извади пясък). Всичко, което си спомням е как чувам свличане, обръщам се и виждам, че братовчедка ми пада във водата и после гърчещо се телце и разпиляни къдрици на повърхността на водата. Следва колебание как да постъпя, момент който винаги ми се е струвал дълъг цял век, сякаш си зададох накакъв въпрос „Дали да я вадя, дали това е моя работа?”, а ми беше само на една ръка разстояние (дупката сега ми се струва не по-широка от метър-два), можех да я достигна без дори да се мокря. Както и със сигурност осъзнавах, че няма време някой друг да го направи – баба и дядо бяха твърде далеч – и въпреки това продължавах да не го правя. После най-сетне посегнах, хванах косата и я издърпах, плачеше. После ми се губи какво е ставало. После баба и дядо ме пратиха да се прибера без да ми обяснят нищо или пък не си спомням какво са ми казали ... и някакво усещане, че бяха сърдити ... но не точно на мен?, което не знам колко е реално, може да е предизвикано и от факта, че селото беше много далеч от полето, вървях нещо като часове ... не съм сигурна дали съм го почувствала като наказание?...., не си спомням да съм се чувствала виновна, което пък е още по-странно и нетипично за мен. Дълги години винаги съм си вярвала, че са ме изпратили да взема сухи дрехи на братовчедка ми, но когато рових около тази случка си спомних, че това едва ли е вярно, защото аз нямам спомен да съм се връщала на нивата, нито пък да съм взимала дрехи, нито пък да съм знаела, къде изобщо и стоят дрехите .... това сякаш е обяснение, което аз съм си измислила.

Проблема е, че нямам дори спомен за някакви чувства, камо ли пък да мога да събудя някакви чувства сега, нито спрямо себе си, нито спрямо баба и дядо, което ми предизвиква това огромно НЕ РАЗБИРАМ, с което свързвам всичко това.

След доста години някой (предполагам баба) беше споделил с леля ми (майката на детето), че това се е случило. Тя един ден дойде у нас с купища подаръци за мен. Нямам спомен да съм изпитала съпротива срещу подаръците, нямам спомен да съм се чувствала добре от тях, нищо не чувствам.

Сега често се виждам с баба (от нея се снабдявам е биопродукти). Попитах я да ми разкаже какво се е случило. Отговори ми: „Ти ли падна във водата, чедо?”. Тя е прекалено стара вече, а и има 4 деца и 8 внучки – вече и е трудно да ни различава добре в миналото.

Нищо от настоящето ми до сега не пожела да се свърже с тази случка, но факта, че години наред за нея с никого не съм изпитала нужда да говоря ...

Често и след това в живота си съм изпитвала това огромно НЕ РАЗБИРАМ, но по един или друг начин останалите НЕ РАЗБИРАМ някакси ги разбрах и свързах, това за сега не мога. Например когато НЕ РАЗБИРАМ защо хората постъпват така, сълзи започват да капят от очите ми, в този случай и сълзи не си спомням ..., а и в този случай НЕ РАЗБИРАМ не само хората, а най-вече себе си.

Това е много интересно!
Така, както е написано, аз разбирам, че е спряло времето в момента на осъзнаване на себе си и осъзнаване на това да избереш-да помогна или да прехвърля отговорността (на баба и дядо), след което си се задействала автоматично( или подсъзнателно) да помогнеш. Другия конфликт е момента с реакцията на големите- ти си усетила нещо, но не си го проумяла и това тлее в теб като въпрос. Бих те посъветвала да се ТЕСнеш с "разрешавам си да разбера" 1. реакцията на големите, 2. своя избор за действие (реакция).
За сега това ми хрумва...

А какво ще кажеш за:
"Въпреки че не разбирам еди какво си, аз ...............и избирам да осъзная, че не е нужно винаги да разбирам."

Алиса, след като пробвах формулировката на Иван, може и под влияние на написаното от теб, наистина излезе, че съм се задействала автоматично (подсъзнателно), но не в момента „да помогна”, а в момента „коя съм аз да решавам кой да живее и кой не”, от което тръпки ме побиха.

От формулировката на Иван изскочи и едно „Да си виждала едно животно да спасява друго от удавяне?”. Ужас! Добре че животните поне имат инстинкт за съхранение на малките ...

После ми се губи какво е ставало. После баба и дядо ме пратиха да се прибера без да ми обяснят нищо или пък не си спомням какво са ми казали ... и някакво усещане, че бяха сърдити ... но не точно на мен?, което не знам колко е реално, може да е предизвикано и от факта, че селото беше много далеч от полето, вървях нещо като часове ... не съм сигурна дали съм го почувствала като наказание?...., не си спомням да съм се чувствала виновна, което пък е още по-странно и нетипично за мен. Дълги години винаги съм си вярвала, че са ме изпратили да взема сухи дрехи на братовчедка ми, но когато рових около тази случка си спомних, че това едва ли е вярно, защото аз нямам спомен да съм се връщала на нивата, нито пък да съм взимала дрехи, нито пък да съм знаела, къде изобщо и стоят дрехите .... това сякаш е обяснение, което аз съм си измислила.

A тук направо съм трансформирала, и то не картинка, а направо действителността, изтесала съм някаква неадекватна реакция на възрастните, така да се каже, до степен, че дори не мога да си я спомня.

Децата в нас са просто страхотни!

Друго си е като споделиш, 4 очи виждат по-добре, а пък ако са повече ...
Да споделя и Аз, много ТЕС ударих за баща ми, Господ да го прости...
Чистих , че нищо няма да излезе от Мен, мързелив съм бил, все съм "философствал",все съм спорел, изчистих доста случки които успях да се сетя, но пак има остатъчна емоция като силата е 1-2 и не мога да я докарам до 0-1!
Упорито искам да изровя случка но не мога, думите ми бяха натяквани при всеки "удобен" случай и не изплува нищо конкретно?!
Интересното е , че емоциите с "бившата" изчистих случка по случка без проблеми, докато с баща ми не?!Дали защото това е по-скоро?А от баща ми от както стартират спомените ми!:-)
Ако имате идей , БЛАГОДАРЯ предварително !
Според мен , не изчистим ли миналото все ще ни дърпа и пречи да вървим напред и затова много искам да изчистя и това!

Беспорно си прав тук за миналото,а и от друг човек знам,че проблемите от миналото се чистят по бавно и трудно,отколкото тези които са по пресни!
Не знам с мен как се получи така бързо,но не се чувствам обременен от нищо,което баща ми все ни е набивал в главата ми,той и сега се опитва,но аз съм този който владее ситуацията,живота си и това което правя и постигам с лекота!
Теса ли се,че нямаш подкрепата на баща си,че си неоценен,че не ставаш за нищо,че си незначителен?В тази насока явно има какво още да премахнеш!
Аз например се срамувах да влезна в заведение и да погледна със самочувствие хората,чувствах се незначителен,дори и ако се разминавам с някоя жена по улицата и искам да я погледна в очите,когато говоря с някой гледам все настрани,не смееш да покажа един вид очите!Чувство на белязан човек!
Тесах се за това,а сега определено нещата са МНОГО по различни и то в моя полза!
След като си стигнал до тук,няма как да не се справиш Ачо!

Благодаря Генааа!
Тесал съм това което казваш, но като четох предложението ти и ми светна , че не ми е нужно да му доказвам обратното...Не ми е нужна подкрепата му а и да я искам няма как да ми я даде, не е жив...
Сега ми светна , че искам да ме види сега!
Почвам да ТЕСаам!
Успешен ден!
БЛАГОДАРЯ

Ей така и не мен ми светва за много неща които правих досега и се кефя,че всичко съм постигнал сам което прави успеха още по приятен и вкусен!
Търся-намирам!
Искам-мога=УСПЕХ!!
Даже съм решил да пусна една нова тема която да бъде полезна на всички,най вече на тези които сега започват с ТЕС и тръгват по пътя на промяната!
Темата ще я пусна в раздел ВДЪХНОВЕНИЕ!
Очаквайте на скоро:
Погледа за живота на един нов човек повярвал в себе си!

Ама как попадам все където трябва
Много хубава тема. Да си кажа аз как се справям с много трудни ситуации с миналото. Получи се случайно, докато правех ТКФ на една случка с баща ми.
Бях на около 5-6 години и трябваше да пресечем улицата. Аз смело съм преценила, че колата е далече и беж да пресичам. Татко беж след мен и на другия край ме хвана...Малееееей, как ми издърпа ухото и как ми се кара...Запечатала ми се е ядосаната му физиономия. Почнах да чистя тази случка. Преминах през различни фази с ТЕС, докато накрая разбрах, че той просто се е страхувал за мен и реших, че съм приключила с чистенето. Да, ама не било тъй.
В последствие няколко пъти се връщах и все имаше нещо, дето не мога да определя и да разбера. Един ден както съм се отпуснала и си въртя случката, започнах спонтанно да правя хо'опонопоно. Не съм се чувствала виновна в този случай и затова не съм тесала вина, а като започнах хо'опонопоното в началото чак залягах и прегръщах краката на татко, за да ми прости, а това е много необичайно поведение за мен. Хубавото е, че сега в спомена ми татко ме вдига на ръце, усмихва ми се и ме гушка.

Интересното за мен при ровичкане в миналото + ТЕС е, че 1. изникват спомени за събития, които не си знаел, че съществуват и 2. по някакъв странен начин се задейства уникална самопсихоанализа и връзки-следствия с по-късни събития в детството и след това. Започнах да си обяснявам свои реакции, чувства и виждания за случки в живота ми на базата на много ранни спомени. Работата е наистина МНОООГО. Особено при положение, че нови спомени и емоции никнат като гъби... Благодаря на всички, че ви има и споделяте. Благодаря ти Иван!

dejavu написа:Интересното за мен при ровичкане в миналото + ТЕС е, че 1. изникват спомени за събития, които не си знаел, че съществуват и 2. по някакъв странен начин се задейства уникална самопсихоанализа и връзки-следствия с по-късни събития в детството и след това. Започнах да си обяснявам свои реакции, чувства и виждания за случки в живота ми на базата на много ранни спомени. Работата е наистина МНОООГО. Особено при положение, че нови спомени и емоции никнат като гъби... Благодаря на всички, че ви има и споделяте. Благодаря ти Иван!

Това ,че не си ги спомняш не значи ,че не са там. Т.е. мозъка е записал всичко не напразно хора били с единия крак на оня свят казват , че целия им живот минал като на филм за кратко време.
Слушай интуицията си!
Работата е много но не забравяй ,че има ефекта на доминото , ще махнеш 2-3 проблема и други 5-6 ще изчезнат. Така ,че горе главата.