Alisa написа:Единственото, за смущение тук, е този твой пост- я го прочети пак, но все едно си друг човек!
Аз виждам:
"Нищо не може, да ми помогне!"
"Всички са глупаци!"
"Всичко е голяма простотия!"
"Няма бъдеще, за мен!"
"Сърдит съм, на целия свят, за проблемите си, той е виновен!"
"Който ми е причинил това, той, да ми го оправи!"
"Само и единствено лекарите знаят!"
"На мен само лоши неща ми се случват!"
А би могло, да бъде:
"Я, този човек е намерил решение, за своя проблем!"
"Я, този човек САМ си е решил проблема!"
"Я, Луиз Хей е осъзнала сама корена на проблема, може би това е начинът, да се излекува!"
"Я, тези хора са доволни от това, че са се спасили и искат, да споделят доброто с някой друг, че и той да си помогне!"
"Щом другите са успели, значи има начин, възможно е!"
"АЗ съм умен/на, измислям свой начин,да си помогна!"
"Я, да видим, аз как да постъпя?!"
"Я, да помисля, аз какво и как правя, мисля, усещам, чувствам... и това как ми влияе?!"
"Хм, кои са хубавите неща в живота ми, те как се случиха, защо?"
"Колко пъти аз съм знаел/а по-добре, от някой друг, кое е вярно за мен!?"
Почвам, да мечтая, да си представям, как съм се оправил/а!
Как ти звучи, има ли разлика, тя в какво се състои, според теб?!
"Нищо не може, да ми помогне!" - съзнавам, че това е едно от убежденията, дълбоко вкоренени на подсъзнателно ниво и работя с ТЕС върху него. Засега без това да ми помага.
))
"Всички са глупаци!" - ооо не, много съм далеч от тази мисъл. Напротив, вярвам във вярването и се възхищавам на хората, които чрез някакъв вид вярване в нещо се опитват да си помогнат и са си помогнали. Но на мен самата вяра ми липсва. С което изобщо не се гордея и което не ме кара да възприемам вярващите като глупаци.
"Всичко е голяма простотия!"" Мммм... тази дума не е част от речника ми, защото ми е лрекалено размита и нищо не ми говори. Някак е... опростенческа.
)))
"Няма бъдеще, за мен!" - тук си права. Друго залегнало дълбоко в подсъзнанието ми убеждение.
"Сърдит съм, на целия свят, за проблемите си, той е виновен!" Не съм.
Възприемам болестта си просто като стечение на обстоятелствата на клетъчно ниво. Не мога да се сърдя на клетки, които са се развили по определен начин. Знам, че мога да се сърдя само на себе си. Един силен човек с моето заболяване, който би имал волята да спортува системно и да не допуска да напълнява, щеше да е в далеч по-добро физическо състояние. Така че наистина знам, че няма на кого да се сърдя, освен на себе си.
"Който ми е причинил това, той, да ми го оправи!" - от години живея със съзнанието, че няма кой да ми помогне ако не аз. Затова и търся всякакви начини да си помогна. Лошото е, че действително не вярвам, че съм способна да го направя.
"Само и единствено лекарите знаят!" Лекарите, поне съвестните и честните от тях знаят, че нищо не знаят и това ме кара да им имам доверие.
))
"На мен само лоши неща ми се случват!" Хммм... спомням си и много хубави случки. Тъжното е само, че не успявам да си помогна да ми се случат най-важните хубави неща в живота.
"Я, този човек САМ си е решил проблема!" - радвам му се и може би не особено благородно му завиждам, но съзнавам, че това не значи, че неговото решение е подходящо за мен или че и аз сама ще мога да си реша проблема, щом той е могъл. Хората сме различни, силата ни е различна.
"Я, Луиз Хей е осъзнала сама корена на проблема, може би това е начинът, да се излекува!" - и аз го съзнавам. И кво от туй.
"Я, да помисля, аз какво и как правя, мисля, усещам, чувствам... и това как ми влияе?!" - разбирам как ми влияят отрицателните ми емоции, но това не ми помага да се освободя от тях. Ако подобно освобождаване ставаше с рационално решение, психиатри, психолози, религиозни функционери, йога инструктори, духовни учители, Луиз Хей и пр, и пр, люде, които от векове търсят светлинка в мрачните дебри на човешката психика и й продават (не само в преносен смисъл) лесни решения и отговори, отдавна да са се преквалифицирали.
"Хм, кои са хубавите неща в живота ми, те как се случиха, защо?" - стечение на обстоятелствата, както и болестта ми.
Почвам, да мечтая, да си представям, как съм се оправил/а! - това сякаш е май-голямата клопка. Ако има някаква истина в писанията на Луис Хей, тя е "Това, към което насочваш мисълта си, започва да расте". Както вече е станало ясно, аз съм сама. Откъм половинка, слава Богу, родителите ми са още до мен. От години, от ранна тийнейджърска възраст се опитвам, в началото съвсем несъзнателно, да решавам проблема със самотата като си представям, че съм с някого. Или човек, когото съм видяла примерно в телевизора и от когото съм се почувствала привлечена, или хора от реала, в които съм се влюбвала. Особено когато съм влюбена и непрекъснато си представям, че съм с човека, когото обичам, се получават най-големите ми психози и депресивни състояния. Това представяне, тези "визуализации", пораждат в мен нужда от обич и нежност, която няма как да "похарча", колкото и да прегръщам възглавницата.
)) И тук се получава голямата пукнатина между представянето и реала. Която само раздува до безкрайност проблема, вместо да го решава.
-Как ти звучи, има ли разлика, тя в какво се състои, според теб?! - има разлика. Че усещането ни за реалността зависи от собствената ни интерпетация за нея е една голяма истина. Въпросът е, че тази интерпетация не се случва на ниво съзнание и когато съзнателно се опитвам да си повтарям едни хубави и мъдри думи, те или имат някакво въздействие в мигове, когато и без това се чувствам добре, или звучат като едно голямо самозалъгване в мигове, когато се чувствам зле и цялото ми вътрешно усещане противоречи на тези думи.
Всъщност... благодаря, безкрайно благодаря за психотерапията и за огромното търпение да ме четете и да ми отговаряте.
Като ше си говорим за неща, които пише в книгата, ми там се говори за нов революционен метод, който отнема няколко минути. А сега няколкото минути се разтегнаха до цял ден непрекъснато тесване. 
