TEC

Здравейте!

Интуицията ми подсказва, че ТЕС ще ме води по правия път, а Вие ще сте тези, които ще следите да не хвана пряката пътека през гората!
Драго ми е да се запознаем!

След прочитане на книжката на Иван и ровене из форума, е време да започна и да прилагам ТЕС.Да, но от къде?
И понеже е ясно че с подобни въпроси изобщо няма да тръгна, просто се залових за "работа" преди няколко дни.
Най-напред започнах да ТЕСам евентуалните ПО (споменати в книжката), които предполагам че се отнасят до мен и стигнах до не знам какво да тесам в момента.
Може би най-напред трябваше да спомена от къде тръгвам...
Здравословни проблеми нямам или поне такива не са ми регистрирани, та ще се погрижа за душата, преди да съм си навлякла.
Не мога съвсем точно и ясно да формулирам, над какво и как ще работя (на този етап дори смятам, че не е нужно), но има неща от които бих искала да се освободя:
нямам никакъв интерес и желание за нещата, които правя, някак си нищо не може да запали интереса ми, нито в работата нито в следването, това е и причина още да не мога да завърша; карам си я по пътя на най-малкото съпротивление без много усилия и напъни...често си намирам нова занимавка, която да привлече интереса и вниманието ми, но е всяко чудо за 3 дни!Сега като се замисля, това от доста години е така, винаги като се захвана с нещо ново съм много ентусиазирана и се занимавам с желание и кеф, докато в един момент ми омръзне и го зарежа.
тук имам леки опасения дали това няма да се случи и с ТЕС (материал за тесане)
много често се сравнявам с други, било то за да видя че съм по-добра или че съм по-зле, като второто ме закопава още по-надолу
Тъй като си мисля, че първата точка е следствие от втората, а за втората имам предположение от къде може да идва, а именно, че като дете майка ми ми даваше за пример по-добрите деца и най-вече в училище децата с по-добрите оценки, се захванах с този проблем.
Разрових се в детските си спомени да изнамеря конкретна случка, която да ТЕСам, но цъ...затова започнах да тесам проблема общо като се опитах да обхвана различни страни.Тъй като отношението ми към него клонеше към 0, но като дете си спомням че много се дразних, започнах със дразнех се, ядосвах се, беше ми мъчно, чувствах се не достатъчно добра, необичана, неудачна. 10 кръгчета направих.Накрая не си спомням, но си мисля че простих на мама!
Изскочиха ми други разни спомени, не свързани с това, които си записах за обработка.За много от тях си мисля че СЕН е 0, но следващите 1-2 дни си ги тесах по 10 пъти.
Миналата вечер се хванах пак да се сравнявам с една приятелка и веднага тесах.Тогава разбрах какво е да се прозяваш по време на ТЕС, очите ми сълзяха чак. (Явно сравнението с другите не идва от там от където си мисля или не съм го изчистила както си мисля)
На сутринта се събудих с мисълта,че съм пропуснала много през най-хубавите си години, защото съм била срамежлива и стеснителна.Яко ТЕС на проклетата мисъл.*
После ми светна, че всъщност през пропиляните години съм си отработила горе споменатите детски истории, към които сега имам отношение 0.
От тогава нещо зацикли....последните 2 дни имах много неща да свърша и нито съм тесала нито съм обръщала внимание какво се случва в главата, но силно емоционални мисли не са ме озарявали.

А да, забравих да спомена че започнах...хм...нещото като предизвикателство за благополучие, което LadyFrost мисля (ако греша простете) беше пуснала по едно клипче.Не толкова благополучието, колкото много от другите благодарности искам да утвърдя.От около седмица не съм пропускала да го правя по 2-3 пъти на ден.


*В конкретния случай ТЕСах мисълта, че съм изпуснала... и се освободих от нея,но все пак по-удачно ли би било ако тесам имам чувството, че съм изпуснала...
Тези чувства и усещания много много не ги улавям (материал за ТЕС)

Брей, аз доста се отпуснах....мислих си че хич ме няма в споделянията
Скоро пак!

Добро начало! Продължавай в същия дух!

Иване, благодаря ти за включването, окуражава!

Нещо съм безидейна, какво да тесвам, интуицията нищо не ми подсказва.Разбира се теснах, че не знам какво да тесам, но нищо не ми изплува!
Вчера си теснах опасенията, че може да загубя ентусиазма си да продължа с ТЕС и си избрах упорито да прилагам ТЕС, по най-правилния за мен начин.
Теснах и най-общо това, че бързо губя интерес и си избрах да обичам всяко свое занимание и то да ме изпълва с енергия и живот.

Тесвам си ежедневни неразположения и продължавам с нещото като предизвикателство.

Браво Smarfieta,

Обичаш смърфовете а И Аз ги харесвам:-)
Като за начало си страхотна, слушай интуицията както си написала по-горе тя ти е подсказала и ти си ТЕСала.
Това ,че се прозяваш и се насълзяваш също е ярко доказателство , че ТЕС работи и си на правилния път.
Остави се на интуицията тя ще ти подскаже какво да ТЕСаш.
от Мен , опитай вечер преди да заспиш да си задаваш краткия въпрос "Не знам какво да ТЕСам ..." примерно.
И съм на 99% ,че на сутринта ще се събудиш с идеята какво да ТЕСаш.
И най-важното не спирай да ТЕСаш и споделяш.
Както казва Иван което не става с ТЕС става с много ТЕС:-) Да ме извинява ако не го цитирам точно. ;–)

Ангеле, благодаря!

Прозяването го споменах, защото тогава беше наистина мноооооого, иначе не се прозявам. Усещам обаче други ефекти - тесам със затворени очи, защото се разсейвам, заглеждайки се по предмети в стаята, та по някое време усещам светлината в очите си по-силна, сякаш в стаята е станало по-светло и/или по тялото си усещам леки приятни тръпки.

Всяка вечер преди да заспя моля подсъзнанието си да ми подскаже какво да тесам.Часовникът сутрин ми избива обаче всички мисли...
Другата седмица ще е малко по спокойно и ще имам време за малко повече сън и анализ.
Сега си тесам разни ежедневни неща, получава ми се малко разпиляно и хаотично, но не спирам! Въоръжила съм се с търпение и вода!

Часовника ти явно доста те стресира,а аз когато си глася да ме събужда тел,в повечето случаи се събуждам почти на време или преди той да ми звънне,рядко се случва да ме събужда алармата,а сега дори си ставам почти по едно и също време,не ми е нужен часовник.Чел съм нещо преди време интересно за това събуждане с часовник,но не си го спомням точно за да го напиша,а свободни съчинения не искам да пиша!Как всъщност и ние се нагласяме психически........

Здравей Гена,
не съм от най-ранобудните и много не обичам ставания в 7:00, това в комбинация с малко сън, какъвто беше случаят цялата седмица, си е истинско предизвикателство за мен.
Трябва и аз да се поразровя да прочета за събуждането с часовник! До преди 2-3 години, изобщо не го чувах, нищо че телефон и будилник ми звъняха до главата и цялата къща се събуждаше освен мен. Тогава беше стрес, никога не можех да спя спокойно когато знаех че на следващия ден едно успиване може да бъде фатално. След време лягайки си вечер си повтарях, че ще се наспя добре и сутринта като звънне часовникът ще се събудя свежа и отпочинала и това във време когато не бях чувала за убеждения и позитивно мислене....интуицията е била

Иначе продължавам да си цикля, но не се отказвам. Тесам си проблемите макар и най-общо и се чувствам много добре, щастлива и положително настроена.
Вчера дори успях да убедя и приятелка да започне....много съм доволна!

Ето ти техника за събуждане сутрин без часовник. Тя е от метода Силва.

Преди да легнеш да спиш си казваш:
Утре ще се събудя сама в .......часа свежа, отпочинала и пълна с енергия. След това си представяш един часовник и му завърташ умствено стрелките, така че да сочат избрания от теб час за събуждане.

Навиваш си будилника за 5 минути след този час ( за всеки случай) и лягаш.
Прави го всеки ден в продължение на седмица и ще почнш да се будиш сама преди будилника.

Иване, благодаря, това непременно ще го пробвам и ще споделя скоро резултати!

Що се отнася за тесането....като в задънена улица съм.От 2-3 дни тесам най общо нежеланието и мързела да седна да уча и притесненията, че сесията пак ще е много напрегната,защото ме мързи да седна да уча навреме.
Утре мисля да тесна, че не мога да се организирам да седна да уча и непрекаснато го отлагам, както и притеснението че ще се откажа да се явя на някои изпити!
И пак ще моля подсъзнането да подсказва и ще споделям!

Съфорумник ме помоли да споделя, как точно прилагам ТЕС срещу мързела си да уча. Ще разкажа тук, под зоркото око на опитните, пък и може да се окаже от полза и за много други!

Най-напред атакувах мързела директно с "Въпреки че ме мързи да уча,аз..." Стори ми се обаяче прекалено общо и не особено подходящо за ТЕС. Тогава се замислих какво точно изпитвам и усещам, отговорите бяха нежелание и вътрешна съпротива - тесах тях. После следвайки интуицията си минах през "нямам воля да седна да уча", "не ми е интересно да уча"....
В общи лини доста си играя с формулировките и се опитвам да доловя гласа на интуицията, колкото и да е тих.
Тесам и евентуални последствията, които ме притесняват.
Пускам и някои от декларациите, с които тесах или ще тесам. Последователността не е тази в която съм тесала.

Въпреки
- че ме мързи да уча,...
- нежеланието ми да уча,...
- че нямам желание да уча,...
- вътрешната съпротива да уча,...
- че нямам воля да седна да уча,...
- че не мога да се организирам да уча,...
- че не ми е интересно да уча,...
- че не мога да се концентрирам докато уча,...
- не запомням като уча,...
- че се опасявам, че ще се откажа да се явя на някои изпити,...
- че сесията, ще ми е стресова и напрегната, защото не мога да се организирам / наканя да започна да уча навреме,...

Така подходих аз!

Всичко това са мисли. Твърдения. Къде са емоциите, чувствата?

Може би би следвало да е
Въпреки че
-чувствам нежелание в мен да уча
-усещам вътрешна съпротива да уча
-чувствам че не успявам да се организирам да уча
и т.нат добавяйки чувствам или усещам
Аз съм съфорумника

Бла, бла, бла - общи приказки. Същите неща облечени в едно "чувствам". Къде го чувстваш, какво чувстваш там? конкретизирай!

Признавам си, че вече се чувствам неуверена и леко отчаяна,че ще успея съвсем сама да си помогна!
Много ми е трудно да си уловя чувствата и емоциите, дори се чудя имам ли ги изобщо?!
Преди малко прочетох нещо в дневника на vqra, което мисля също да направя - мислейки за проблема, да потупвам точките и да следя за чувства и емоции и как ги усещам физически!

Неувереноста е емоция, отчаянието също. ТЕСай ги.