Здравейте,
 През септември направих предизвикателството за Елена. От начало се опитах да почуквам по нейното тяло 5 от 10те пъти ( пълна процедура), но още на втория ден установих че  не може да се получи. Малката не беше щастлива и започна да се изнервя още на първите 2,3 точки. За това реших да го правя върху нея един път дневно.
  След първата седмица се чувствах много обезнадеждена и имах желанието да спра. Някак си, това мина от само себе си и успях да продължа. Смених формулировката на декларацията, смених напомнящата фраза. Понякога чувствах че правя Тес по-добре. Не знам дали това е възможно, но понякога цялата среда около мен и аз самата вярвах че съм тесала по-успешно. 
  Преди контролния преглед успях да направя  предизвикателството отново, макар и само за 5 дена специално за клапата. На самия ден бях много спокойна и нямах никакво притеснение че ще е предозират . Ако не е нейният ден за поставяне под пълна упойка добре, но анестезиологът  трябва да има много лош ден също:?::?::?:
Аз реших, че докторът който поставя упойката има най-прекрасния ден  в живота си:!: Е, накарах ги да я претеглят два пъти  и казах че дядо ми е имал голям проблем с упойки  за всеки случай:)
Всичко мина много добре. Част от резултатите бяха дадени веднага. Лекарката отбеляза, че малката е в много по-добро състояние от това което са подозирали. Очаква ли са над 25% теч от дясната камера, а при Елена е само 14%.
Нямат обяснение. Това е мястото, което аз най-много тесах. За съжаление, мислех че разширената белодробна артерия е по-маловажен проблем, но не е така. Сега не знам да тесам за цялото сърце или за отделен проблем по него:?:
 Предизвикателството го направих за цялото сърце, макар да си призная, винаги наблягах повече на липсата на клапа.  Това ми се виждаше най-лошото до толкова, че не може да бъде отстранено с една операция, а ще изисква хирургическа намеса през различни интервали от  време.  Тес ме води на някъде, но аз не знам на къде 
