Болки в петите. - Шипове?
Аз се привързвам страшно бързо
към хора, пътища, места.
И се разделям с тайни сълзи
със всяко нещо на света,
което по веднъж минава
край мен и чезне след това.
Вървя, прощавам се, оставам
във всичко - въздух и трева.
В това, което съм откраднал,
в това, което съм раздал.
За път душата ми е жадна!
Дордето този свят е бял,
дордето мога да тъгувам,
да страдам и да се теша,
като чергарин ще пътувам
с вързопа - своята душа.
И ще осъмвам, ще замръквам
навред под този ширен свод.
Светът лети като побъркан,
лети и моят къс живот.
Навива се през очилата ми.
Върти се той и нощ, и ден.
И аз усещам как земята
върти се във самия мен.
Дамян Дамянов, 1968г
към хора, пътища, места.
И се разделям с тайни сълзи
със всяко нещо на света,
което по веднъж минава
край мен и чезне след това.
Вървя, прощавам се, оставам
във всичко - въздух и трева.
В това, което съм откраднал,
в това, което съм раздал.
За път душата ми е жадна!
Дордето този свят е бял,
дордето мога да тъгувам,
да страдам и да се теша,
като чергарин ще пътувам
с вързопа - своята душа.
И ще осъмвам, ще замръквам
навред под този ширен свод.
Светът лети като побъркан,
лети и моят къс живот.
Навива се през очилата ми.
Върти се той и нощ, и ден.
И аз усещам как земята
върти се във самия мен.
Дамян Дамянов, 1968г
Някъде бях казала, че загубих способността си да медитирам. След първото предизвикателство има положителна промяна, но все още не мога да правя каквото искам.
Има нещица, които ми се въртят в главата и действам с тях. Болката понамаля доста, не все още си я има и е отчетлива. Все пак и времето е едно такова - може пък то да забавя резултата. Но има обща промяна в целите ми крака към по-добро състояние - усещам го, но не мога да го опиша.
Продължавам работа.
Има нещица, които ми се въртят в главата и действам с тях. Болката понамаля доста, не все още си я има и е отчетлива. Все пак и времето е едно такова - може пък то да забавя резултата. Но има обща промяна в целите ми крака към по-добро състояние - усещам го, но не мога да го опиша.
Продължавам работа.
Да сменим посоката на вятъра:
"Гордея се с умението си да нареждам куфари. Това е едно от многото неща, които, по мое убеждение, аз върша по-добре от всички други хора. (Понякога сам се удивлявам колко много са тия неща.) Постарах се да убедя в това Джордж и Харис и им казах, че ще е по-добре да оставят всичко само на мене. Те просто побързаха да приемат предложението ми. Джордж пъхна лулата в устата си и се изтегна в едното кресло, а Харис се настани в другото, запали цигара и метна крака върху масата.
Мисълта ми бе съвсем друга. Аз, разбира се, смятах Джордж и Харис да шетат насам-натам под мое ръководство, като ги отблъсквам от време на време с някоя подобна забележка: "Хей, ти там! Дай да свърша тая работа! Ето, съвсем лесно, нали?" С една дума, щях да ги уча на работа. Това, че те ме разбраха накриво, само ме раздразни. Нищо не ме дразни повече от това да гледам други хора да стоят със скръстени ръце, докато аз работя.
Едно време живеех с едного, който прото ме караше да излизам от кожата си поради тая причина. Той се излежаваше на дивана по цели часове и ме следеше с поглед навред из стаята, където и да отидех. Той твърдеше, че за него било много полезно да гледа как си върша работата. Това го карало да чувства, че животът не е някакъв празен блян, пълен със скука и прозявки, а истинско благородно дело, свързано с упорит труд и чувство за дълг. Просто не можел да разбере как е живял, преди да ме срещне, без изобщо да има кого да гледа, докато другите работят.
Аз обаче съм съвсем друг човек. Не мога да стоя спокойно и да гледам как друг се труди и поти. Иска ми се да стана и да надзиравам работата, да се движа наоколо и да му казвам какво да прави."
Трима души в една лодка, Джером К. Джером
И аз така
"Гордея се с умението си да нареждам куфари. Това е едно от многото неща, които, по мое убеждение, аз върша по-добре от всички други хора. (Понякога сам се удивлявам колко много са тия неща.) Постарах се да убедя в това Джордж и Харис и им казах, че ще е по-добре да оставят всичко само на мене. Те просто побързаха да приемат предложението ми. Джордж пъхна лулата в устата си и се изтегна в едното кресло, а Харис се настани в другото, запали цигара и метна крака върху масата.
Мисълта ми бе съвсем друга. Аз, разбира се, смятах Джордж и Харис да шетат насам-натам под мое ръководство, като ги отблъсквам от време на време с някоя подобна забележка: "Хей, ти там! Дай да свърша тая работа! Ето, съвсем лесно, нали?" С една дума, щях да ги уча на работа. Това, че те ме разбраха накриво, само ме раздразни. Нищо не ме дразни повече от това да гледам други хора да стоят със скръстени ръце, докато аз работя.
Едно време живеех с едного, който прото ме караше да излизам от кожата си поради тая причина. Той се излежаваше на дивана по цели часове и ме следеше с поглед навред из стаята, където и да отидех. Той твърдеше, че за него било много полезно да гледа как си върша работата. Това го карало да чувства, че животът не е някакъв празен блян, пълен със скука и прозявки, а истинско благородно дело, свързано с упорит труд и чувство за дълг. Просто не можел да разбере как е живял, преди да ме срещне, без изобщо да има кого да гледа, докато другите работят.
Аз обаче съм съвсем друг човек. Не мога да стоя спокойно и да гледам как друг се труди и поти. Иска ми се да стана и да надзиравам работата, да се движа наоколо и да му казвам какво да прави."
Трима души в една лодка, Джером К. Джером
И аз така
А иначе и аз така , и то никога това, което другите правят не ми се струва достатъчно добро. Затова не успях да се разбера с нито една от жените, които са ми помагали вкъщи и сега се въртя в кръг сама и се чудя от къде да подхвана, но пък нямам допълнителни дразнители вкъщи и ... съм си по-добре, пък колкото, толкова.
По всяко време.Daromi, кажи ми при ходене или при покой са болките в краката ти (изобщо), за да ти препиша какво каза Бурбо за краката изобщо.
Освен това, когато по-дълго време съм в покой и реша да си ползвам краката (те май за това са ми връчени ), докато се раздвижа, ме болят и над стъпалата. Все едно съм обута в боти и всичко в ботите ме боли.
Болката в петите е много навътре. Опитвала съм се да правя вид масаж на болезнените участъци. Трудно стигам до болезненото, а когато стигна, нямам контрол над времето на манипулацията.
Кой казва, че трябва да робуваме на къщите си?и съм си по-добре, пък колкото, толкова
Или че това е по-важно от това как се чувстваме ние и нашите близки?
"Болката в доланата част на крака (от коляното до глезена) е в пряка зависимост от начина по който гледаме на бъдещето, със способността ни да вървим и напредваме в живота. Следователно болките са страхове, преживявани на това развнище, а именно страх да рискуваме в новото или страх от действия по посока на актуална цел. Това може да се отнася до нова работа или до любим човек.
Ако кракът боли предимно по време на покой, посланието казва, че този човек не си позволява достатъчно време да спре за да се подготви по-добре за ново направление.
Ако болката се появява по време на движение: твоето тяло ти казва, че прекаленото мислене преди да направиш крачка напред не е благотворно за теб. Това размисляне и нерешителност се дължат на страхове, които дори и да искат да ти помогнат да не правиш грешки ти пречат в този момент да изживееш един или няколко опита, които са ти необходими. Развии повече доверието в себе си и във Вселената, което ще ти даде необходимия порив да преминеш към действие."
Ако кракът боли предимно по време на покой, посланието казва, че този човек не си позволява достатъчно време да спре за да се подготви по-добре за ново направление.
Ако болката се появява по време на движение: твоето тяло ти казва, че прекаленото мислене преди да направиш крачка напред не е благотворно за теб. Това размисляне и нерешителност се дължат на страхове, които дори и да искат да ти помогнат да не правиш грешки ти пречат в този момент да изживееш един или няколко опита, които са ти необходими. Развии повече доверието в себе си и във Вселената, което ще ти даде необходимия порив да преминеш към действие."
Благодаря, Ния!
Преди много години, когато преживях основния стрес, довел ме до сегашното ми състояние, не можех да си позволя да имам "срив" в главата (взимах изпити тогава). Нямаше как да имам "срив" в сърцето (не исках любовта да бъде изместена от омраза). Останаха краката - и те си поеха цялото "натоварване". Дотолкова, че на два пъти не си ги усещах, докато вървя. Беше много весело, защото не бях сама и вървяхме заедно нанякъде, а краката ми тръгнаха в друга посока. Дойдоха, хванаха ме под ръка и никакви проблеми. Втория път не можех да стоя на тях и усещах как всеки момент ще седна на пода. Отново не бях сама - хванаха ме и ме подкрепиха до леглото.
Сега, отпреди малко повече от две години започнах да усещам болки в долната част на краката (между коляното и глезените) и мравучкане. Принципно може да е разширени вени, но нямам усещане да е това. Остава другото.
Всъщност, сега си давам сметка, че откакто правя ТЕС тези усещания постепенно намаляваха и почти са изчезнали.
Преди много години, когато преживях основния стрес, довел ме до сегашното ми състояние, не можех да си позволя да имам "срив" в главата (взимах изпити тогава). Нямаше как да имам "срив" в сърцето (не исках любовта да бъде изместена от омраза). Останаха краката - и те си поеха цялото "натоварване". Дотолкова, че на два пъти не си ги усещах, докато вървя. Беше много весело, защото не бях сама и вървяхме заедно нанякъде, а краката ми тръгнаха в друга посока. Дойдоха, хванаха ме под ръка и никакви проблеми. Втория път не можех да стоя на тях и усещах как всеки момент ще седна на пода. Отново не бях сама - хванаха ме и ме подкрепиха до леглото.
Сега, отпреди малко повече от две години започнах да усещам болки в долната част на краката (между коляното и глезените) и мравучкане. Принципно може да е разширени вени, но нямам усещане да е това. Остава другото.
Всъщност, сега си давам сметка, че откакто правя ТЕС тези усещания постепенно намаляваха и почти са изчезнали.
Сега се сетих отново за тях. Не съм правила директна връзка с проблемите в краката ми, защото дълги години след случилото се (то беше в рамките на седмица) не се проявяваха такива. Освен това, моята баба имаше същите проблеми в стъпалата. Тя казваше, че костите й са раздробени. Разбира се, че не е било така, но това е усещането, което е имала. Приех го като наследство, а не като причинено от случки отпреди много време.
Благодаря за подсказката!
Не съм много сигурна как точно да го направя, но ще опитам. Освен за стъпалата, има още няколко проблемчета, за които предполагам, че са започнали от нея, като някои са прескочили второто поколение или поне не са толкова силно изразени там.
Предлагаш да го правя успоредно с Предизвикателството за петите, което правя сега или да го вмъкна в самото Предизвикателство - все пак е свързано с проблемите в стъпалата?
Предлагаш да го правя успоредно с Предизвикателството за петите, което правя сега или да го вмъкна в самото Предизвикателство - все пак е свързано с проблемите в стъпалата?
Според мен трябва да направиш нещо като това, което описах в последния си пост в моята тема - да видиш как е вървял този мотив ("страх от бъдещи действия" на емоционално и "болка в краката" на физическо ниво) през поколенията. Така ако уцелиш джакпота ще хванеш корена на корените и оплакванията ти ще изчезнат напълно и тогава няма да има нужда от Предизвикателството, така че не се чуди къде да го включиш, а просто действай и това е .
А от това чудене не те ли заболяха по-силно петите?
И виждаш ли защо ти казвах едно време, че когато имаш симптоми е по-лесно - има за какво да се хванеш, търсейки корена.
А от това чудене не те ли заболяха по-силно петите?
И виждаш ли защо ти казвах едно време, че когато имаш симптоми е по-лесно - има за какво да се хванеш, търсейки корена.