Дневникът ми (desko)
Деси, тези 2 жени - майка ти и свекърва ти сякаш са заели огромно място от съзнанието ти и ти все се въртиш и кръжиш около тях. Съчувствам ти искрено,защото и аз съм имала такъв период. За щастие отдавна съм ги изТЕСала тези неща и сега възприемам всички подобни "изпълнения" като детски капризиdesko написа:Преди малко преживях един огромен скандал с майка ми. Отдавна не беше ми се случвало да и се връзвам на приказките. Мъжът ми взе да и обяснява, че не трябва така да прави, а тя го обърна на 360 градуса, че все тя е била виновната, че сме искали по-скоро да умре, за да се отървем от нея и всякакви старчески бръщолевенициВзех да и обяснявам спокойно каква е ситуацията с Калоян, но за жалост се разплаках, взех да и казвам, че така ме обижда с постоянните си нападки срещу мен. Да, ама с радио спорили ли сте?! Отново го обърна на засегнатата, взе да реве, да се жалва, че съжалява, че е дошла при нас и всякакви приказки само и само аз да се почувствам виновна, до такава степен ме смачква
Аз треперя над нея, опитвам се по всякакъв начин да и угаждам, за да не се чувства излишна. Защо ме мрази толкова много, защо постоянно ме обижда и напада, защо постоянно е недоволна от мен
Защо не пробваш да ги визуализираш тези 2 жени като малки момиченца, примерно на възрастта на сина ти, представи си ги мънички, мънички, кажи им,че им прощаваш и че всичко, с което са те наранили е част от миналото ти, а ти продължаваш живота си напред, после ги вземи на ръце и ги гушни и целуни. Пробвай, може пък да помогне 
-
MagicWoman
- Активен
- Мнения: 290
- Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
- Местоположение: София
Привет desko, Екхарт Толе говори за болковото тяло в книгата си "Силата на настоящето".
Натрупаната през годините болка е блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез отъждествяването с ума. Толе я нарича "Болковото тяло".
"Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия - всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея - не й понася."
Много нещастните хора имат много плътно болково тяло. То може да живее в латентно състояние през голяма част от живота ни. Но една негативна оценка може веднага да го пробуди, а то се храни с негативните емоции и лесно влиза в резонанс с други болкови тела в безплодна битка за надмощие.
Най вероятно твоята майка има плътно болково тяло, животът й сигурно е бил тежък. Ако често те напада означава, че в повечето случаи болковото й тяло е активно. В тези моменти болковото тяло търси отрицателни емоции за да се нахрани и е способно да наранява много лошо.Това е голяма мъка за притежателите им, защото те осъзнават малко по-късно, а понякога и в момента какво правят, но просто са безсилни да се спрат защото напълно се идентифицират с него.
Необходимо е много будно присъствие за да разбереш, че ти не си болковото тяло и да се дистанцираш като наблюдател. Но това е единствения начин да се справиш с него. Когато спреш да се отъждествяваш с него, то е загубено. Болковото тяло е тъмната сянка на егото и светлината на твоето съзнание е смърт за него. Единственото което трябва да направиш е да наблюдаваш тази бушуваща негативна енергия в себе си, без да й слагаш етикети. А когато майка ти започне да те напада, веднага да си дадеш сметка, че това е болковото й тяло, което търси храна и да не се подадеш на провокацията.
"Болковото тяло не иска погледът ви да попада върху него и да го видите такова, каквото е. В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се по-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето." Толе
Надявам се, че тази гледна точка би ти помогнала да видиш отстрани нещата и тогава болката ще се стопи.
Моето убеждение е, че ние самите допускаме да се чувстваме наранени с мислите си около дадена случка. Ако изменим гледната си точка, това ще промени коренно ситуацията. Например ако си кажеш "тя не знае какво говори" би могла дори да изпиташ състрадание към нея. В крайна сметка единственото важно нещо е какво ти мислиш за себе си. В противен случай предаваш силата си на външни обстоятелства, а това винаги е доста болезнено мероприятие.
Натрупаната през годините болка е блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез отъждествяването с ума. Толе я нарича "Болковото тяло".
"Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия - всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея - не й понася."
Много нещастните хора имат много плътно болково тяло. То може да живее в латентно състояние през голяма част от живота ни. Но една негативна оценка може веднага да го пробуди, а то се храни с негативните емоции и лесно влиза в резонанс с други болкови тела в безплодна битка за надмощие.
Най вероятно твоята майка има плътно болково тяло, животът й сигурно е бил тежък. Ако често те напада означава, че в повечето случаи болковото й тяло е активно. В тези моменти болковото тяло търси отрицателни емоции за да се нахрани и е способно да наранява много лошо.Това е голяма мъка за притежателите им, защото те осъзнават малко по-късно, а понякога и в момента какво правят, но просто са безсилни да се спрат защото напълно се идентифицират с него.
Необходимо е много будно присъствие за да разбереш, че ти не си болковото тяло и да се дистанцираш като наблюдател. Но това е единствения начин да се справиш с него. Когато спреш да се отъждествяваш с него, то е загубено. Болковото тяло е тъмната сянка на егото и светлината на твоето съзнание е смърт за него. Единственото което трябва да направиш е да наблюдаваш тази бушуваща негативна енергия в себе си, без да й слагаш етикети. А когато майка ти започне да те напада, веднага да си дадеш сметка, че това е болковото й тяло, което търси храна и да не се подадеш на провокацията.
"Болковото тяло не иска погледът ви да попада върху него и да го видите такова, каквото е. В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се по-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето." Толе
Надявам се, че тази гледна точка би ти помогнала да видиш отстрани нещата и тогава болката ще се стопи.
Моето убеждение е, че ние самите допускаме да се чувстваме наранени с мислите си около дадена случка. Ако изменим гледната си точка, това ще промени коренно ситуацията. Например ако си кажеш "тя не знае какво говори" би могла дори да изпиташ състрадание към нея. В крайна сметка единственото важно нещо е какво ти мислиш за себе си. В противен случай предаваш силата си на външни обстоятелства, а това винаги е доста болезнено мероприятие.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
http://www.nad-dietite.com
Деско, тези две твои на-близки жени наистина знаят кое копче в твоята душа да натиснат, за да те изкарат от равновесие. И само от теб зависи това да не се случва. Ти решаваш как да реагираш и колко време да останеш в гадното състояние. скарваш се с мъжа, си, после детето се разплаква или разболява, мама се намесва отново...... и така до безкрай.
Само ти решаваш какво ще се случи. Ако искаш включваш се в играта на лошите взаимоотношения. Ако искаш променяш отношението и гледната точка. А и те ти помагат много да се промениш и израстнеш. След всяка караница ти чистиш от себе си поредната частица негативизъм и чувство за вина, и така израстваш.
Една от стъпките при техниката ТАТ беше „Да, това се случи и аз съм ОК.” Т.е. приемаш, отчиташ и продължаваш напред. Без вина и виновни, без наказания. Просто и двете по някакъв начин сте имали нужда от подобно изживяване, задоволили сте я и това е, продължавате апред. Заявяваш ясно своето намерание да простиш и да излезеш от порочния кръг на вашите взаимоотношения, и след това това се случва.
Само ти решаваш какво ще се случи. Ако искаш включваш се в играта на лошите взаимоотношения. Ако искаш променяш отношението и гледната точка. А и те ти помагат много да се промениш и израстнеш. След всяка караница ти чистиш от себе си поредната частица негативизъм и чувство за вина, и така израстваш.
Една от стъпките при техниката ТАТ беше „Да, това се случи и аз съм ОК.” Т.е. приемаш, отчиташ и продължаваш напред. Без вина и виновни, без наказания. Просто и двете по някакъв начин сте имали нужда от подобно изживяване, задоволили сте я и това е, продължавате апред. Заявяваш ясно своето намерание да простиш и да излезеш от порочния кръг на вашите взаимоотношения, и след това това се случва.
Според няколко източника един от които ГНМ, болката може да е проява на оздравителен процес, а не повод за отчаяние. 
За последен път го повтарям, защото просто вече не знам дали има смисъл в твоя случай - Процедура в Мир със себе си. Работа със случки от миналото.Ако някой ми даде съвет какво точно да правя с тези венци, ще съм му адски благодарна. Може пък да изпускам нещо, отстрани нещата се виждат по-добре. Благодаря предварително!
Последно промяна от ivangp на 21 Мар 2011 16:01, променено общо 2 пъти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Oт всичко прочетоно във форума до сега, съм останала с убеждението, че болката е в следствие на чувство на вина.ivangp написа:Според няколко източника един от които ГНМ, болката може да е проява на оздравителен процес, а не повод за отчаяние.
Може ли да чувстваш вина и същевременно да оздравяваш?
Per aspera ad astra!
Би ли посочила поне един цитат в който се казва, че болката е винаги породена/ следствие от чувство на вина.vqra написа: Oт всичко прочетоно във форума до сега, съм останала с убеждението, че болката е в следствие на чувство на вина.
Явно са много тези цитати, след като целия форум говори за тях. Вярвам, че няма да ти е трудно да откриеш поне един.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
ivangp написа:Би ли посочила поне един цитат в който се казва, че болката е винаги породена/ следствие от чувство на вина.vqra написа: Oт всичко прочетоно във форума до сега, съм останала с убеждението, че болката е в следствие на чувство на вина.
Явно са много тези цитати, след като целия форум говори за тях. Вярвам, че няма да ти е трудно да откриеш поне един.
Сори, сбъркала съм. Изглежда не е от форума, а от ТУК, например
Тук във форума няма категорични изказвания, по принцип. Нали на това ни учиш.
Но на мене лично ми се струва по-вероятно в повечето случаи за които се сещам от практиката, болката да идва от самото заболяване, а не от лечебен процес.
Per aspera ad astra!
Вяра, дори в линка който си дала болката не винаги е породена от чувство на вина.
Пример:
не знам и там откъде си извадила извода за вината и връзката й с болката.
Защо го пиша? Не бързай с въпросите! Премисли преди да питаш! Вникни в това, което е написано! Прочети го няколко пъти!
Иначе става говорилня, а не дискусия по дадена тема.
Пример:
Мигрена = главоболие и както виждаш цитираните причини нямат нищо общо с вина.МИГРЕНАТА
се проявява при хора, които искат да бъдат съвършени, а също и при онези, които са натрупали в живота си много раздразнение.
не знам и там откъде си извадила извода за вината и връзката й с болката.
Защо го пиша? Не бързай с въпросите! Премисли преди да питаш! Вникни в това, което е написано! Прочети го няколко пъти!
Иначе става говорилня, а не дискусия по дадена тема.
Според мен, физическата болка идва за да ни покаже, че има емоционален конфликт, който не е разрешен. Когато започне излекуването също се преминава набързо през старите симптоми на заболяването, тогава имаме лечебна криза, която също може да е съпроводена с болка.Но на мене лично ми се струва по-вероятно в повечето случаи за които се сещам от практиката, болката да идва от самото заболяване, а не от лечебен процес.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Вчера, например ми се случи, докато правех QE на свекърва ми, което според мен беше мн. силно на усещания, тя да ми каже, че изпитва болка, докато и го правя. И се шашнах леко. Ако е както ти казваш, значи и помагам. Преди да започна с QE-то визуализирах, че стопявам тумора. След това сложих длани точно над това място и продължих с визуализацията. Дали QE, или визуализацията причиниха болката, не знам.
Сори за спама
Сори за спама
Per aspera ad astra!
А според теб, ако искаш да си съвършен, а не си, няма ли да изпитваш вина?ivangp написа:Вяра, дори в линка който си дала болката не винаги е породена от чувство на вина.
Пример:
МИГРЕНАТА
се проявява при хора, които искат да бъдат съвършени, ...
От линка, който посочих:ivangp написа:не знам и там откъде си извадила извода за вината и връзката й с болката.
"БОЛКАТА
от всякакъв произход свидетелства за чувство на вина. А вината винаги търси наказание, наказанието пък създава болка. Хроничната болка идва от хроничното чувство за вина, толкова дълбоко заровено в нас, че понякога и ние самите не подозираме за това. Вината е безполезно чувство. Това чувство никога никому не помага, то не е в състояние да промени ситуацията. Така че освободете се от затвора."
Според теб, това не е вярно, така ли?
Per aspera ad astra!
Опс, това за вината и болката в сайта, който цитираш не съм го прочел, Но аз не прочетох всичко написано там.
Вината е моя. Изказах се неподготвен. Извинявам се.
Виновен съм, но не ме боли. Странно.
Според мен не е вярно, че всяка болка е свързана с чувство на вина. Което не значи, че не е вярно.
Със същия успех мога да кажа, че всичко е предизивикано от страх или от тъга и т.н.
Т.е мога да извъртя нещата така, че да доведа всички негативни емоции до една емоция.
Според теб, ако не си съвършена, а искаш да си съвършена, няма ли да ти е тъжно от този факт, например?
Вината е моя. Изказах се неподготвен. Извинявам се.
Виновен съм, но не ме боли. Странно.
Според мен не е вярно, че всяка болка е свързана с чувство на вина. Което не значи, че не е вярно.
Със същия успех мога да кажа, че всичко е предизивикано от страх или от тъга и т.н.
Т.е мога да извъртя нещата така, че да доведа всички негативни емоции до една емоция.
Според теб, ако не си съвършена, а искаш да си съвършена, няма ли да ти е тъжно от този факт, например?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Знае ли се? Ако перманентно се изказваш неподготвен, може и да те заболи някъде. Може би е нужно да се натрупа някаква вина, за да предизвика болка. Пък и си имаш страхотен метод за чистене, наречен ТЕС, така че с твоя пример не можем да го докажем.ivangp написа:Опс, това за вината и болката в сайта, който цитираш не съм го прочел, Но аз не прочетох всичко написано там.
Вината е моя. Изказах се неподготвен. Извинявам се.
Виновен съм, но не ме боли. Странно.
Aми ще си покаже. Ако се разрева, ще ми е тъжно, ако нещо ме заболи - значи е винаivangp написа:Според теб, ако не си съвършена, а искаш да си съвършена, няма ли да ти е тъжно от този факт, например?
))));)Per aspera ad astra!