И тук в същата връзка - съветът на Рон Смодермон:Лечителят беше нисък мъж на около петдесет години, чийто вид не издаваше мистична, духовна или друга дарба за лекуване. Но лечението му беше забележително. След като внимателно опипа крака ми, той стана и направи няколко знака във въздуха зад гърба ми. Всъщност въобще не ме докосна и когато го попитах какво прави, отвърна само, че превъртал някакви ключове в енергийното ми поле. Направи го за около минута и после ме помоли да стана. Не почувствах никаква болка, дори най-лека. Напълно смаян го попитах какво е направил. Той ми каза, че тялото е образ, проектиран от ума; когато сме здрави, умът поддържа този образ недокоснат и уравновесен. Раната и болката обаче ни карат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай образът на тялото започва да се влошава, енергийните му структури отслабват, стават нездрави. Затова лечителят възстановява правилната структура - това става мигновено, на момента - след това умът на пациента поема отговорността за поддържането й по същия начин.
Стъпвах на крака си и обикалях из стаята, за да се уверя, че не се заблуждавам. Докато правех това, лечителят ми каза небрежно, че бих могъл да се науча да върша същата работа сам. "Наистина ли? Какво е нужно, за да мога да постигна нещо подобно?" Той отвърна: "Просто трябва да се отървете от убеждението, че това е невъзможно".
Моят опит, как енергията следва вниманието е свързан с усещанията, които имам във връзка с етерния двойник. Усещам го като топло вибриращо одеало, обгърнало цялото ми тяло. Бях на един семинар и в стаята беше много студено. Когато насочвах вниманието си към енерг. си тяло, то започваше или по-скоро усещах, че вибрира и ми ставаше горещо, но не чувах какво говори лекторът. И обратно, когато вниманието ми се насочваше към лекцията, губех усещането за обгръщащата ме топлина.Обитавайте тялото си. Едно обитавано тяло е много труднодостъпно за болести. Бъдете тук, в тази форма, докато престанете да бъдете. Бъдете съзнателен. Бъдете буден. Обитавайте тялото си. Няма нищо по-здравословно от това да бъдете там, където сте, докато сте там.
Това, че енергията следва вниманието е валидно за всичко в нашия живот, не само за тялото естествено.
Преди два дни бях на Славейков и реших да обядвам в едно заведение на ъгъла на Графа и Дякон Игнатий /продълж. на Солунска/, но се оказа, че е станало само за пушачи. Упътиха ме, че това, което е за непушачи е откъм Дякон Игнатий. Красиво и уютно заведение и напълно празно. Влязох и сякаш от нищото изникна сервитьор. Храната беше чудесна. Сервитьорът беше изчезнал отново. Хората минаваха, за миг се поспираха, една двойка замалко щеше да влезе, но мъжът каза "виж колко е празно" и отминаха.
Това заведение беше като красива опаковка. Нямаше душа. Собствениците и персоналът просто бяха оттеглили съзнанието си от него и очакванията им, че няма как да върви като е за непушачи, се претворяваше в действителност, докато заведението за пушачи беше пълно. Всичко това се потвърди от разменените няколко думи със сервитьора. Посъветвах го да не оттегля съзнанието си и физическото си присъствие от заведението, МакДоналдс е на няколко крачки и винаги е пълно, въпреки, че не се пуши.