Всички идеи и мнения са добре дошли : )
Имам късогледство ( беше 1,5 диоптъра преди година ), вече съм го приел, не изпитвам никакви отрицателни емоции, когато си помисля за него ( по-скоро вече изпитвам положителни по отношение на очите си и това, че мога да виждам..), с изключение на някои моменти във 'външния свят', когато ми се иска да видя някои неща по-добре, но не се дразня, нито обвинявам..приел съм го както човек е приел например, че единия му крак вече го няма и няма как да го върне и са минали много години вече ( в случая човекът не знае, че може да си го възстанови с някои методи...), но в същото време усещам, че зрението ми се подобрява и си повтарям някои утвърждения и то наистина се подобрява.. за сега бавно
Та, ако трябва да поставя оценка преди ТЕС-а, тя ще е около 1, но в същото време мога да си припомня как съм се ядосвал за това, че не виждам някои неща както трябва и може да стане и 5,6.
Вижте това:
Мисълта ми е, че щом като късогледството е резултат от определен НАЧИН НА МИСЛЕНЕ и ПОВЕДЕНИЕ и това са двете причини главно ( според мен те са в моя случай), ТЕС-а как ще помогне тук?"...Сетивните органи са вратите на възприятието. През тях минава връзката ни с външния свят. Те са прозорците на душата ни, през които гледаме - за да видим накрая самите себе си.
..Най-честите смущения в областта на зрението са късогледството и далекогледството. Късогледството се проявява преди всичко през юношеството( като при мен).
Късогледството е придружено с изявена субективност. Късогледият наблюдава всичко през собствените си очила и при всяка тема се чувства лично засегнат. Той не вижда по-далече от носа си, но въпреки това този тесен кръгозор не води до себепознание. Проблемът е, че човек би трябвало да отнася към себе си онова, което вижда, за да се научи да вижда и самия себе си. Този процес обаче се превръща в своята противоположност, когато затъне в субективността. Конкретно това означава, че човекът наистина отнася всичко към себе си, но отказва да вижда и опознава самия себе си. Тогава субективността води само до нацупена обидчивост или други защитни реакции, без да се разгадава проекцията.
Късогледството разкрива това недоразумение. То принуждава човека да оглежда по-отблизо собствения си свят и да приближава точката на най-ясното виждане до собствените си очи, до собствения си нос. Така на физическо равнище късогледството показва силна субективност - но на нея й липсва себепознание. Истинското себепознание непременно излиза от рамките на собствената субективност. Ако някой не може да вижда (или вижда лошо), уточняващият въпрос е: „Какво не иска да види той?" Отговорът винаги гласи: „Себе си"
Колко силна е съпротивата на човек да се види такъв, какъвто е, може лесно да се отчете по диоптрите на очилата му. "