TEC-помага ми за няколко часа и после пак същото :(

[Alisa]

Вяра, като изчистиш страховете си от това, че сбъдваш представите си, не мислиш ли, че вече няма да имаш тези представи? Може би те те преследват, за да те научат, да се справяш с тях, да ги овладееш, евентуално, да се научиш да ги използваш като ги трансформираш, в нещо добро. Има и вариант, да си внедриш противоположното убеждение, че лошите ти фантазии се сбъдват на обратно, като нещо супер хубаво! Ако седна да фантазирам, ще ти измисля още варианти, желанието ми, обаче е само да ти дам тласък в градивна насока, останалото е в твоите ръце (глава, душа).

Aми плаша се, тъй като си мисля...

Еми изчисти го това и виж после пак, какво ще мислиш!:D
Пухи, природата нали не търпяла празни пространства, та ти дори и да не "сложиш" нещо хубаво на мястото на лошото, енергията сама ще се намести. Надявам се, не живееш със страха, че като махнеш нещо лошо, то си е оставило калъпа, в който може да се вмести само друго лошо?! Негативните мисли се връщат, ако не си изчистила всички аспекти (страни) на даден проблем. Усещането за празнота е временно, може би ново за теб усещане, но не виждам в това заплаха, а ти? Ако те притеснява, знаеш - ТЕС!

[vqra]

Вяра, като изчистиш страховете си от това, че сбъдваш представите си, не мислиш ли, че вече няма да имаш тези представи? .

Но аз ги нямам тези представи. Имам нещо неясно и мъгляво от което се страхувам и което тесам.
Тук ставаше въпрос дали е по-резултатно умишлено и тесайки да се потопиш напълно в тези представи, визуализирайки с подробности цялата картина, от която се страхуваш? Или точно както ти предлагаш да помислиш по въпроса и да решиш, че има неща като страховете/способностите ти да сбъдваш представи или други неща, които са за ТЕС с приоритет и да не избързваш да се потапяш в кофтите мисли за нечие погребение, па макар и тесайки.

Аз лично си мисля, че енергията не е там където е мисълта, а е там където е Вярата, защото дори и да има мисъл, ако ти не вярваш в нея, няма как да се материализира.

[Alisa]

vqra

Тук ставаше въпрос дали е по-резултатно умишлено и тесайки да се потопиш напълно в тези представи, визуализирайки с подробности цялата картина, от която се страхуваш? Или точно както ти предлагаш да помислиш по въпроса и да решиш, че има неща като страховете/способностите ти да сбъдваш представи или други неща, които са за ТЕС с приоритет и да не избързваш да се потапяш в кофтите мисли за нечие погребение, па макар и тесайки.

Аз лично си мисля, че енергията не е там където е мисълта, а е там където е Вярата, защото дори и да има мисъл, ако ти не вярваш в нея, няма как да се материализира.

Пак много му мислиш!
Вярата, според теб, не е ли резултат от насочена енергия?! В дуалния свят обратното евентуално е не-вяра, отрицание, което изисква вниманието ти да е насочено към него.Като мислиш за вяра/не-вяра, енергията ти е там. В крайна сметка ТКФ е варианта сходен с визуализация- чистене, кадър по кадър, на осъзнат цял филм. Другото е осъзнаване само на кадър и чистене. Има ли разлика? само в това, каква част от цялото осъзнаваш като проблем . Значи какво остава?- Да чистиш. Хайде на работа!
P.S.Това, че аз предпочитам да се бухна с все сила в епицентъра на проблема и да го изчистя тотално е моят подход, стил, както искаш го наречи. Не винаги постъпвам така, защото зависи, дали съм усетила епицентъра, но тъй или иначе захапвам кокъла и гризя до дупка! не губя време и енергия в обмисляне на тактика, а в ТЕСане, ПЕАТене и др.т.е. печеля- време,енергия, решения, изчистване, себе си.

[mayadob]

Но и до ден днешен не съм посмяла да си представям с пълна сила събитията за които се страхувам да не се случат, с цел да се потупвам докато съм в нежеланите си представи

Така си и мислех.
Ако беше пробвала, нямаше да се чудиш дали е добре да се прави.

Аз имах една агресия, която се включваше от децата и най-вече от най-голямото. Веднъж седнах да я тесам сериозно. Започнах с намерението да изкарам всичко, което ми дойде в най-силна степен. Дойдоха ми неща, които до този момент не бях "виждала". Започнах с това как детето прави нещо, което включва агресията ми. След това ми дойде реакцията да го ударя много силно. Представих си го. Детето изхвърча от удара (в представата ми, разбира се) и падна разкървавено. След това повторих всичко отново и отново. Не виждах образ на детето, беше просто някакво дете пред мен. Не се насилвах да не виждам образ, просто така ми идваше. Удрях го и то падаше разкървавено много пъти и накрая пред себе си виждах поляна, осеяна с детски трупове. Звучи доста гадно и не бих го разказвала токова подробно, ако ти не беше казала, че имаш ужасни мисли. Ето ти пример на ужасни мисли, който мина през ТЕС и сега няма детски трупове, няма и агресия.

[stanisa]

Тесам например страх от това някой близък да не умре, но чисто и просто онова което чувствам, така както го чувствам, без да се осмелявам да се потапям по-дълбоко в събитието, с всичките му "цветни" картини. Така да се каже, тесам около събитието от което се страхувам.

Защо не пробваш да се отпуснеш в този си страх, да поседиш и да присъстваш потопена в него и да видиш какъв спомен от детството ти е свързан с него. Често нашите най-мощни страхове са проекция от битието на нашите родители и баби и дядовци, дори и свързани със случки и събития, които не помним, но подсъзнателно се идентифицираме с тях. Ако майка ти или баба ти са губили някой близък, този твой страх е обясним. Ако ти като дете си се уплашила да не бъдеш изоставено от близък, също. Просто разсъждавам по темата, защото аз също съм се борила с такива страхове и съм щастлива, че ми помогнаха да ги осъзная и да се отделя от тях.

[vqra]

Мая, благодаря за споделеното. Ще опитам.

stanisa, преди време нямах такъв страх. В момента свекърва ми и снаха ми са болни от рак. Онзи ден най-добрият специалист в тази област /професор/ ми каза, че още една операция на свекърва ми, само ще я убие по-бързо и че е по-добре раната/фистула/ да си секретира, но тя да си живее /колкото си живее/. След това за първи път казах това и на свекърва ми. Писна ми да я лъжем. При положение, че тя усеща нещата, реших, че е по-добре да знае истината /на традиционната медицина/. В "моите" методи така или иначе не вярва. Вече от опит знам, че както КС не действа, ако отсреща не ти позволят, същото важи и за прокси.

Снаха ми се чувства ОК, носи перука, но вече започна да и расте коса. Даже тръгна на работа. Такова желание за живот има и радост от живота, че чак съм зачертала статистиката, за която съм чела. Много съм привързана и много ги обичам и двете.

Сори за излиянията.

[mayadob]

Вяра, за да бъда съвсем точна, работих по агресията и с други техники. Но мисля, че изчезването се дължи на всички сеанси, независимо с кои техники са били.

[stanisa]

Вяра, от сърце ти съчувствам за това, което е сполетяло твоите близки и за страха ти за тях. Той е напълно разбираем. Но не помага. Аз знам това, защото съм преживявала ужаса от тази болест от ранна детска възраст, когато загубих баща си. След него си отидоха много мои близки, все от тази болест. При мен темата е защо именно страхът е водещото чувство, свързано с тези преживявания. Когато твой близък е болен или си отива, изпитваш страх, гняв и какво ли още не, а не скръб и състрадание. То си е ясно, че в християнските цивилизации хората не умеят да скърбят. Въпросът е, че аз винаги съм замествала тъгата със страх и така съм съсипвала и себе си, и хората, които имат нужда от подкрепа в този момент. Едва скоро успях да се сбогувам истински с баща си в сърцето си и да му кажа на ум: мъчно ми е за теб. Отдавайки се на това състрадание или тъга, човек прогонва страховете си и отдава истинска почит и неегоистична любов към близките си, които страдат или си отиват.

[vqra]

Вяра, за да бъда съвсем точна, работих по агресията и с други техники. Но мисля, че изчезването се дължи на всички сеанси, независимо с кои техники са били.

Майче, а би ли споделила и другите техники. Ракажи ми за всичко което си правила по проблема. И да знаеш, че много ми помагаш, а и не само на мен.

[mayadob]

Вяра, за да бъда съвсем точна, работих по агресията и с други техники. Но мисля, че изчезването се дължи на всички сеанси, независимо с кои техники са били.

Майче, а би ли споделила и другите техники. Ракажи ми за всичко което си правила по проблема. И да знаеш, че много ми помагаш, а и не само на мен.

Бя писала преди време. Сигурно в моя дневник.
Попитах се дали агресията има връзка с моето минало, като имах предвид преди тоя живот. Усещането ми беше за "Да". След това си представих въпросното минало като едно безформено кълбо пред мен. Представих си връзката между нас и я прекъснах.
Това са ми основните спомени. Освен тях съм тесала разни ежедневни прояви като ситуации.

[lileane22]

Много се извинявам, че ще дам цитат от една моя любима книга, но той според мен много добре описва пътя за справянето със страховете ни.
"Страхът погубва разума. Страхът е онази долна смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу своя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А отмине ли, ще се обърна да проследя пътеката на страха. Там, откъдето е минал той , няма да е останало нищо. Ще остата единствено Аз."
"ДЮН 2" - Франк Хърбърт

[paraboloid]

Това е и моята любима книга, молитва и мантра. Гарантирам, че върши работа.

[puhii]

искам да попитам,когато работим върху дадено чувство причинено от друг човек, и спрем да го изпитваме ще се промени ли отношението и на човека спрямо нас? Ще дам конкретен пример,напоследък са ни много объркани отношенията с приятеля ми...няколко дни сме в прекрасни отношения,след което мен ме налягат от нищото някакви негативни мисли,че той ще ме остави, че е безразличен към мен...и наистина той сякаш започва да става по студен. Върху това работих няколко пъти,как ме карат да се чувствам тези негативни мисли..работих върху самите негативни мисли да изчезнат,е изчезваха за определено време и после пак същото. Та идеята ми беше,ако съвсем успея да изчиста страховете си,че ще остана сама..че не съм обичана, дали тогава отношенията ни ще бъдат постоянно прекрасни,както всъщност ми се иска

[Alisa]

puhiiТ

а идеята ми беше,ако съвсем успея да изчиста страховете си,че ще остана сама..че не съм обичана, дали тогава отношенията ни ще бъдат постоянно прекрасни,както всъщност ми се иска Sad

Тогава твоето отношение, ще бъде "прекрасно"(безстрашно, уравновесено, друго), а ще стане каквото може в зависимост от новите енергии между вас. Във всички случаи ще внесеш светла нотка, която ще повлияе, а как ще реагира другата страна?- Стой и гледай! ТЕСни и това, че всъщност ми се иска.

[MAG2001]

Та идеята ми беше,ако съвсем успея да изчиста страховете си,че ще остана сама..че не съм обичана, дали тогава отношенията ни ще бъдат постоянно прекрасни,както всъщност ми се иска

От страни ми се струва, че имаш някакви очаквания за резултата от ТЕС-а?!Т.е.че се привързваш към резултата
Може и само така да ми се струва, най-вероятно защото аз самата в момента ТЕСам подобни привързаности и очаквания към това дето искам да се получи в резултат от целия процс.В смисъл ,че може погрешно съм те усетила.Ама така те усещам, кво съм крива

Това, което разбрах/научих, осъзнах, осмислих..не знам кой е точния термин/ от работата да тук с всички тези техники е,че даже и да не получа точно конкретно това към, което съм се стремяла като краен резултат/което на мен ми се е искало в началото/, накрая се чувстваш прекрасно, а понякога от все сърце благодаря ,че не е станало така, както съм си го представяла в началото.А в началото като си помислех, че няма да стане на моето ми се свиваше сърцето, беше ме и яд, и чак озлобявах към себе си, към безсилието си, към слабостта си, към неспособността си да се справя.От там стигнах и до "нуждата от контрол" и т.н. И не, не ми се получи от веднъж, и още работя по него ...но не е същото като в началото, някак по-лесно го разпознавам.."аха..ето те..пак!!..още имало!!малко ти е бил ТЕС-а?!Яяя ела насам да си те ТЕС-на пак!!"

Благодаря ти и успех!