Парченце от мен

[Piece of me]

Здравейте!

Измина малко повече от година, откакто писах за първи път във форума и потърсих помощ от г-н Петърнишки. Въпреки че не съм писала от много време тук, аз не съм се отказала и практикувам ТЕС почти ежедневно - основно на работата и вкъщи. В моментите, които не успявам да се потупам повтарям утвърждението като мантра. На много пъти имах вътрешни противоречия, които продължиха известно време - отказвах се, после продължавах, докато накрая просто реших, че този път ще проявя повече сила и си наложих воля да го правя.

Наблюдавам, че докато правя ТЕСането усещам пълно успокоение, сякаш медитирам.

Имам успех, макар и да не мога да определя до каква степен, но определено се чувствам много по-спокойна и в по-голяма хармония от преди да започна практиката. Няма ги тези натрапливи мисли, които ме бяха обсебили.

[ivangp]

Супер! Както и преди съм ти писал, трябва да се ТЕСа и пише тук редовно. Половинчатите усилия се увенчават с половинчати резултати.

[Piece of me]

Здравейте
Започнах активно да прилагам ТЕС и на работата вече по-спокойно. Показах го на колежка, която има здравословен проблем и всеки ден ми повтаря с часове едно и също. Приготвих да ѝ дам и материали за четене.
Интересувам се добре ли е да се прилага и при деца? Работата ми е свързана с деца в училищна възраст. Показвам го на целия клас, когато са по-агресивни или има някакъв проблем и всички го правим заедно. Наблюдавам, че децата стават по-спокойни и по-съсредоточени. За момента, като че ли единствената техника, която дава резултат е ТЕС.

Безкрайно благодаря за подкрепата!

[ivangp]

Супер е за децата. Трябва да се въвведе като образователен предмет, според мен. И ще бъде въведен. Но кога не знам. Да се надяваме, че ще е скоро.

[Alisa]

За такива въпроси съм превела (разбирай с помощ от приятели) този филм
https://www.youtube.com/watch?v=ZAwrEHM ... shXr7l72ox

[_kalina_]

С моите деца нямам особен успех. Не ми дават да ги тупам около очите и под мишницата. А и не им харесва да се връщат към неприятни за тях преживявания. Само веднъж ми се е получило със сина ми, отдавна беше. Когато боледуваше от елементарни неща, го удряше в ушите, страшна драма направо, нищо не помагаше. Веднъж опитах да го тупам, стигнахме до там че всъщност го е страх, че ще му се пукне тъпанчето и страха му усилва болката до нетърпимост. От тогава сериозни проблеми с уши не сме имали. Сега е тийнейджър и всяко нещо, което прави майка ти е гадно и ужасно шантаво, така че не настоявам да го тупам, за да няма обратен ефект.

[Piece of me]

Благодаря за отговорите !

Между другото, преди седмица си направих едно изследване, в което се установи, че имам общо 9 различни паразити, бактерии и гъби Терапевтът, който ми направи изследването ми обясни, че има пряка връзка освен с физическото, така и с психическото състояние, тъй като тези микроогранизми отделят невротоксини. Започнах да прилагам ТЕС и за това.

[ivangp]

С моите деца нямам особен успех. Не ми дават да ги тупам около очите и под мишницата. А и не им харесва да се връщат към неприятни за тях преживявания.

А кой казва, че ти трябва да ги тупаш?
Дъщеря ми също не желае да прави ТЕС. Иска аз да ѝ го правя, но не и тя да си го прави.
Когато нещо я заболи, вместо да тичам по доктори или да ѝ давам лекарства ѝ казвам: " Знаеш какво да правиш." Т.е. да прави ТЕС.
Ако не иска ѝ обяснявам, че това е нейно право и неин избор, щом иска да я боли, да си я боли.
Нали мен не ме боли. Но да спре да се оплаква и мрънка.

Работи прекрасно. Възпитава поемане на лична отговорност.

Който търси намира. Един начини, друг извинения. Извинения се намират много по-лесно от начини. Обясни им, че имат правото да си ги боли, колкото си искат, но да не ти се оплакват, защото ти си им далa лек в ръцете. А те ако не искат да го използват, да не го използват.
Като ги заболи много силно и продължително и конска фъшкия да им кажеш да ядат за лекарство, ще я излзпат като топъл хляб. Човек не се променя докато ножът не опре в кокъла. Спри да вадиш ножа за тях. Прекалената грижа води до слабо поколение.

[_kalina_]

Да, поели сме в тази посока. То просто друг път няма. Който, както може да се бори сам и да си гони собствените ангажименти.

[Piece of me]

Здравейте,

Преди няколко няколко дни правих ТЕС на работата с дечица (8-9 годишни) в един клас и малко след като приключихме едно от момиченцата каза, че съученикът ѝ до нея е казал, че аз съм много грозна (между другото аз не видях това момче да говори). Детето го съобщи пред всички, присъстваше и учителката. Другите деца възкликнаха с "Ооо...". В първия момент аз се усмихнах и казах, че всички сме уникални и че няма еднакви хора по земята, както в класа всички са различни и всеки е красив по свой начин. Попитах момченцето какво харесва, а то само ме гледаше и не отреагира по никакъв начин. Тръгнах си с усмивка от класа и казах, че на следващия ден ще съм отново при тях.

Дълго време през деня, докато бях на работа мислих за тази случка и каква е ползата от нея за мен.
Започнах веднага с ТЕС, но тревожността се увеличаваше и оставих. Не се чувствах способна да работя. В последствие изпитах обида към детето и вина към себе си, че не съм красива. Започнах да мисля, че детето е казало истината, защото нали децата са мили и чисти създания и казват всичко, както е. После мислите ми тръгнаха в посока на това как учителката ще каже на колегите и ще ми измислят някой прякор и т.н. Прибирайки се вкъщи започнах да плача, пак правих ТЕС, после пак плаках. Не спирах да мисля за историята от сутринта. Започна и силно главоболие и замайване.

Накрая събрах сили и реших, че не може да продължава така и отидох до близкия МОЛ - купих си скъпи дънки, набелязах и още неща, които да си взема. В един момент се огледах в огледалата в съблекалнята, където благодарение на светлината и многото огледала - видях едно чудовище, което не знаеше имаше ли смисъл да живее (това изпитах към себе си). Останах само с дънките и се отправих към следващата дестинация - реших да потърся определен вид сладки (как се сетих за тях и аз не знам) - баклавички с шоколад! Намерих ги от раз, а по принцип не обичам сиропирани и толкова сладки десерти.

Прибирайки се вкъщи се чувствах добре, но на моменти мислите ми пак бяха насочени към въпросната история. Опитах само 2 сладки и ги оставих, просто изобщо не изпитах никаква наслада. Облякох си дънките, харесах се, но не много.

Легнах си пак със сълзи на очите и мислейки дали да посетя отново въпросния клас. Реших, че ще отида, защото така или иначе съм грозна и няма какво да губя. Изпитах и голямо напрежение, че не съм споделила с никого. Мислих да пиша тук, но реших, че е по-добре да изчакам, за да осмисля нещата. Стигнах до заключението, с което и заспах, че думите на детенцето не са случайни за мен и че то е като дар отгоре, за да ми каже за пореден път основния ми проблем - това, че не се харесвам, че не се приемам, че нямам достатъчно самочувствие и увереност.

Сънувах неприятен сън - на някаква странна и тъмна, нощна улица един непознат мъж убиваше котки (тъмно-сиво черни котки) и натрупваше една върху друга одраните кожи.

На сутринта се отправих към въпросната стая, но една колежка отклони пътя ми. Отидох по-късно в същия клас по работен въпрос - не изпитах нищо.

По-спокойна се чувствам, но една мисъл не излиза от главата ми - "Грозна ли съм?"

PS. В работата си се чувствам много подтисната. Шефът е постоянно негативен към мен, колкото и да се старая той като че ли нищо не вижда. Постоянно извърта нещата против мен, злепоставя ме пред колеги. Самочувствието ми е на дъното. Мисля, че ако се заявя по-категорично ще ме уволни, тъй като масово се говори, че е "зъл, лош и отмъстителен", а и постоянно го доказва. Осъзнавам капана на страха, в който е оплел всички и като че ли аз най-възприемчиво съм го приела.

Знам, че ще ми напишете нещо ценно затова ви Благодаря

[ivangp]

Ами какво да ти пишем във форум за ТЕС?
ТЕСай!
Започни застанала пред огледалото с "Грозна съм" и карай нататък с кавото ти дойде наум.
Прави го в продължение на поне 30 минути на ден за 30 дни и пиши как се развиват нещата!

[akb]

И аз все до същия извод стигам. Аха да пиша и да потърся съвет, а решението е точно пред мен - тесане и само тесане.
Но всъщност самото споделяне тук освобождава до голяма степен от натрупаните негативни емоции. Така че продължавай смело.
ТЕС помага, но се изисква време, за да преминем през всичко изживяно с години.

Би ли споделила повече за тези изследвания за паразити? В коя клиника, колко лева ти излязоха всички изследвания, какви са наименованията на всяко изследване и т.н. Общо взето всичко, което се сетиш ще ми бъде полезно. Друго си е да сподели някой от личен опит.

Иначе аз имах (може би все още имам) дефицит на желязо и Б12, което оказа много сериозен проблем върху здравето ми. По-специално психическото ми състояние. Все повече е убеждавам, че за да бъдем щастливи и успешно да преодоляваме проблемите и негативните емоции, трябва да се грижим много сериозно за здравето си.

[Piece of me]

Изследвах паразитите с квантов анализатор - биоскенер. Пускам линк към сайта, където можеш да се запознаеш по-подробно ------------------------------------------------------------------

В момента приемам антипаразитен комплекс и предполагам, че чистенето е на всички нива, затова се появяват разни такива случки

[_kalina_]

Привет, какво представлява антипаразитния комплекс?

[Piece of me]

Билков комплекс, на капсули. Изписан ми е от хомеопат.